За АВТЕНТИЧНОСТТА на БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА – част 1

Седмица преди първото издание на магическия фестивал ‘TRANSFIGURATION 2015’ в село Долен в Родопите, в студиото на радио ТАНГРА МЕГА РОК е ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ (КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ, ИСИХИЯ) и освен за новия двоен албум на първата формация, говорим и за произхода на българската музика и автентичността й днес.

Това, вероятно, е най-най-интересното интервю, в което съм участвал през всичките тези 24 години радиокариера.“ – сподели след края на разговора нашият водещ ВАСИЛ ВЪРБАНОВ.

СЛУШАЙТЕ ТУК

едно интервю на Васил Върбанов

КАКВО НОВО ОКОЛО КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ?

В края на тази зима записахме нов албум, който отлежаваше едни пет-шест години. Започнахме да пишем материала преди реално 5 години, тогава се оформи първата композиция, която впоследствие записахме и почти всичките неща минаха през много сериозни трансформации – повечето нямат почти нищо общо с първоначалните си версии, които сме записвали. Като ги слушах, установих, че много от тях много малко приличат на това, от което започнахме едно време, така че имаше причини и ползи от това да отлежи по-дълго време.

ДА, НО ЦЯЛАТА ТАЗИ ТРАНСФОРМАЦИЯ, МЕН АКО ПИТАШ, КАТО ВЕЧНО ЖАДЕН КОНСУМАТОР НА МУЗИКА, АКО ГО ОБЯХТЕ ДОВЪРШИЛИ ПРЕДИ ПЕТ ГОДИНИ И ИЗДАЛИ, ДНЕС СЪС СИГУРНОСТ ВМЕСТО ПРОМЯНА, ЩЕШЕ ДА ИМА ОЩЕ ЕДИН АЛБУМ.

Да, напълно е възможно, но…

… ЗА НИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМЕ

А тогава имахме доста търсения в областта на звука. Групата набъбна с допълнителни хора, с които е много приятно да се работи.

РАЗКАЖИ НИ ЗА ТОВА: НАБЪБНА С КОЛКО И В СРАВНЕНИЕ С КОЛКО?

Проектът КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ реално съществува от 2003 в тази си форма: Преди това Веско Митев, който е вокал, гайда, кавал, дудук и какво ли не още, под това име е започнал да изнася концерти. Аз се присъединих към групата през 2009. Тогава бяхме трима човека – аз, Веско и Тони Хоро, който е перкусионистът ни.

ТОВА Е ВЕСКО ОТ ИСИХИЯ, НАЛИ?

Същият този човек. Между 2003 и 2009 през проекта са минали около двайсетина души като гост-музиканти. Всъщност съставът в този си вид беше изключително импровизационен, общо взето нямаше два еднакви концерта. Голяма част от групата нямаше ясна идея като се качи на сцената какво точно ще свири, което пък си имаше своя чар и понякога се получаваха страхотни неща.

През 2009, когато аз започнах да свиря с Веско и Тони, в началото импровизирахме страшно много. Постепенно започнахме да оформаме песните като песни и усетихме нужда от допълнителен звук. Първо дойде Алексей Цветанов, който стана втора перкусия на групата, после дойде Юлия Узунова, която в началото свиреше клавири, после започна много да свири Glockenspiel (Глокеншпил) – едно нещо, което изглежда като ксилофон, само че с метални ламели. Има един много висок тон, почти камбанен.

ГЛОКЕНШПИЛ НА МЕН МИ ЗВУЧИ КАТО ПОМОЩНИК-ВРАТАР НА ДЕТСКАТА ГАРНИТУРА НА ОТБОР ОТ ВТОРА БУНДЕСЛИГА…

По-скоро е съвпадение на имената (хахаха). Също така тя свири на ханг, което е един метален барабан.

ХАНК УИЛЯМС. И ТОВА НЕ Е МАЙ.

Отново съвпадение на имената (смях). И всъщност последният човек, който се присъедини няколко месеца преди началото на записите, е Евгени Чакалов, който е втора тамбура и флейти.

