MOONSPELL
Rotting Christ
Клуб ‘Mixtape 5’, Софияр 17.11.2019
Текст: Никола Шахпазов, снимки (телефон): Ивайло Александров
“А имаше ли концерт вчера?”, пише ми един приятел в ранната утрин на 18 ноември. Уместен въпрос – защото въпреки че съвместният лайв на ROTTING CHRIST и MOONSPELL бе напълно разпродаден няколко дни преди неговото случване, фактическото му начало се забави необичайно много. Особено предвид безупречната репутация на организаторите от Bgtsc, при които най-често всичко върви по конец.
Проблемите всъщност бяха очаквани и нямаха връзка с българските промоутъри. Последната седмица се оказа инфарктна за пътуващите заедно MOONSPELL и ROTTING CHRIST – заради наводненията в Италия те отмениха големия си концерт в Атина, а след това им се наложи да препускат през Солун, Истанбул и Букурещ, което доведе до значителни забавяния. Румънският им лайв например стартира чак след полунощ…
Радваме се, че веднъж пристигнали, групите действаха максимално бързо и скочиха на сцената почти директно от автобуса – това предизвика леко несигурен саунд в началото, който обаче бързо бе нагласен от техния озвучител. На третата група от европейското турне – SILVER DUST, определено не им върви. Покрай целия хаос с пътуването и закъсненията, те не свириха на няколко от предните концерти, като се наложи да не излязат и на сцената в ‘Mixtape 5’. Но, уви, това бе единственото правилно решение.
Напук на очевидната умора, ROTTING CHRIST откриха вечерта със сет, който можем да наречем единствено “ударен”. Без никакво размотаване и романтични увертюри, САКИС и момчетата започнаха да нанасят удар след удара – ‘666’, ‘Fire, God and Fear’, ‘Apage Satana’, ‘Grandis Spiritus Diavolos’… Имахме нужда точно от такова адреналиново начало, за да забравим всичко останало и да се зарадваме на концертната вечер.
И въпреки че ги гледахме в Бургас още през 1998, а след това бяхме на толкова много техни концерти, и през 2019 ROTTING CHRIST съумяват да впечатлят, стоят уверени и свирят с настървение, присъщо единствено на лидерите в жанра. Каквито те бяха и през 90-те, но продължават да бъдат.
Впрочем, думата “ударен” беше още по-правилна за настроението сред публиката, където имаше меле и пого, напук на препълненото помещение и липсата на твръде много свободно място. Краят на сета бе със задължителното ‘Non Serviam’, а публиката пееше, викаше и клатеше потни чела заедно с ROTTING CHRIST, които направиха вероятно най-скоростното си и експлозивно участие тук.
Хедлайнери все пак бяха MOONSPELL – съответно свириха по-дълго и разточително, представяйки селекция португалски парчета от актуалното си издание ‘1755‘ плюс важни моменти от ‘Night Eternal’, ‘Extinct’, ‘The Antidote’, както и лесно разпознаваеми класически пиеси от ‘Irreligious’ и ‘Wolfheart’.
Отличен звук, готини сценични декори, разнообразие и много театрално присъствие на ФЕРНАНДО РИБЕЙРО, който с годините става все по-уверен както във вокалите си, така и в начина, по който овладява сцената и вниманието на публиката.
Очаквано, след излизането на MOONSPELL блъскането и погото се укротиха, а всички се съсредоточихме върху припевите на ‘Mephisto’, ‘Opium’, ‘Awake’ и особено – на ‘Alma Mater’.
Отбелязахме още един изключително приятен концерт на португалците, като за следващия си пожелаваме повече парчета от противоречивия ‘Sin/Pecado’(който най-сетне ще бъде преиздаден след месец) и ‘The Butterfly Effect’ – бихме ги приели като истински подарък.
