„Sepultura винаги са били изправени пред някакво предизвикателство.“
Броени дни преди първия в историята си концерт в България, бразилско-американската метъл машина Sepultura в лицето на дългогодишния си китарист Андреас Кисер проговори пред Тангра Мега Рок за очакванията от шоуто, състоянието в квартета след напускането на Игор Кавалера, старата слава, новите надежди и следващия студиен албум…
Васил Върбанов: Хей, Андреас, къде се намираш в момента?
Андреас Кисер: В Испания сме. Времето е чудесно – адски слънчево и горещо.
В. В.: Поводът за разговора ни е предстоящият първи в историята концерт на Sepultura в България, който ще се състои следващата сряда, 15 август. Изобщо, говори ли ти нещо името на страната ни?
А. К.: Чудесно е, че най-сетне ще дойдем и в България, тъй като Sepultura съществува вече цели 23 години, а вашата държава е единственото място в Европа, където все още не сме свирили. Надяваме се да стане добътр концерт. Определено сме развълнувани.
В. В.: Как върви турнето ви?
А. К.: Прекрасно! За трети път обикаляме Европа, представяйки актуалния си албум, „Dante XXI“ (2006), и хората ни приемат възторжено навсякъде. Освен това, вече сме с нов барабанист, Жан Долабела, който е с нас от около година. Замисляме и нов албум за следващата година и възнамеряваме да започнем работа по него след настоящото турне, което вече е към края си.
В. В.: Като спомена „Dante XXI“ – това е петият ви албум с Дерик Грийн и определено е най-добрият в сравнение с предишните четири. Защо?
А. К.: Винаги е необходимо време, за да достигнеш определено ниво. Мисля, че „Chaos AD“ и „Roots“ са най-добрите ни албуми с Макс, така че и тогава ни отне време – присъединих се към Sepultura през 1987 г., а направихме „Roots“ едва през 1995-96 г… Дерик пък дойде при нас през 1997 или 1998 г., а „Dante XXI“ излиза чак сега. Трябва време, за да се опознаеш с останалите в групата, да се сработите, да преживеете заедно различни ситуации и в студиото, и на живо… Ето, сега поставяме ново начало и с Жан… Искам да кажа, че този процес е нещо съвсем естествено.
В. В.: Като във футбола – може да имаш гениални играчи, но е необходимо време, за да се сработят, нали?
А. К.: Разбира се. Да вземем например бразилския национален отбор на последното Световно първенство – разполагахме с най-добрите играчи от ерата на Пеле и Гаринча насам, но нямахме истински отбор. Причината бе в грешните треньорски решения и пр., но е необходимо и време и уважение между футболистите, за да се сработят. Същото е и в една група.
В. В.: Сега всичко в лагера на Sepultura изглежда наред. Да не би това да има нещо общо и с факта, че за първи път в историята си сте без член на семейство Кавалера в състава?
А. К.: Виж, Макс и Игор направиха своя избор. Макс се махна отдавна, а Игор вече не желаеше да ходи на турнета и изобщо да напуска Бразилия. Сега в Sepultura сме точните четирима музиканти – все хора, които наистина искаме да бъдем в групата. Даваме й 100% от енергията си и нямаме търпение да започнем да пишем нови парчета. Изправени сме пред поредното предизвикателство, което, обаче, е нещо нормално, тъй като Sepultura винаги са били изправени пред някакво предизвикателство.
В. В.: Ти самият се присъедини към групата три години след създаването й, т.е. в момента басистът Пауло Пинто е единственият оригинален член. Това означава ли, че той е шефът днес?
А. К.: Не, ха-ха! И четиримата изказваме мнението си без притеснение. В Sepultura цари свободна атмосфера, без диктатори. Опитваме се да работим като група. Естествено, Пауло е в бандата от самото начало и знае абсолютно всичко, което се е случило през последните трийсетина години. Това е товар, носен само от него…
В. В.: Що се отнася до най-новия член на Sepultura, Жан Долабела, знаем, че преди това е свирил в групата Udora, която е от вашия роден град – Бело Оризонте. Отдавна ли се познавате?
А. К.: Не. Преди 5-6 години Udora са се преместили в Щатитие, за да се опитат да подпишат издателски договор – също като нас навремето, с тази ралика, че не свирят метъл, а някакъв поп-рок. Впоследствие Жан ги напусна точно в момента, когато търсехме заместник на Игор, така че нещата станаха от само себе си, без да ги насилваме. Днес и ние, и Udora продълважаме напред с нови барабанисти.
В. В.: Последен въпрос. Името ти, Андреас Кисер, издава, че си с германски произход. Братята Кавалера, от своя страна, са наполовина италианци. Биехте ли се, когато гледате заедно футболни срещи между Германия и Италия?
А. К.: Да! Разбира се, ха-ха-ха! Спомням си, че италианците биха последния път…
В. В.: Изчезна ли напрежението между теб и братята или все още чувстваш горчивина от раздялата?
А. К.: Не, просто пътищата ни се разделиха. Уважавам решението на всеки да се занимава с това, което го влече. Не поддържаме връзка – специално с Макс не сме говорили вече 11 години… но не изпитваме лоши чувства един към друг. Ни най-малко.
В. В.: И накрая – кога да очакваме новия албум на Sepultura?
А. К.: Връщаме се в Бразилия в края на август и веднага се заемаме с писане на нови парчета. Ако работим както трябва, ще запишем материала в края на тази или началото на следващата година, така че самият албум би трябвало да се появи през април или май 2008 г.
Права: Тангра Мега Рок