This is the David Johansen Week on radio Tangra Mega Rock!
The singer and songwriter who was at the vanguard of glam rock and punk as the frontman of the NEW YORK DOLLS, died 28 February at his home on Staten Island. He was 75.
His death was confirmed by his stepdaughter, Leah Hennessey.
Mr. Johansen revealed last month that he was suffering from Stage 4 cancer, a brain tumor and a broken back. He announced a fund-raising campaign through the Sweet Relief Musicians Fund to assist with his medical bills, saying, “I’ve never been one to ask for help, but this is an emergency.”
Mr. Johansen was prolific in multiple genres, from blues to calypso, and achieved his greatest commercial success in the late 1980s and early ’90s with his pompadoured lounge-lizard alter ego, Buster Poindexter. But his 1970s heyday with the NEW YORK DOLLS, a band of lipstick-smeared men in love with trashy riffs and tough women, had the most cultural impact, inspiring numerous punk, heavy metal and alternative musicians.
The NEW YORK DOLLS were notorious for transgressive behavior; they were especially notorious for cross-dressing.
Mr. Johansen released five solo albums between 1978 and 1984; professional bar-band rock with bohemian flourishes, the highlights included the declamatory style anthem “Funky but Chic.”
A friendship with the actor Bill Murray led to Mr. Johansen’s appearance in the 1988 movie “Scrooged” as the taxicab-driving Ghost of Christmas Past. It was his most prominent role in an acting career that encompassed dozens of movies and TV shows.
His signature cover of “Hot Hot Hot,” originally recorded by the soca musician Arrow, became a party anthem and a minor hit, peaking at No. 45 on the Billboard Hot 100 singles chart in 1987.
In 2023, Mr. Johansen was the subject of “Personality Crisis: One Night Only,” a 2023 documentary directed by Martin Scorsese and David Tedeschi centered on a Buster Poindexter show at the Café Carlyle in New York.
DISCOGRAPHY:
with the New York Dolls
- New York Dolls (1973) - Too Much Too Soon (1974) - One Day It Will Please Us to Remember Even This (2006) - Cause I Sez So (2009) - Dancing Backward in High Heels (2011)
SOLO
- David Johansen (1978) - In Style (1979) - Here Comes the Night (1981) - Sweet Revenge (1984)
- David Johansen and the Harry Smiths (2000) - Shaker (2002)
SODOM live in Sofia
SODOM
Ера
Alien Acid Blood
стадион ‘Юнак’, София, 15.09.2022
текст: Ивайло Александров, снимки: авторът
Някои неща се случват веднъж в живота. И на всички родни метъли, родени през 70-те, се е случил онзи незабравим и незапаметим митичен концерт на SODOM на стадион “Академик” на 15 септември 1991.
Историята накратко – посткомунистическа България не е посрещала метъл банда отвъд Желязната завеса, не и на ниво над мазе. По онова време аз съм на 10 и всички банди, които виждам по MTV са ми химерни, независимо от разположението им на сцената, са ми на едно ниво – затова и не правя разлика между SODOM, IRON MAIDEN, VENOM и METALLICA например – те са големи имена на западни метъл групи и са култ.
Точно това е и причината иначе клубната дори по онова време траш банда от Германия да събере по официални данни 15 хиляди души на стадион “Академик”. Това е все едно днес GOJIRA да разпродадат Националния стадион.
Заради този концерт, а и последвалите през годиите, Том Ейнджълрипър има специално отношение към България. Затова и се съгласява да повтори лайва 30 години по-късно, на стадион “Юнак”.
Е, за 30-ата годишнина не става заради ковид рестрикциите, но 31 години след онзи (без)паметен лайв и 41 години след началото на бандата, SODOM свириха в София, пребивайки ни с безапелационен олдскуул сетлист.
Концертът не успява да е баш като едно време заради неосъщественото събиране на култовата банда CRASH. Нито ALIEN INDUSTRY се сглобяват за този лайв, но Здравко излиза с новата си банда – ALIEN ACID BLOOD. Удрят учудващо грабващ индъстриъл със здрав ритъм и супер хващаща вокална линия (и окото вокалистка). Три парчета и чао – но достатъчно, че да събудят няколкостотин метъла.
