TOTO
28 юни 2015, ‘Арена Армеец’, София
текст: Валентин Найденов, снимки: Асен Тонев
Очакване:
Идва световна група с репутация на хитове, клипове, класа в свирене и пеене, с много записани касетки на техни тави, с много спорове „кви са тия“. Идват за втори път след 15 години. Очаквано сравнение с концерта им в Зала 1 на НДК. Препирни преди и след концерта.
Залата.
Отпред:
Готини хора продават неща с надпис ТОТО. Лента за глава – 2 лъва, Кърпа за глава – 3, Шал – 10, Ф(л)анелка – 20. В неделното слънце пред залата е рехаво от към хора. Лъха елитарност с марка „Тото“.
Отзад:
Не се скиват големите камиони с тонове Хапаратура. Няма как да е друго яче. Тия хора обикалят Европа и всеки ден вместо да вечерят, фащат влака да ни цъфнат.
Вътре:
Рехаво е. Теорията на вероятнистите очаква посещаемост 11/8. Ведри лица, добре облечени тела. „Тото“? Хора от 29 години и 2 месеца до 67 години и 11 месеца.
Групата:
Излиза без фойерверки и пердаши веднагически ‘Running Out Of Time’.
На сцената са:
Дейвид Пейч (David Paich) – акустично пиано;
Стив Поркаро (Steve Porcaro) – клавирни
Стив Лукатър (Steve Lukather) – китари;
Дейвид Хънгейт (David Hungate) – бас;
Джоузев Уилямс (Joseph Williams) – глас.
С тях са още четирима виртуози в пеене и тропане. Откроява се Лени Кастро в частта тропане.
Концертът:
Мощно начало с ново парче. Познато свирене, като по учебник.
‘I’ll Suply The Light’ вкарва репертоара им в ръкопляскане и танци. Не би.
‘Stranger In Town’ в бързото си темпо и с гласа на Дейвид Пейч е прекрасно, но не запалва хората в залата.
Минават познати парчета на TOTO. Светват телефонни апарати. Снимат за собствено удоволствие. Малко и рядко снимат.
Всички в залата знаят какво ще има. Имат го. Не се веят светулки от сапунерки.
Музиката:
Тържество на материята. Виртуозни музиканти се изказват „колко много знаем и можем“.
Има ли душа у тази техника с марка „Тото“?!
Концерт и бис. Никой не ги вика, ама да мине дежурен номер.
‘Africa’ – дансува се.
Групата:
Група с огромен изпълнителски и композиторски потенциал идва за втори път тук. Очакването от нея е да строшва прегради като танк. Тя паркира скромно в себе си. Не се отделя от наученото в ноти някъде. Академичното свирене си е гот. На концерт май трябва да има живец.
Публиката:
Рядко пее, рядко светва тилифон. Средна възраст около 47 години и 3 месеца.
В края на краищата ние имаме едно музикално бижу, което разлива красота на музика…
Имаме стойностна музика, която предизвиква спорове в разни среди. Така си е. TOTO е класа.
ЧАСТ 2 на репортажа:
TOTO изпълняват характерните за рок концерт солови партии. Дейвид Пейч свири твърде кратко на акустично пиано – около минута и половина. Задълбочена баладична тема, която смълчава залата. Клавирният инструмент е синтезатор Yamaha Motif 8, монтиран в корпус на старо черно пиано, както е в пиано баровете.
Стив Лукатър прави ‘Little Wing’ на Джими Хендрикс в трио с бас и ударни. По-добър избор, отколкото сам да показва техника и възможностите на електрическа китара и нейния процесор. Свири на специално произведен модел за него Luke от Ernie Ball Music Man – фирма известна предимно с продажба на струни.
Барабанното соло на Шанон Форест е твърде кратко. Акцентът е в перкусийните фортиции на Лени Кастро по време на финалното ‘Africa’. Шеметна виртуозност, бурно аплодирана от всички.
Стив Поркаро се изявява с ранообразни синтезаторни звуци, които доминират в половината от песните. Негово дело е и електронният звук на духови инструменти. Все пак TOTO са т. нар. клавирно базирана група. Най-силната му изява е чудесното пеене в ‘Takin’It Back’. Да се чуди човек защо въобще им трябва друг певец. Впрочем голямо достойнство на групата е има четирима много добри певци – всеки един с различен глас от другите. Лукатър е в това число с известни уговорки, но е въпрос на вкус.
Джоузеф Уйлямс е с тембър и височина в гласа като Боби Кимбал и това сравнение е неизбежно. Тази вечер гласът му не е много свеж. Вероятно поради умора от турнето или моментна форма. Високите партии в ‘Hold The Line’ заедно с него в ролята на фронтуоман пее беквокалистката Джени Дъглас-Фуут .
Хитър номер. Другият беквокалист е Мабвуто Карпентър. TOTO са известни със звучните гласови хармонии в рефрените. Голямо удоволствие е да слушаш едновременно шест гласа.
Лукатър отдава почит на починалите братя Поркаро – Джеф и Майк. Вторият се мъчи девет години от множествена склероза. Почина през март и месец след това TOTO обявиха, че турнето започва. Няма как, ангажирани са дати, зали, екипи, апаратура.
Лукатър моли залата за тишина в памет на починалия същия ден основател и басист на YES, Крис Скуайър. При споменаване на името му цялата зала ръкопляска. Лукатър свири акустичната тема на YES – ‘Rounabout’ преди ‘Great Expectations’. След нея Уилямс почита паметта на Крис и съвсем нелепо посвещава следващата ‘Without Your Love’ на всички красиви мацки в залата. Тъпо.
Звукът и светлината:
За надут стандарт на TOTO, звукът има много несъвършенства. До средата на второто парче вокалите са дефазирани и звучат разсеяно като от мазе. Това се оправя.
При два клавирни инструмента е излишно всеки цвък на китара да е по-силен от тях. Основният комплект тупани се чува по-слабо от допълните перкусии. Доминанта на микрофоните за бек вокалите за компенсация на слабите височини на основните певци. Иначе…
Честотно много добър звук в залата. Силен бас, отчетливи среди, нормално добри високи. С изключение на шиптящите съгласни в пеенето. Страхотният бас вее рокли, поли и крачоли – нисък и с достатъчно мощно налягане.
Чуват се различни мнения за звука. Обикновено е виновна залата. Тя има чудесна акустика. Това че всеки има различен слух и трудно анализира звукова картина не е проблем на залата.
Важното е да знаеш къде да седнеш, но не всеки има този късмет. Сяда се фронтално на сцената леко над нивото ѝ, но не по-високо от центъра на двете звукови стени. Долу звукът е кофти най-малкото заради това, че се разсейва от лице и се поглъща от дрехи на терена. Тия отпред чуват повече мониторния кръг и уфърите (басовите говорители). Понякога имат щастието да има баланс. Но те са там за да гледат отблизо какво се случва на сцената.
Светлинното шоу е твърде скромно. Липсва пъстрота от цветове. Акцент са четири прожектора, които фокусират някого от деветимата изпълнители. Когато групата излиза точно в 20:12 ч. изглежда, че в залата не изгасено напълно осветлението. Полусветло е заради дневната светлина, проникваща от стъклата близо до тавана. Светлинните ефекти не са най-важни в случая. TOTO свирят отделни песни без да създават сюжет с изображения и цветове. Дори няма странични екрани за информация на отдалечените зрители. Както се казва, въобще не им трябва светлина. Тяхната класа е в музиката.
