PURE VIOLENCE FEST – SOFIA 2011

PURE VIOLENCE FEST
Scapegoat, Past Redemption, Hatebomb, Shambless, Cupola, Fanagoria, Cocklush, Genetic Syndrome

19.02.2011,В ‘The Box’ club, Sofia – Bulgaria

words byВ Ivaylo Alexandrov, photo:В Ivaylo Alexandrov

English version coming soonВ 

SCAPEGOAT са култ в култ в българския ъндърграунд и една от най-популярните дет метъл групи у нас в първата половина на 90-те. Двете им касетки със сигурност имат специално място във фонотеките на повечето метъляги, родени преди Чернобил и затова събирането им миналата година, след почти 15-годишно отсъствие, беше прието възторжено. Но и сега, както и в най-активните дни на бандата, промените в състава са неотменна част от историята й.

През 2010 SCAPEGOAT се върнаха с двама американци в редиците си и на първия си концерт от години представиха песни от неизлезлия вече 10 години трети албум на групата. Както и класически парчета, естествено. С два различни състава на сцената, в рамките на един сет. Е, снощи този нов състав, със съвсем ново попълнение зад баса събра още седем имена от екстремната ни сцена, за кротко метъл-събиране, наречено скромно ‘Pure Violence Fest’ и разтърсиха ‘Кутията’ в съботната вечер.

Началният час е твърде ранен, заради недоразумението „вечерен час в клуб за жива музика” и в 17.00 все още пътувам към ‘The Box’, когато младата софийска банда GENETIC SYNDROME изпробва търпимостта на колоните в клуба.

В 

Изхвърлям в движение багажа на лелята на гардероба и акостирам в тъмницата на подземието, сред двайсетина души, докато бандата забива последни песен и половина. Не че мога да си създам адекватно мнение за по-малко от десетте минути, в които слушам Genetic Syndrome, но музиката им е раздвижен дет метъл, като пичовете имат още път да извървят. Пожелавам им успех! За съжаление, не успявам да ги снимам, а в клуба през целия концерт осветлението е пълен мрак и едва докарвам няколко фокусирани кадъра изобщо за петте часа под земята. Следващият път ще викам професионална подкрепа.

Излизам за глътка въздух и кратък телефонен разговор и забелязвам вечната тенденция за всяко метълско мероприятие – по време на първите групи хората, които лющят бира и спиртни напитки на открито, са доста повече от тези, които гледат концерта. Решен поне от втората група натам да бъда по-отдаден, слизам обратно в тъмницата и се зареждам пред сцената за двайсетте минути COCKLUSH.

Плевенчани забавляват посгъстилата се леко тълпа с жизнерадостно-безличен грайндкор, стегнат звук и весело квичене на микрофона. Забелязвам ухилени метъляги да танцуват с подскоци и да размахват бири като на сватба. Недостатъкът на групата е, че са прекалено статични и не грабват вниманието по никакъв начин.

Третата банда е FANAGORIA. Набедени за мелодичен блек, шестимата всъщност имат чудесни идеи, вокалите на Иво са дрезгави като на стар трашър, музиката е рифов мрак, с хубави мелодии, навяващи недразнещи асоциации с групи като Ophtalamia. Само така и не разбирам още, защо толкова групи държат да имат клавир в състава на всяка цена. Нищо против свиренето на Александър, но звукът на синтезатора е дразнещо дрънчене върху иначе нелошите песни. Понякога стремежът към атмосфера води до липса на такава.

CUPOLA сгъстяват мрака и концентрацията на хора в ‘The Box’. По-тежко звучене, здрави ревове, мелодичен блек-дет и отново леко дразнещо дрънчене на клавир предлагат в песните от дебюта си на живо момчетата. Отново не се хващам сериозно за някоя от композициите и се зареждам на парапета над публиката, в опит поне да направя по-смислени кадри, но осветлението и най-вече липсата на такова обричат опитите ми. Cupola свирят малко повече от двайсет минути, хората вече са пристъпили по-близо до сцената и все повече глави се клатят в такт.

