„Приличам на кренвирш, когато обуя ластични дънки, но на концерта на Iron Maiden ще го направя!“
Часове след официалното обявяване на предстоящия концерт на Iron Maiden на стадион „Локомотив“ в София на 4 юни, Тангра Мега Рок успя да награби самия президент на Sofia Music Enterprises, Димитър Ковачев – Фънки, за някои разяснения относно очертаващото се live-събитие на годината…
Мони Панчев: На пряката ни телефонна линия е г-н Ковачев, а поводът е един – Iron Maiden.
Фънки: Йеееееее! Йеееееее! Ръъън тууу дъъъ хииилс…
М. П.: Къде си сложил крака – на стола?
Ф.: Тук имам една портативна уредбичка за бас, която е с големината на монитор, и колкото пъти мина покрай нея, все врътвам по някоя и друга стойка. Сега изпратих хора от офиса да ми купят голямо огледало, за да мога и да се наблюдавам добре как съм стъпил с единия крак върху апаратурата и все едно съм Брус Дикинсън.
М. П.: Добре де, но нали трябва да има и коса?
Ф.: Какво да мяткам, а… Еми, ще звънна на Еди и Снежка – евентуално от техния салон да взема една дълга черна перука, защото предпочитам да бъда брюнет.
М. П.: Е, малко русо не е ли по…
Ф.: Не, не, не! Искам да бъда брюнет с дълга черна коса до кръста. Цял живот – мечта, цял живот – плешар. Положението е трагично.
М. П.: Да минем към късите въпроси. Истина ли е?
Ф.: Да. Много съм щастлив, че подписахме договора с Iron Maiden. Запалените почитатели на бандата помнят големия удар, който преживяхме преди години, когато Яник Гърс падна от сцената и си удари главата и те не можаха да дойдат…
Мога да съобщя под секрет, че в надпреварата кой да „вземе“ Iron Maiden, ние бяхме с едни гърди пред всички – не защото сме добрите момчета от Sofia Music Enterprises, а просто защото хората казаха: „Мама му стара, бе! Падна оня, удари си главата – айде да не се излагаме и да отидем да видим к’во става там!“
М. П.: Колко време продължиха преговорите?
Ф.: Години! Ние ги пасем вече всяка година… Три пъти ни го начукват, защото минават все през Италия… Имам чувството, че откакто съм се родил, все за Iron Maiden мисля.
М. П.: Има доста неласкави отзиви за този човек, който падна навремето… Никакво съчувствие.
Ф.: Значи, ако трябва да бъда откровен – не е толкова страшно. Първо, самият инцидент с Яник не е кой знае какво, но на запад по принцип гледат на нещата по друг начин. Иначе знаеш – дори и едната ръка ако си оставя, ще изляза на сцената, пък к’вото ще да е!
Каквото станало – станало. Важното е, че този свръх-мастодонт в метъла ще заповяда в нашата мила република.
М. П.: Лично ти ще се подготвиш ли – ако имаш възможност, разбира се – да не си по работа, а сред публиката?
Ф.: Ще направя всичко възможно, но, за съжаление, ще има доста работа, имайки предвид кошмарно грамадната продукция, а такова чудо не е виждано тук – като се започне от местещия се Еди и т.н… Дано да успеем поне един-два пъти да излезем отпред и да видим картинката.
М. П.: Аз съм решил да се включа този път.
Ф.: Разбира се, но не забравяй ластичните дънки и коженото яке. Трябва да бъдем стилни! Аз съм качил доста килограми и приличам на кренвирш, когато обуя ластични дънки, но ще го направя!
М. П.: А бе и аз си пазя едни, ама май се разпраха на коляното…
Ф.: Нищо, това е плюс!
М. П.: А кецовете… Нищо, има време.
Ф.: Да, има време… Знаеш ли, това, което се случва с Iron Maiden, е просто феноменално. Според сведенията, които имаме, успехът е невероятен – например във Финландия са продадени 7 хиляди билета само за 25 минути. Лапат се като топъл хляб и е нещо страшно!
Ние пък правим един реверанс към публиката, като пускаме специална цена от 25 лв. за хората, които първи си купят билети. Освен това, PR отделът ни е приготвил разни изненади…
М. П.: А дали е вярно, че Trivium ще дойдат с Iron Maiden?
Ф.: Ааа, за това не мога да говоря още. Въобще не знаем кой ще бъде с тях. Това се решава от групата и ще ни бъде съобщено тогава, когато те пожелаят… за съжаление. Иначе бих казал с удоволствие, но все още нямаме информация.
М. П.: Добре, кажи с кое парче да завършим. Мисля си за „The Trooper“, „Can I Play with Madness“ или „Aces High“.
Ф.: Те всичките са супер готини, но нямаш ли „22 Acatia Avenue“? То е едно от любимите ми. Иначе целият ни офис си подсвирква „Run to the Hills“…
Права: Тангра Мега Рок