This is the David Johansen Week on radio Tangra Mega Rock!
The singer and songwriter who was at the vanguard of glam rock and punk as the frontman of the NEW YORK DOLLS, died 28 February at his home on Staten Island. He was 75.
His death was confirmed by his stepdaughter, Leah Hennessey.
Mr. Johansen revealed last month that he was suffering from Stage 4 cancer, a brain tumor and a broken back. He announced a fund-raising campaign through the Sweet Relief Musicians Fund to assist with his medical bills, saying, “I’ve never been one to ask for help, but this is an emergency.”
Mr. Johansen was prolific in multiple genres, from blues to calypso, and achieved his greatest commercial success in the late 1980s and early ’90s with his pompadoured lounge-lizard alter ego, Buster Poindexter. But his 1970s heyday with the NEW YORK DOLLS, a band of lipstick-smeared men in love with trashy riffs and tough women, had the most cultural impact, inspiring numerous punk, heavy metal and alternative musicians.
The NEW YORK DOLLS were notorious for transgressive behavior; they were especially notorious for cross-dressing.
Mr. Johansen released five solo albums between 1978 and 1984; professional bar-band rock with bohemian flourishes, the highlights included the declamatory style anthem “Funky but Chic.”
A friendship with the actor Bill Murray led to Mr. Johansen’s appearance in the 1988 movie “Scrooged” as the taxicab-driving Ghost of Christmas Past. It was his most prominent role in an acting career that encompassed dozens of movies and TV shows.
His signature cover of “Hot Hot Hot,” originally recorded by the soca musician Arrow, became a party anthem and a minor hit, peaking at No. 45 on the Billboard Hot 100 singles chart in 1987.
In 2023, Mr. Johansen was the subject of “Personality Crisis: One Night Only,” a 2023 documentary directed by Martin Scorsese and David Tedeschi centered on a Buster Poindexter show at the Café Carlyle in New York.
DISCOGRAPHY:
with the New York Dolls
- New York Dolls (1973) - Too Much Too Soon (1974) - One Day It Will Please Us to Remember Even This (2006) - Cause I Sez So (2009) - Dancing Backward in High Heels (2011)
SOLO
- David Johansen (1978) - In Style (1979) - Here Comes the Night (1981) - Sweet Revenge (1984)
- David Johansen and the Harry Smiths (2000) - Shaker (2002)
SOFIA METAL FEST – Day 2
SOFIA METAL FEST – Ден 2
Зала ‘Универсиада’, София, 8 април, 2016
текст: Никола Шахпазов, снимки: Цветелин Кръстев
Още след първите крачки във фестивалната зона около зала ‘Универсиада’, бързаме да забравим безкрайните онлайн дискусии и хленч, които предшестваха Sofia Metal Fest. Наясно сме колко трудно е организирането на подобно събитие и се радваме, че BGtsc не просто го осъществиха, а го сториха по най-добрия възможен начин – осигурявайки максимален комфорт на зрителите плюс стройна организация по излизането на групите.
Имаше бира и скара, разбира се, но далеч по-интересна за нас беше сцената, изградена няколко дни по-рано в залата. Тя впечатлява със своите размери – лесно би побрала цялата Софийска филхармония, като в единия край вероятно би останало място и за истински орган.
Това се оказва особено полезно по-късно вечерта, когато на нея вилнеят театралните и хиперенергични FINNTROLL, освен това допринася за фестивалното усещане, което изисква всичко да бъде една идея по-мащабно от очакваното на обичаен съботен лайв. Звукът също е на ниво – много чист и мощен, без ужасния постефект от пищене в ушите за два дни напред.
Началото на цялото събитие е дадено ден по-рано – с хиподилски класики плюс български и румънски метъл, но сме наясно, че това бе по-скоро шумна загрявка, затова очакваме истинското начало на Sofia Metal Fest с особен интерес, в който неминуемо се смесва професионалното ни любопитство и особената любов, която питаем към деветдесетарските герои TIAMAT и PARADISE LOST.