ВСЪЩНОСТ ВЕЛИКО Е, ЯВНО СВЕТЪТ НАИСТИНА Е ГЛОБАЛЕН, ПОНЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИЗКУСТВОТО, ЗАЩОТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА КОМБИНИРА – ЕДИН ОТ НАЙ-ТРАДИЦИОННИТЕ БЪЛГАРСКИ ИСНТРУМЕНТИ КАТО ГАЙДА С ГЛОКЕНШПИЛ БЕЗ ТОВА ДА ЗВУЧИ ОТВРАТИТЕЛНО.

КАКВА Е СЪДБАТА НА ТОЗИ ЧИСТО НОВ АЛБУМ НА КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ? ТОЙ Е НА ДВА ДИСКА ВСЪЩНОСТ, НАЛИ?

Той е двоен диск. Неговата официална съдба ще започне на 8 август, когато е третият ден на фестивала Transfiguration. Ние откриване с КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ вечерта, като тове ще е своеобразно представяне на албума. Ще го изпълним малко по-кратичко – няма да са пълните 126-7 минути, колкото са последно двата диска. Ще свирим малко над един час, за да може все пак и другите колеги да посвирят.

ИРФАН също правят представяне на албум веднага след нас и вечерта ще завърши с Baba Zula – турската група Baba Zula, които ако някой не ги познава чисто като група – те бяха едни от знаковите артисти във филма Crossing the Bridge’ на Фатих Акин (преведен на български като ‘Музиката на Истанбул’)

ВСЪЩНОСТ КОЙ ИЗДАВА ТОЗИ АЛБУМ?

Този албум е самиздат. Тоест, продуциран е от нас, записан от нас, смесен от Алекс Цветанов, записан от Иван Бошев в ‘Пекарната’ и накрая мастериран от студио ‘Балканджи’. Но това си е наистина самиздат, няма фирма, която да е официален издател и да е застанала зад него.

НЕ ЗНАМ ЗАЩО СИ МИСЛЕХ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО Е ВКАРАЛ ТОЛКОВА МАСТИЛО ПОД РЪЦЕТЕ МИ, ЕМИЛ САПАРЕВСКИ ОТ GORGON Е ВАШИЯТ ИЗДАТЕЛ, НО ВСЪЩНОСТ ТОЙ МАЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗДАВА.

В края на миналата година той издаде един албум от КАЙНО, който се казва ‘Реквием за беля вятър’, който е със стари записи, правени преди 2003. Там е почти само Веско и Щони Кокудев. Новият албум обаче, по една или друга причина решихме да го продуцираме сами.

КАКВО ЗНАЧИ ‘ГОНЦЕ СИТНА ЗЕ’ ОСВЕН ЧЕ Е ВТОРОТО ПАРЧЕ ОТ ПЪРВИЯ ДИСК (така е озаглавен аудиофайлът ни)?

Явно при прехвърлянето на текстовете е станала грешка – заглавиeто е ‘Горица ситна, зелена’. Понеже в албума, както и в предишните албуми има доста обработки на фолклорни песни. Обикновено фоклорните песни нямат заглавия и за заглавие се използва първата или втората строфа от песента. Между другото името на групата е първа строфа от песен.

ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ ОТ КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ ТИ ВСЪЩНОСТ НА КАКВО СВИРИШ?

Свиря чело тамбура и на стандартна тамбура в няколко песни.

А КЪДЕ СИ Я УЧИЛ?

Преди много години започнах с класическа китара, както много други хора.

ДЖИМИ ХЕНДРИКС Е ЗАПОЧНАЛ С УКУЛЕЛЕ…

О, да (смее се). Свирих на китара като много други хора. Дойдох в София от Ловеч. Там завърших средно образование в Немската гимназия, въпреки че съм завършил с английски и започнах първо да свиря с една алтернативна група, след което бях някъде към средата на втори курс, когато с Евгени Николов, който пее в ИСИХИЯ, се събрахме на първа репетиция на Исихия, която тогава все още си нямаше име. То дойде няколко репетиции по-късно – тогава аз ходех на репетиции с китара.

