Красивият басист на „великолепната петорка“ за предстоящия нов албум, любимите си филми, футбола, пънка и… джамиите в София.
По случай седмицата на Duran Duran по Тангра Мега Рок (16-22 Октомври) и най-вече поради първия концерт в историята на забележителната група в София (20 Октомври, Music Jam 2006, SME) имаме изключителното удоволствие да говорим с басиста – Джон Тейлър.
В.В. – Какво правите вие Duran Duran точно в момента?
Джон – Точно в момента сме на път да започнем едно няколко седмично турне. Взимаме си почивка от правенето на новия албум.
Записваме го в момента, но ще дойдем да направим няколко концерта.
В.В. – Да, точно за албума искаме да те питаме сега, говори се че вече сте направили една част от него. Иначе албумът се очаква да излезе някъде в началото на следващата година. Наистина, кажи ни повече за този албум.
Джон – Предполагам най-интересното е това, че току що приключихме работа си с продуцента Тимбъленд.
Направихме няколко парчета с него и може да се каже, че това бе едно доста по-различно преживяване за нас.
Освен това и Джъстин Тимбърлейк бе при нас – той е съавтор на една от песните, а също така и пее в нея.
Всъщност, ние съвсем сами си правим албума, след това се появи възможност да работим с тези хора и ние го направихме.
Това определено променя звука на албума, обаче сме едва по средата на работата. Отнема време, така че сме още доста далеч от завършването му.
Това е важен албум за нас – те всички са такива и не можем да го претупаме, затова е добре, че си взимаме малко почивка и ще правим концерти.
Не обичам да прекарвам месеци наред в студиото, добре е да излезеш и да посвириш.
В.В. – Много музиканти днес, предвид нещата, които се случват по света започват да пишат политически песни. Не ми казвай, че и вие Duran Duran ще имате политически неща в този нов албум?
Джон – Всъщност има две песни: едната се казва – Criminals in the capital, всъщност е забавна песен, но в нея става въпрос за корупцията на най високите нива, споменава се и Тони Блеър.
Чудехме се много дали да споменаваме това, защото когато постъпиш така, песента ти остава свързана с определен период от време.
Не знам… ние никога не сме били политическа група и когато се опитваме да се занимаваме с теми, като тази, се оказва, че хората очакват музика за купон от нас, никой не очаква политически коментари и послания от Duran Duran.
От нас очакват забавление, затова трябва да поддържаме нивото на политика в нашата музика доста общо.
В.В. – Сега, да те питам за България. Кое е първото нещо, което си представяш, когато чуеш думата България…. освен това, че вие всеки момент ще имате първия си концерт тук и разбира се онзи гаден български чадър?
Джон – Първото нещо, което си представям са джамии.
В.В. – А…гмхнпппп… това е доста грешна представа, България е православна християнска страна, така че няма много джамии.
Джон – А така ли, за кой град говорим??? за София, нали?
В.В. – Да, София – тук има само една джамия.
Джон – Мдда, това показва колко съм слаб по география.
Не знам защо правя такава асоциация, споделих го и със Саймън. Трябва повече да се подготвям преди да дойда в България. (вече на българска земя, Джон ще обясни асоциацията си София = джамии, със „Света София“ в Истанбул, бел. ред.)
В.В. – Сега през октомври ние и особено вие в Англия празнувате деня на Джон Пийл. Интересно, до каква степен медиите помогнаха или попречиха на успеха ви като група?
Джон – Естествено нищо на този свят не можеш да направиш без медийна подкрепа, е предполагам че все пак можеш нещо…
Това, което всъщност беше важно за нас се случи на две нива:
На първото ниво беше пресата за тийнейджъри във Великобритания – списанията за младежи, които сериозно ни захапаха през първата година и започнаха наистина сериозно да ни лансират и да ни превръщат в секс идоли, пускаха плакати с нас.
Това адски ни изненада, защото ние се появихме в късните години на пънка – така наречената „нова вълна”, ерата на new wave-a.
Ние изобщо не си се представяхме, като такава група от секс символи, но когато момичешките списания започнаха да публикуват нашите снимки и да ни лансират като такава група, това наистина тотално изстреля нашата популярност във въздуха.
Другата сериозна медийна роля за нас изигра MTV – началото на MTV – в средата на 80-те години, когато MTV току що бяха започнали в Щатите.
Нашите видеоклипове бяха изключително популярни и това оказа изключително огромна и решаваща роля за продажбите на нашите албуми.
По това време MTV не се излъчваше във всички щати, а там където се излъчваше ние бяхме много популярни.
