SOFIA METAL FEST - Day 1 - Tangra Mega Rock

SOFIA METAL FEST – Ден 1
Изберете българското

Зала ‘Универсиада’, София, 7 април, 2016

текст: Ивайло Александров снимки: Цветелин Кръстев

За 25 години концертен живот в Република България, чак сега имаме за пръв път истински неколкодневен метъл фестивал на закрито. Зала ‘Универсиада’ е дом на първия Sofia Metal Fest и това, надявам се е фактор и начало. А началото…

Преди около два месеца стана ясно, че предвиденият за 9 и 10 април Sofia Metal Fest ще порасне с още един ден – на загрявка, подготовка и разпивка.

Четири български банди и гости от Румъния в петъчния ден са основното ястие за гарнитурата от готина скара и бира пред ‘Универсиада’. Да, като фестовете навън – няколко скари, бири, тежки дървени маси и пейки под чадъри – всичко това е предвидено да утолява глад и жажда на стотици метъл фенове. А сръчната бригада от стюарди и обслужващ персонал пречи на образуването на опашки и твърде дълго чакане за кебапче и картофки. Наистина добре пипнато, евала!

Дали защото е петък, заради все по-хубавото време, удобно за бири в парка, поради паралелния концерт на Caliban и Odd Crew на ‘Четвърти километър’ или просто липса на интерес към групите от афиша, но първия ден на Sofia Metal Fest събира около 5-600 души в най-натоварения си график. Което пък не пречи на бандите да се раздават сърцато от сцената – все пак не им се случва често да вилнеят на такъв мастодонт. Тя наистина е огромна и лежи покрай цялата срещуположна на входовете стена на зала Универсиада.

Звукът е супер, графикът стегнат, бандите очевидно се стараят и е трудно да се хванеш за нещо, което да ти направи негативно впечатление. Дори слабата посещаемост носи своите бонуси – “Поне така не чакаме на опашка за кенефа, бате!”, споделящ пикаещ колега и съсед по писоар, докато освобождаваме място за още бири.

Първи на сцената-гигант са момчетата от русенската траш/хеви банда Anekdot. И наистина са момчета – не ми се вярва някой от групата да е над 20-годишен. И може би поради младата си възраст, пичовете се кефят видимо да свирят пред публика, била тя и едва 50-ина души.

Забиват яко, наистина яко и след половин час се отдръпват, за да сторят път на Downslot. Те вече са калени стари кучета на родната метъл сцена и се държат като такива – излизат, блъскат ни със силен метъл/кросоувър и си тръгват, а в ‘Универсиада’ вече сме над 200 души.

Румънците An Theos свирят за втори (поправете ме ако греша) път у нас, разписали са се и на немалко концерти в Европа и стоят стабилно пред нас, вкарвайки първите фолк-метъл парчета в саундтрака на Sofia Metal Fest.

Прочитът им на стила не блести с особен почерк, но е достатъчно интересен да накара няколко души да подрипват хорце пред сцената и да размятат бири и коси. Има настроение в такава музика на живо (а днес ще видим и Finntroll какво имат да ни кажат по въпроса).

След тях идва ред на може би най-интересната банда от Ден 1 – софийската метъл банда Velian.

Това всъщност са бившите Wartime, но без Стъмпи и с още един китарист. Стилът им се доближава и до предната им група, но петимата имат собствено лице и обръщат сериозно внимание на имиджа.

Специално шити за концертите им костюми, цилиндри, авиаторски очила – щипка стиймпънк, малко пост-апокалиптична гротеска и хубав, стегнат метъл, препращащ ту към Nevermore, ту към Soilwork.

Velian определено ги бива и отнасят заслужени аплодисменти, напускайки сцената.

Часът минава 22:00 и повечето кибици, които са били по паркове, са решили да се домъкнат и на концерта. Весело е, събират се над 500 души, скарите са все така разпалени, а бирите все така студени.

Светльо & The Legends са последното име за вечерта. Мотая се във фоайето и виждам познати и приятели, с които рядко се засичаме. Иначе да съм си бил шута – едно, че ми е досадно да слушам гимназиални вулгаризми от 45-годишен мъж, второ, че с Легендите пънк-траш-ташак настроението на Хиподил е заменено от балканския прочит на ска-то, трето, че баща ми има рожден ден.

“Дай ми една тениска на Светльо, че таа мойта свиня забравИла да ми я изпЕре“, вайка се пълничък чичак на хората от мърч щанда. После ме поглежда изотдолу с присвити очи (шкембето му стърчи сериозно, за разлика от височината на тялото му) “Да знаеш, хич ти не требе жена, ако не може да те изпЕре“. Предъвквам важния житейски съвет наум и си отбелязвам типичната представителна извадка за публиката на Светльо Витков.

Оставам обаче, за да се видя с другарче (здрасти, Боби) и съм приятно изненадан от липсата на широка брас секция в състава тази вечер, балканиадата се отчита само от един тромпетист и един акордеонист, които така или иначе в повечето песни само пеят. И един доста нашишкавял Мъни от Холера.

Светльо е във форма – не се дава на годинките. И дали, за да бъде в тон с фестивала, или просто така е решил, но парчетата от сетлиста му са основно от по-ранните албуми на Хиподил. И с този състав си звучат съвсем, съвсем окей – достатъчно сурово и шумно. Като, естествено, не са спестени нелепи хомо-бъзици и сексуални намеци, редом с псувни и тъпизми. Но какво очаквате от Влади… както се пееше в песничката от едно предаване преди време.

Светльо и Легендите си тръгват малко след полунощ, ние двамата с Боби се отправяме пеш с бири чак до паметника на Васил Левски и се разделяме до днес вечерта. А днес – Tiamat с един от адски редките си концерти в последните 3-4 години. Интересно. Шахпазов, пази ми място на пейката до скарата и поръчай една бира, идвам!

SOFIA METAL FEST – Day 1