Втората група са легендарните ЕРА – първо с Фънки, после с Милена. С Фънки удрят две класики – едната – ранната любимост “Свиня и слон”, следва и заглавното парче от ЕР-то “Suicide”. И докато Фънки се оттегля от сцената, към Амебата и Адри (китаристът на Милена и барабанистът ми останаха анонимни, съжалявам), се присъединява Милена.
Минута в “Не’ам Нерви” и ми убива скептицизма – Милена още пее, та се къса. Стигат до момента със “Стига сме гледали към тая Европа…” и ми светва (чак сега) една лампа в мозъка. “Месо” също звучи супер, но когато Милена вика останалите музиканти от бенда си и ни обещава „няколко купонджийски парчета”, ентусиазмът ми рязко спада и се качвам към основния бар над стадион “Юнак”.
20 минути чакане си струват – Гинесите са реверанс от изстрадалия барман, благодарим! Пием с още двама от Rawk’n’Roll, но се засичам с толкова много приятели и познати, че една страница от този текст ще се изгуби само в имена и прякори.
„Купонджийските парчета” на Милена звучат все едно им трябва само брас секция, за да станат легендарни клубни хитачки. Пренасяме се още по-навътре между павилионите – жестоко е на олдскуул траш концерт да можеш да ядеш домашен чипс и да наливаш NEIPA. Срещам приятели, с които разделихме кошмарно пътуване с БДЖ след лайва на Running Wild на Мидалидаре. Решават, че не им се чака и взимат 16 бири. Няма с какво да ги носят и услужливият барман им дава пластмасов сандък от ИКЕА.
И не само, ами и им носи бирите до пред сцената (за да си прибере сандъка). Слизам с тях, защото докато пием бирите SODOM започват 15 минути по-рано (в 20:15) ‘An Eye For An Eye’ и иначе припяващата и подвикваща чат-пат агитка е набъбнала до около 1500 души, които реват, вдигат юмруци и наливат бири в гърлата си. Тези 16 се оказват недостатъчни, а с две ръце с чаши с бира се ръкомаха трудно. Мушвам набързо близо литър бира и с няколко авери се понасяме към мошпита.
Тук е топло, задушно и радушно. Дърпат ме приятели за прегръдка, бутат ме непознати за мошинг, стъпвам си върху левия с десния крак, а SODOM вече са на прото блек треснята ‘Equinox’. Чак сега зацепвам колко са сръбнали Mayhem оттук през 80-те! Казах „сръбнали” и се сещам, че съм жаден. Изплувам от погото и се понасям за бира. Мисля си как съм бил твърде малък, за да бъда на първия концерт на SODOM в София през 1991, а сега пък съм твърде стар, за да избутам целия им последен в мошпита. Само SODOM са там, където им е мястото от 40 години – на сцената!
Качвам се горе, срещам още познати физиономии, взимаме си по един NEIPA и си мисля „какви крафт бири по онова време, братко – смучеш пот и скърцаш метъл! Късметлии сме днес феновете.
Лайвът на SODOM пращи от напрежение, сетлистът няма парчета с набор след 1989. Звукът е супер, правя тегели къде ли не из стадион “Юнак”, чува се адски добре навсякъде. Някъде пред мен някой стъпва в нечия бира и се извинява. Сядам високо на скамейките, точно до стълбата и гледам как пияни метъли се препъват и прегръщат стъпала и бири. Някой неуморимо куфее до мен.
Над 1000 души долу пред мен посрещат песен след песен с развяти коси, размахани ръце и гърлен рев. 20 песни удрят германците, 20 олдскуул траш класики. Има ‘Agent Orange’, има ‘Sodomy and Lust’, забиват кавъра по ‘Iron Fist’, удрят 2-3 нови парчета и пак връщат към класическата сеч ‘The Saw Is the Law’, ‘Nuclear Winter’ и финалния, кършещ прешлени хеттрик ‘Remember the Fallen’, ‘Ausgebombt’, ‘Bombenhagel’, лека нощ!
Оттук остават недопити бири с приятели, общо възхищение от брутално хубавия концерт, изправяне на припаднали содомити и един последен 76 към Младост 4. Хубаво е да поизтупаш прахта от заспалия в теб метълист!
.jpg)
.jpg)