В.В. – 2006 година беше изключително успешна за нас тук в България, защото имахме невероятния шанс да гледаме за първи път на живо Depeche Mode, а сега през септември и Simply Red, предстои Duran Duran. Въпросът е, кои други британски групи от вашето поколение си заслужава да гледаме на живо?
Джон – Бих казал че Human League бяха много важна група, а също така и Ultravox и Japan – те бяха велика група и The Cure – те очевидно са велики.
В.В. – Добре, да се върнем на твоята група, говори се че именно ти – Джон Тейлър си лидерът на Duran Duran, така ли е?
Джон – Не, не мисля така. От една страна сме аз и Ник – нещо като природени близнаци в групата. Ние двамата започнахме групата, това си беше нашата фантазия и именно ние двамата сме най-амбициозните членове на Duran Duran.
Ако говорим за Саймън, Роджър и Анди…. почти мога да си ги представя… как се пенсионират, как започват да го карат по-леко. Обаче аз и Ник имаме изключително много хъс и моят в никакъв случай не е по-голям от този на Ник.
В.В. – Да се върнем сега 10-11 години назад във времето. Сигурен съм, че много от нас си спомнят онзи проект – Neurotic Outsiders, в който бяхте ти, Стийв Джоунс от Sex Pistols, Мат Соръм и Дъф МакКейгън от Guns N’ Roses – най общо казано хора от пънк и рок средите. Въпросът е: ти ли си рокаджията в Duran Duran?
Джон – Обичам всякаква музика.
В този конкретен период от време, прекарвах много време със Стийв.
Всъщност барабанистът Мат Соръм – той сега свири с Velvet Revolver, но той беше човекът, който събра четирима ни заедно.
Четиримата свирихме за набиране на средства и направихме две парчета заедно и просто наистина си изкарахме чудесно, беше някак си адски освежаващо да свирим три минутни песни.Свирехме доста пънк класики
Но цялата тази работа се превърна в постоянно занимание.
Изобщо не очаквахме, че ще стигнем до договор за издаване на албум, не това беше нашата цел…. но ето че подписахме такъв договор и издадохме албум.
Аз никога не бих правил музика просто ей така, наистина обичам всякаква музика, но точно този проект беше изключително забавен – той ми даде много енергия.
В.В. – Каза, че харесваш всякакви типове музика, а другото основно име на другата вечер на фестивала Sofia Music Jam 2006, на който ще свирите и вие е Ал Ди Меола. Харесваш ли неговите неща?
Джон – Не, не бих казал че съм запознат с творчеството му, честно казано не разширявам много мирогледа си към джаза. Свиреше с Чик Къриа, нали?
В.В. – Да. Всичките от Duran Duran, все така ли си живеете в Англия?
Джон – Аз живея в Щатите, но останалите живеят в Лондон.
В.В. – Да, но вие сте от Бирмингам. Интересно дали днес, почти 30 години, след като започнахте все така си подкрепяте футболните отбори от вашия град?
Джон – Предполагам, че ако има мач в който играе отбор от Бирмингам винаги ще поискам този отбор да спечели.
В.В. – Да, но от кои си по точно – Aston Villa или Birmingham city?
Джон – Както казах, ако гледам мач и в него играят Birmingham city или Aston Villa или West Bromich, разбира се ще бъда за тях.
В.В. – Време е за един филмов въпрос. Ето вие Джон взимате името на групата Duran Duran от филма на Роже Вадим, самият ти композира основната тема във филма „9 седмици и половина“. Нажи ни, кой е любимият ти филм на всички времена?
Джон – Знаете ли съвсем наскоро отново гледах „Кръстникът“, 1-ва и 2-ра част – ето това е един удивителен филм и „Апокалипсис сега“ също е удивителен. Сещам се също така и за La Dolche Vita на Фелини. Не мога да отделя само един, затова ето ви три.
В.В. – Да се върнем към Duran Duran – сега в края на 2006 година и приближаващата 2007 година има ли нещо в технологията, в целия процес на един концерт на Duran Duran – нещо с което може особено много да се гордеете?
Джон – Ами Ник е човекът, който може да ви каже за разни необичайни и революционни неща, които ползваме от технологична гледна точка.
Самият аз не се замесвам много в тия работи, аз просто си включвам четирите струни и започвам да се потя. За мен нищо не се е променило от началото, винаги е било така. Свиренето за мен е преди всичко атлетичен процес.
За мен технологиите не са най-важното – за мен основното в един концерт е взаимодействието между човешки същества. За мен важното е в човешкото преживяване.
Права: Тангра Мега Рок