Евгени каза: „Аз тука си го представям с тамбура.“ При мене беше: „На такова не съм свирил, ама дай пък ще пробваме“. Взех една тамбура назаем и в следващите няколко месеца тамбурата съществено промени начина ми на свирене – откри ми съвсем нови възможности за ползване на струните като инструмент.

След което, когато започнахме с ИСИХИЯ да записваме първия албум, се запознах с един японец, който тогава учеше в България и си беше купил чело тамбура. Аз не бях виждал такъв инструмент. Оказа се, че Северняшкият ансамбъл Плевен ползва такъв, обаче просто не ми е минавало пред очите.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧЕЛО ТАМБУРА?

Чело тамбурата е синтетичен инструмент, тоест той не е традиционен в смисъла „съществува от десет века“ и прочие. Създаден е през 50-те години на 20 век тук в България от хората, които са аранжирали фолклор за ансамблите, понеже традиционните инструменти не покриват всички честоти на спектъра и има такива, за които няма инструмент.

Тъй като повечето хора, които са аранжирали музика за ансамбли, са завършили класическа музика и са учили симфонична оркестрация и прочие, просто са имали нужда от инструменти в тези честотни диапазони и тогава се създават няколко инструмента – има чело тамбура, има и бас тамбура, има чело гъдулка, има и бас гъдулка. В момента това са по-скоро редки инструменти, но е възможно по ансамблите все още да има хора, които свирят на такива

ТОЧНО ТОВА ЩЯХ ДА ТЕ ПИТАМ: КОЛКО ИЗПЪЛНИТЕЛИ-МУЗИКАНТИ НА ЧЕЛО ТАМБУРА ИМА В ТАЗИ КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ?

Освен за себе си знам само за още двама.

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕШ, НО АКО СИ ПРОСЛЕДИЛ ИСТОРИЯТА НА ПЪРВАТА РОК ГРУПА БЪНДАРАЦИТЕ, КИРИЛ МАРИЧКОВ ТВЪРДИ, ЧЕ ПЪРВАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КИТАРА В СОФИЯ СПЕЦИАЛНО, Е ДОНЕСЕНА ОТ АЛЖИРЕЦ НА ИМЕ РАШИД. СТАВА ДУМА ЗА КУЛТУРЕН ОБМЕН… КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧЕЛО ТАМБУРА? ЧЕСТОТНО ЛИ Е РАЗЛИЧНА ИЛИ СЕ ДЪРЖИ КАТО ВИОЛОНЧЕЛО?

По-скоро чело е обозначавало в кой честотен диапазон се свири с нея. Тя има шест струни – две от тях са двойни, две са единични. Настройва се като ниските четири струни на китарата. На теория това, което би могло да се изсвири на чело тамбура, би трябвало да може да се изсвири и на китара. Тембърът и цялата колоратура на този инструмент обаче не са докрай заменими. Голяма част от композициите, които записахме, звучат по този начин заради този инструмент.

ЯСНО, ЧЕ НЕ СА МНОГО ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ, КОИТО СВИРЯТ НА ТОЗИ ИНСТРУМЕНТ, НО КОЙ ГО ПРОИЗВЕЖДА? САМИ ЛИ СИ ГИ ПРАВИТЕ?

Не, както голяма част от тамбурите в България, ги прави бай Стефан, един възрастен майстор от Габрово, мисля, че той е вече почти 90-годишен. Вече спря да работи, но внукът му пое занаята. В началото той беше отказал да се занимава, но преди 4-5 години се върна в Габрово. Тогава започна да работи по инструментите и в момента прави доста-доста добри такива. Липсва му е практиката на бай Стефан, който почти 50 години беше правил тамбури, но ще се научи и ще му се получават много добри. 

КАКВО ОЗНАЧАВА ЕТНО В СЛУЧАЯ НА КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ И НА ИСИХИЯ? ТОВА Е ДУХ. СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ТАЗИ МУЗИКА Е ПРЕДХРИСТИЯНСКА ДОРИ.