На комшиите SAINTS’N’SINNERS се пада нелеката и винаги малко неловка задача да открият фестивалната програма още в 5 следобед. Въпреки че хората тепърва започват да пристигат и пред сцената е доста рехаво, истанбулската банда свири без никакво притеснение. В сетлиста им няма изненади – всички парчета са от появилия се преди 3 години едноименен дебют, в който гърми хеви метъл в най-добрата немска традиция.
Имат си и малка турска агитка, която е най-развълнувана и запозната с текстовете на песните, но пък ние сме гледали достатъчно пъти HELLOWEEN иGAMMA RAY, за да бъдем впечатлени от SAINTS’N’SINNERS.
След една бира време с тежка крачка на сцената се появяват финландците WOLFHEART – без съмнение най-екстремната банда за вечерта (ако не и на целия фест). Фронтменът им Туомас изглежда като кръвожаден боец от армията на Рагнар Лодброк, а музиката е точно отражение на неговото излъчване – зъл, често мелодичен и още по-често епичен дет/блек с езическа закалка.
Нашата аудитория ги посреща като армия освободителка от далечния Север и клати ентусиазирано глава на избраната селекция парчета от ‘Shadow World’и ‘Winterborn’.
Доста по-интересно ни е обаче как ще се представят на живо TIAMAT. В последно време лидерът им Юан Едлунд не е особено активен музикално, дори сложи формален край на проекта, но впоследствие върна думите си назад. Слава на Бога, мислим си, докато групата се настанява на сцената – TIAMAT са твърде важна част от историята на съвременния рок, за да изчезнат просто така.
На моменти личи, че не свирят често заедно, но всъщност най-важна при тях винаги е била емоцията, а тя е налице, така че всичко е наред. Само няколко дни преди пристигането им тук са свирили в Стокхолм, но специално за Sofia Metal Fest са променили сетлиста, включвайки в него любимото ни ‘Cain’.
Юан крачи из сцената босоног, с излъчване и глас, доближаващи се още по-плътно до тези на готик легендата Андрю Елдрич, а разходката из най-важните парчета от ‘Prey’, ‘Judas Christ’ и ‘Deeper Kind of Slumber’ ще наречем най-вече вълнуваща.
Финалното, както винаги, е ‘Gaia’, а ние без съмнение бихме слушали и два пъти по-дълъг техен фестивален сет. Което не е невъзможно, защото в разговор в бекстейджа веднага след слизането им от сцената, Едлунд ни уверява, че „TIAMAT се завърнаха, не се съмнявайте в това.”
Голяма част от публиката обаче се вълнува значително повече от първата си среща с фолк метъл веселяците FINNTROLL. Те пък знаят отлично как да направят шоуто особено специално – излизат силно гримирани, окичени с гоблински уши и заредени с енергията на северен щорм и доброто настроение на погълнал три литра бира планински трол.
Публиката прави нещо средно между пого и хоро, опитва се да пее текстовете на шведски, разлива бири и изобщо се забавлява диво и превъзбудено. В случая личните предпочитания нямат никакво значение – FINNTROLL са изключително тренирана концертна група и това си личи.
Големите хедлайнери на вечерта са PARADISE LOST, а ние се чудихме колко различно ще бъде цялото преживяване от предния им концерт тук – само преди 2 години в Античния театър в добрия стар Пловдив.
Разбира се, усещането от двата лайва беше несравнимо, но еднакво приятно. Прогнозирахме, че ще свирят много неща от последния си албум ‘The Plague Within’, но всъщност прозвучаха по-малко нови парчета и повечко класики от дискографията им, от които особено ни зарадва включването на ‘Hallowed Land’и ‘Embers Fire’.
Много пъти сме описвали емоцията от лайв преживяването PARADISE LOST – то винаги е зареждащо и специално, а и няма как иначе с чудесен звук и парчета като ‘The Last Time’, нали?
Ето че Sofia Metal Fest се получи точно както трябва – разнообразен и изтощително дълъг.