РќРµ СЃСЉРј гледал SHAMBLESS РЅР° живо РѕС‚ РіРѕРґРёРЅРё. Стилът РЅР° групата Рµ атмосферичен Рё епичен блек метъл. Текстовете СЃР° изцяло РЅР° Tura Ieagan – елфически език, измислен РѕС‚ Arvelss, РѕСЃРЅРѕРІРЅРёСЏС‚ човек РІ проекта Рё разказват историята РЅР° тъмните елфи. РџСЂРё Shambless атмосферата поглъща напълно, отведнъж Рё някак неусетно минават минутите, РІ които бандата предлага няколко пиеси, включително Рё РѕС‚ третия РёРј албум, който очакваме съвсем СЃРєРѕСЂРѕ Рё ще Р±СЉРґРµ представен РЅР° 11 март РІ същия клуб.

HATEBOMB буквално избухват РЅР° сцената. Още РІ първите секунди, когато четиримата СѓРґСЂСЏС‚ РіСЂСѓР±РёСЏ СЃРё, примитивен дет метъл, пред сцената РєРёРїРІР° люто РїРѕРіРѕ. Крака Рё ръце СЃРµ размятат като перки; кръшни девойки Рё мощни метъляги хвърчат като тапи едни РєСЉРј РґСЂСѓРіРё Рё настава повсеместна веселба. Чуват СЃРµ юнашки подвиквания, вокалистът Славейко Рµ поздравен РЅСЏРєСЉРґРµ РѕС‚ тълпата СЃ гърлено “РљСѓСЂ Р·Р° Птицата!”, компания приятели РЅР° бандата превзема мелето РЅР° абордаж, Р° РѕС‚ колоните кънти адски надъхващият Р·РІСѓРєРѕРІ терор РЅР° Hatebomb.

“Следващата песен Рµ Р·Р° хората, които РЅРё РїРѕРјРЅСЏС‚ още откакто Р±СЏС…РјРµ Старо Зло” Рё четиримата анихилират претъпканото вече помещение СЃ ‘Бялата Стая’. Естествено, че РЅРµ разбирам нищо РѕС‚ грухтенето РЅР° Птицата. РќСЏРјР° Рё нужда. Дет метълът РІ този прочит РёРјР° Р·Р° цел само РґР° ти влезе РІ кръвта Рё РґР° те направи неуправляем летящ обект.

След половинчасов терор бандата отстъпва сцената на PAST REDEMPTION – още една сериозна формация, със стабилна фен база, свиреп звук и адекватно поведение. Какво свирят ли? Класическа дет метъл. Нито нота по-различно. Жулене, скорост, дране, пого, конденз. Всичко това го има в изобилие, докато Past Redemption владеят сцената. Подскачам с вдигнат фотоапарат във веселия бульон от пиещи и виещи индивиди, по едно време обективът е замъглен от мазното петно, останало от голия гръб на дългокос бързъркър, глътвам уискито на екс и се вливам пак в тълпата.

И малко преди 21.30 групата, заради която РѕСЃРЅРѕРІРЅРѕ СЃРјРµ тук, заема местата СЃРё РЅР° сцената. Имаме РЅРѕРІ певец – Иво Димитров, който връща типичното олдскуул дет метъл звучене РЅР° групата, което беше навлязло повече РІ блека СЃ американеца Дийн Бариър зад микрофона. РќРѕРІРёСЏС‚ басист Рµ Николай Николов, опъвал четирите струни Рё РІ Powerdrive, Р° РЅР° китарата Рµ небезизвестният Васил Нешев, който, оказва СЃРµ, може РґР° СЃРІРёСЂРё Рё дет метъл.

РЈРґСЂСЏС‚ няколко парчета РѕС‚ онези РґРІРµ касетки, представят Рё “една РЅРѕРІР° песен… РѕС‚ 2001 година”. Здрави, здрави СЃР° песните РЅР° бандата, дет без подправки Рё РїРѕР·Р°, само рифове, сола, мелодии Рё гърлен рев. Р—Р° кратките трийсет минути, докато SCAPEGOAT СЃР° пред нас, успявам РґР° забравя, че Рµ началото РЅР° 21 век, че РёРјР° неща като мобилни телефони, интернет Рё световна РєСЂРёР·Р°. Снощи Р±СЏС…РјРµ РЅСЏРєСЉРґРµ около 95-Р° Рё лицето РЅР° Дупница РЅРµ беше Сашка Васева, Р° SCAPEGOAT. Хайде СЃРєРѕСЂРѕ пак, Р°?