Това, което ние използваме като вдъхновение, с извинение за клишето…

ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗВИНЯВАШ, АКО ИЗПОЗЛВАШЕ ДУМАТА INSPIRATION. ВСЪЩНОСТ ДУМАТА „ВДЪХНОВЕНИЕ“ Е ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ МНОГО ХУБАВА.

Съвсем чудесна, но много фолклорна. Като вдъхновение използваме много фолклор. Огромна част от нещата са базирани на песни и теми от Родопите и Пиринско. Има една или две тракийски теми, има няколко изцяло авторски неща, за които сме преценили, че са близко до стилистиката на това, което правим и затова ги записахме. Имаше и други неща, които отпаднаха от записите, но така или иначе коренът на цялата тази работа идва от фолклора.

ГОВОРИМ ЗА ОГРОМНОТО БОГАТСТВО, ЗА ВИБРАЦИЯ, КОЯТО ПРИТЕЖАВА ТОЗИ РАЙОН, В КОЙТО ЖИВЕЕМ. АЗ НЕ ЗНАМ ЗАЩО ДУМАТА РАЙОН СЕ ЗАМЕНИ С РЕГИОН, НО ТОВА Е ЕДНА ДРУГА ТЕМА.

Не знам, аз съм останал с впечатление, че район се изпозлва за нещо по-малко.

ЗА ЛЮЛИН НАПРИМЕР – ПЕТИ МИКРОРАЙОН. ОЩЕ ПО-МАЛКО ОТ МИКРОРАЙОН И СТИГАМЕ ДО ДЪНОТО…

Така или иначе, нашият регион тук – говорили сме си с един приятел, който е историк, на който един от любимите му изрази е, че на Балканите всички се мразят, защото много много си приличат помежду си и за да могат да теглят границата трябва да намерят за какво да се хванат, за да се мразят. Всъщност с всичките си съседи сме много подобни и поради тази причина. Типичният пример е, че във всяка една държава на Балканите са готови да убият човек, заради това, че мусаката е тяхно национално ястие. Музикално също сме много подобни.

ТУРЦИТЕ ПОЛЗВАТ ЛИ ГАЙДИ, НАПРИМЕР?

Те ползват други инструменти, които заместват гайдата – те ползват много зурни.

ВИНАГИ СА МЕ ПОБИВАЛИ ТРЪПКИ, КОГАТО ЧЕТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОНЯ ПЕРИОД, В КОЙТО ТЕ ТРЪГВАТ С ТЪПАНИ И ЗУРНИ И ТРЯБВА ДА ТИ КАЖА, ЧЕ ДИРЕКТНО БЪРКАМ ПОД ЛЕГЛОТО И ВАДЯ САБЯТА НА ПРАДЯДО МИ – ОПЪЛЧЕНЕЦ ОТ АРАБАКОНАК И Т.Н.

Зурната по начало се смята, че е измислена като военен инструмент, понеже тя е много силна – изпозлвала се е за подаване на сигнали на големи разстояния. Както в по-късно време до периода на Първата световна война са се изпозлвали сигналните тръби. Понеже по него време все още не е имало свързочници, които да теглят кабел през бойното поле и т.н. Тя е инструмент, с който да се поведе атака – буквално сигнален инструмент.


зурна

ЦЯЛАТА ТАЗИ ХИПНОТИЧНА ЧЕСТОТНОСТ НА МУЗИКАТА – С ФСБ ГОВОРИХ ОЩЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ГАЙДИ ВЪВ ‘ВИСОКО’ – ГАЙДАТА С ТОЗИ ПОСТОЯНЕН ЕДИН ТОН И НАСЛАГВАНЕТО НА ТОНОВЕ ВЪРХУ НЕГО, ПРАКТИЧЕСКИ Е БАЗИРАНА НА СЪЩАТА СХЕМА, НА КОЯТО И ЦЪРКОВНИЯТ ОРГАН.

