MICK HARVEY & J.P. SHILO
Anna Bo
Nocktern
Nocktern
Клуб *Mixtape 5*, София, 29.10.2019
текст: Ивайло Александров, снимки: авторът
За малко щях да се прееба и да не ида на този концерт. Не, не от мързел – отидох навреме, тъкмо за сета на Nocktern – пиано-ембиънт проекта на Стоименот Them Frequencies, който вкарваше първите 50-ина човека в настроение.
После пък Anna Bo с бенда ѝ, който включваше ъндър и оувър граунд музикантите Георги Малчев – Хорхе (Млък!, Sativa, Crippled Black Phoenix), Иван Шентов (Feedbacker, King Of Sorrow, КПД-0) и Деян Драгиев – Даката (има ли нужда?).
От Аларма Пънк Джаз го бяха решили готино – двете български банди свирят безплатно в малката зала на Mixtape 5 за всички агенти, на които им се ходи на лайв, без да плащат, после за ларж и ХАРВИ настроените дойде голямата зала с вход и скъпи гости от далечна Австралия.
Изведнъж обаче ми дойде малко повече социалният ангажимент във вторник вечер и се скрих в близкото биропиталище Nosferatu. Само за да си сритам задника и в 22:00 да се върна в Mixtape 5, където на сцената вече беше J.P. Shilo и попълваше пукнатините между неособено плътната публика с австралийски инди рок с повече плътност от родопски качамак.
На сцената беше горе-долу същият бенд, който щяхме да видим малко по-късно и с МИК ХАРВИ, а той самият седеше пред семплия клавир и придаваше обем на парчетата на колегата си.
После е време за уиски вътре – цигара навън. Който пуши. И толкова, след 10-ина минути сами се стичаме към сцената, пред която, уви е лесно да застанеш. Едва ли има повече от 200 души на концерта на МИК ХАРВИ. А дори и да не беше свирил 36 години с НИК КЕЙВ и THE BAD SEEDS (и къде ли още не), дебелото му CV от 10 солови албума, горе-долу толкова саундтрака и една пачка колаборации, най-честите от които с ПИ ДЖЕЙ ХАРВИ, би трябвало да са като магнит за катастрофирал Робокот за феновете на алтернативния блус рок наоколо. Явно сме си толкова…
МИК ХАРВИ е пич – готин чичка на малко над 60, със сако и панталон, лъснати обувки, бяла коса и акустична китара. Музикант, артист, който не иска бариери между себе си и публиката (справка – интервюто на Шахпазов за Progrmata.bg). Застава пред нас и започва да свири парчета от няколкостотин негови композиции, които се търкалят из соловите му албуми, включително и неиздадени такива.
– Тази песен я направихме с Пи Джей Харви.
– Йееее!
– Никога обаче не я записахме, ето ви я сега с вокали, различни от оригиналните.
Или „След концерта ще сляза да се видим. Сега виждам само част от вас. Само имайте предвид, че вече съм стар, а още не сме и яли, така че не очаквайте кой знае колко”.
Кой знае колко се оказва докато всички не се изредят да се снимат с МИК, ДЖЕЙ ПИ или СТИЙВ ШЕЛИ от великаните SONIC YOUTH, който през целия лайв държи концерта по-стабилно от основата на мост.
А концертът е откровение. Дълбочина и мрак, щипка неофолк, повече инди рок с дебела доза блус. МИК ХАРВИ е трубадур, който обикаля света с групата си сподвижници, свирят апокалиптични парчета за живота, смъртта, пиянството, войната и любовта с тежестта и дистанцията на опитни фехтовачи, които отдавна са преборили емоционалната си обвързаност със земни вълнения, но безкрайно близки до хората пред себе си, самите те стъпили твърдо на земята – долната вероятно, с австралийска пръст по върховете на лъснатите обувки.
Да не забравяме – това е артист, мултиинструменталист, писал песни, свирил и записвал с НИК КЕЙВ от 1974 до 2010, оставил отпечатъка си и в Crime & the City Solution. И човекът, откъснал се от THE BAD SEEDS, защото интензитетът на турнетата му пречи, защото с НИК имат разминавания за посоката на групата и защото в арените се къса връзката му с най-важните хора на един концерт – тези, купили си билет, за да го чуят.
Затова от години е в руслото на клубни концерти, затова си говори с публиката и в София между парчетата, затова е по-скоро трубадур, макар и с брутален състав, който превръща концерта в музикален еквивалент на отделено специално за теб и бандата сепаре, в което сервират уиски, докато си говориш с музикантите.
Благодаря, ще се видим след малко, казва МИК ХАРВИ. И след малко и четиримата са във фоайето пред залата и сами търсят хората, за да си разменят няколко думи с тях. А аз така щях да се прееба за малко…
