NILE, Melechesh, Dew-Scented, Zonaria, Darkrise LIVE in Sofia

NILE, Melechesh, Dew-Scented, Zonaria, Darkrise

24.01.2011, Jubilee hall, Sofia
words by Ivaylo Alexandrov, photo: Ivaylo Alexandrov

English version coming

Тежко Рё безкомпромисно СЃРµ леят нилските дет метъл С…РёРјРЅРё СЃ РґСЉС… РЅР° древноегипетски окултизъм пред повече РѕС‚ 400 последователи РЅР° екстремния Р·РІСѓРє РІ зала ‘Юбилейна’.

За втори път посрещаме гробовното пришествие на NILE на родна почва, отново по покана на Most Of Evil. И отново имаме убийствени банди и страхотна публика. Чудесен старт на по-тежките концерти у нас.

Първи пред все още събиращата се тълпа излизат швейцарците Darkrise. Звукът им е силен, почти изчистен, а гърлото на Грег звучи бездънно. Пичовете удрят 5 парчета, които обаче не оставят особено силен спомен и изчезват, освобождавайки сцената за Zonaria.

Шведите опъват две платна в двата края на сцената и скоро се впускат във вихрената си смесица от мелодичен блек-дет, докато на сцената и пред нея се веят вентилатори от дълги коси. Чак студено става в залата. Само че и Zonaria не предлагат кой знае колко запомнящ се прочит на твърдия звук и прекарвам известно време в разглеждане на страхотно заредения щанд с мърчъндайз и се ядосвам, че взимам заплата чак другата седмица. Но поне за напитки се намират дребни. А и питиетата са добре – има Jack Daniel’s, има щастие.

Връщам СЃРµ пред сцената докато трима юнаци тестват инструментите Рё Р·РІСѓРєР° Р·Р° Dew-Scented. Германците СЃР° активни вече 15 РіРѕРґРёРЅРё Рё неизменно, РѕС‚ дебюта РёРј през 1996, РґРѕ миналогодишния ‘Invocation’ разстрелват СЃ еднотипен, РЅРѕ адски надъхващ траш-дет метъл, съвсем РІ РґСѓС…Р° РЅР° поляците Vader Рё естествено, сериозно повлиян РѕС‚ боговете Slayer.

Петимата стъпват РЅР° сцената Рё раздират синкавият мрак РЅР° ‘Юбилейна’ СЃ ‘Arise From Decay’, след която толкова скоростно препускат РІ 45-минутния РёРј сет, че РІ края СЃРµ чувстваш като пребит СЃ тояги. И вината РЅРµ Рµ само РІ мащабното РїРѕРіРѕ, което СЃРµ върти през цялото време, докато Dew-Scented леят прашните СЃРё РіСЂСѓР±РёСЏРЅСЃРєРё послания.

Решил СЃСЉРј РґР° РіРѕ давам СЃРїРѕРєРѕР№РЅРѕ Рё тактувам щастливо като кълвач, когато Dew-Scented теглят чертата СЃ ‘Acts of Rage’. Толкова РјРё трябва, Р·Р° РґР° тикна Р±РёСЂР° Рё фотоапарат РІ приятелски ръце Рё РґР° СЃРµ изстрелям като тапа РІ мелето.

Имам нужда от така синтезирана музикална агресия, без лирични отклонения, без поза, помпозност, сола и орнаменти – грубо гърлено дране, виещи, ръждясали рифове и ритъм, целящ да ти направи костите на сол. Лайф Йенсен изглежда искрено възхитен от горещия прием на публиката, благодари на китариста на Holy Moses, Микаел Ханкел, който свири с тях в последните няколко концерта за помощта и обещава да се върнат скоро. Надяваме се!

Melechesh изгряха бързо на ъндърграунд сцената с интересното си съчетание на брутален метъл, близкоизточни мелодии на китара, ситар и бузуки, ритъма на тарамбуки, вплетен зад масивната стена от барабанния звук и текстове, гледащи към историята и митологията на Месопотамия.

Те също са с гост участие за турнето – оригиналният китарист на бандата Молок отсъства от това турне и го замества холандецът Грег ден Хартог, който изплува под прожекторите, увил галвата си в черна превръзка като хашашин, решен да избие тълпата пред себе си с бързи и тежки рифове и мазните мелодии, които така добре разнообразяват парчетата на Melechesh.

Ликът на Шамаш изгрява малко след 21 часа и в следващия час слушаме разчупените композиции на Ашмеди и шайката му. Страхотен звук, адски стегнати и едновременно с това разнообразни, песните на юдео-холандската група влизат директно в кръвта и пред сцената кипва.

Куфеене, блъскане Рё РїРѕРіРѕ приветстват РІСЃСЏРєРѕ РѕС‚ парчетата, хвърляме СЃРµ РЅР° задружна метъл ръченица РІ ‘Sacred Geometry’, докато китарите хлъзват мелодията РЅР° песента; хвърляме СЃРµ РІ тоталната анихилация РЅР° ‘Grand Gathas Of Baal Sin’ Рё приветстваме ‘Rebirth of Nemesis’, СЃ която четиримата СЃРё тръгват, оставили страхотно впечатление РІ повечето метъли пред себе СЃРё.

И тъкмо когато си мисля, че вече няма какво да ме впечатли толкова тази вечер, Карл Сандърс, Далас Толър-Уейд и Крис Лолис ми откъсват главата до кръста. Тримата във фронтовата линия на NILE свирят и реват толкова здраво, подковани от бруталния ритъм на гърка Джордж Колиас, че докато се опомниш, вече си потънал в магията на групата.

Р—РІСѓРєСЉС‚ Рµ безумно тежък, Р° четиримата СЃРІРёСЂСЏС‚ така, РІСЃРµ едно утре Рµ краят РЅР° света Рё подготвят тълпата Р·Р° Апокалипсис. Почти половината РёРј сет Рµ посветен РЅР° силния РёРј последен запис ‘Those Whom the Gods Detest’ (2009), като СЃ РїРѕ една-РґРІРµ песни представят всеки РѕС‚ дългосвирещите СЃРё албуми преди това.

Дълги, технични, но и адски надъхващи и тежки, парчетата на NILE са сред най-доброто записвано в американския дет изобщо.

Напомнящи РЅР° моменти РЅР° титаните Morbid Angel, РЅРѕ достатъчно автентични, обърнали тематиката РЅР° лириките РєСЉРј митологията РЅР° древен Египет отдавна СЃР° издигнали РІ култ името РЅР° групата. Над един час тероризират телата РЅРё, готови РґР° РіРё пръснат РЅР° части Рё Р·Р° финал РЅРё погребват РїРѕРґ звуците РЅР° бруталния разкош ‘Black Seeds of Vengeance’.

Толкова. Вече е полунощ, навън е натрупал сняг и имаш два варианта – отиваш на афтърпарти с групите в Black Lodge или се прибираш пребит и пречистен при студийните записи на NILE. И стискаш палци за други така силни ъндърграунд събития.

ГАЛЕРИЯ