„Когато си се посветил на групата си, няма как да не жертваш семейството и приятелите си…“
Васил Върбанов: Стив, какво ново около теб и Placebo?
Стив Хюит: Готвим се да потеглим на турне. Наскоро свирихме в Бангкок (Тайланд), бяхме и във Франция, Белгия и Берлин, където давахме много интервюта и направихме няколко концерта. Сега се подготвяме за британско турне, което започва на 3 април, след което идваме и в Европа, за да свирим на летни фестивали.
В. В.: Как мислиш, дали наскоро започналата 2006 г. ще бъде само поредната година, в която ще спазвате стриктния режим на рокенрол музиканти – албум, концерти, интервюта, турне – или ще бъде по-специална за Placebo?
С. Х.: Надявам се да е добра година за нас. Засега медиите възприемат изключително добре новия ни албум „Meds“, така че всико е наред, но нека да изчакаме и да видим какво ще се случи и на концертите ни. Все пак, говорейки за режима „сингъл – албум – турне“, трябва да признаем, че и рокенрол групите следват този установен ред. Просто това е начинът, по който се работи – част от целия процес.
В. В.: Занимавате се с тези неща от много години. Кой е най-горчивият урок, който научи за всичките тези години?
С. Х.: Може би жертвите, които ти се налага да правиш на ниво семейство и приятели, но това е неизбежно, когато наистина искаш да постигнеш нещо значимо. Работим здраво и сме станали известни по целия свят най-вече заради множеството концерти, които непрекъснато изнасяме. Светът е голямо място и пътуването от град на град отнема много часове и дни, така че, когато си се посветил на групата си, няма как да не жертваш семейството и приятелите си… Вероятно трябва да работиш два пъти по-усилено, за да има шанс да запазиш тези неща.
В. В.: Можем ли да кажем, че другите двама в групата (Брайън Молко и Стефан Олсдал) са сред най-добрите ти приятели, или по-скоро са само колеги и членове на екипа?
С. Х.: Не, определено сме приятели. За да стигне толкова далеч една рокенрол група, просто трябва да сме като едно семейство. Чудесно се забаляваме, виждаме се по-често, отколкото с когото и да било. Просто няма как да сме заедно без приятелство, доверие и уважение.
В. В.: Засега сте имали само един концерт в България, през 2003 г. Спомняш ли си го?
С. Х.: Да, помня как кацнахме, на летището ни чакаха доста журналисти и фотографи… Изкарахме си добре, шоуто беше невероятно.
Винаги е интересно да посещаваш нови места – това е част от работата ни, част от Placebo. Обичаме да свирим там, където други групи обикновено не изнасят концерти.
В. В.: Година и половина по-късно взехте същата българска група, която откри концерта ви в София, да подгрява публиката на две ваши шоута в „Brixton Academy“ в Лондон. Помниш ли ги?
С. Х.: Да, Imbeciles. Там пее един англичанин (познат като Насо Русков – б.р.), който се грижеше за нас, докато бяхме в София – така се запознахме. След това той се премести с групата си в Лондон, разбрахме за това и ги поканхме да свирят с нас в „Brixton“. Наистина много добра банда.
В. В.: Да поговорим и за новия ви албум, „Meds“. Харесваш ли го?
С. Х.: Разбира се! Обикновено всеки твой нов албум е най-любимият ти. Наистина мисля, че това е най-силният ни албум досега, и съм ужасно доволен от него. От друга страна, все така не съм напълно доволен, тъй като в противен случай нямаше да има смисъл да се занимаваме с музика и занапред.