ТО ТЕ УДРЯ В НЯКАКВА ФИТКА В МОЗЪКА, В КОЯТО СТАВАШ ЗОМБИ, ХИПНОТИЗИРА ТЕ И ВЕЧЕ МОГАТ ДА ТИ ВЪРТЯТ КАКВОТО ИСКАТ ВЪТРЕ. РАК В ХИПОФИЗАТА.

В интерес на истината, това с дългия равен, лежащ тон най-напред като техника на гласове, а в последствие и на техника на инструменти, идва от Средния Изток. Тоест това го има в Индия до ден днешен.

ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ПИТАМ ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЦИТРА И СИТАР, ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО ПОГРЕШНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ В ПРЕВОДА НА ТЕЗИ ИНСТРУМЕНТИ.

Има го в Персия, в съвременен Иран, оттам арабите също използват тази техника. След това е проникнало в цяла Европа, откъм западната страна целият Иберийски полуостров е имал мавърски период. Той дори не е арабски, това е било преди 3 века почти, даже и повече. Така че, това като културно влияние го има в цяла Европа, включително съм чел една теория, че думата гайда всъщност не е локална, а идва от езика преди испанския, в който те наричат „гайта“ и до ден днешен техните си гайди. Идва от местната дума за коза, понеже се прави от кожата на коза. Така че за произхода на думите – имената се променят много бързо и за съжаление не могат да бъдат изпозлвани като маркери

ОТКЪДЕ ПРОИЗТИЧА ОБЩОТО МУЗИКАЛНО ЖЕЛАНИЕ ДА ХИПНОТИЗИРАШ СЛУШАТЕЛЯ И ВСЪЩНОСТ ТОВА ОТ ФИЗИКАТА ЛИ ИДВА ИЛИ Е НАПИПВАНО С ГОДИНИТЕ ? КАКВО Е ТВОЕТО ОБЯСНЕНИЕ?

Това е търсен ефект, а е търсен ефект, защото преди много, много време някой е попаднал на него. Случайно, видял е ефекта от него, започнал е да го експлоатира и така двайсетина-трийсет века, че може би и повече.

ДА СЕ ВЪРНЕМ ОБАЧЕ КЪМ КЛИШЕТО, СВЪРЗАНО И С ИСИХИЯ, И С КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ, ЧЕ ТОВА Е ЕТНО, ФОЛК…

Понякога и ембиънт се изпозлва като класификация.

ВСЪЩНОСТ ЯСНО Е, ЧЕ ТОВА Е ЕДИН ГИГАНТ, СТЪПИЛ ДЪЛБОКО В КОРЕНИТЕ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ И В ЦЕЛИЯ ТОЗИ РАЙОН ПО НЯКАКЪВ НАЧИН. ТОВА, ЧЕ ЗА ЕДИН МНОГО ДЪЛЪГ ПЕРИОД ТАЗИ МУЗИКА НЕ Е МОГЛА ДА БЪДЕ ЗАПИСВАНА – ВИЕ КАК ДОСТИГАТЕ ДО НЕЯ?

Основната част от песните се учат от хора. Веско имаше период, в който обикаляше нагоренадолу по селата и като намереше някой дядо или баба, които пеят някоя песен, сядаше с тях и я заучаваше. Аз съм правил такива неща, но в малко по-други региони. При него родопската тема е много силна, докато на мен по-скоро интересният регион ми беше Странджа – просто така се получи във времето, че съм събирал и търсил неща на други места.

ВСЕ ПАК ТОВА НЕ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПЕРИМЕТЪР, НЕ Е ОТ СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ ДО КАНАДА…

В малка България, на тия 5 часа каране от единия до другия край по дългата ос, има седем ясно различими фолклорни региона, да се придържаме към официалната терминология, които наистина са ужасно различни. Черноморският регион и Родопите почти нямат нищо общо. Родопите и Пиринска Македония, които са супер близо – музиката им е рязко различна – както от Банско до Долен по права линия разстоянието няма 100 километра. И в същото време почти всички знаят какво представлява банското пеене. В България, която като територия не е твърде голяма, има съществени разлики във фоклорните области и региони.

ТОВА ВСЪЩНОСТ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ИЗСЛЕДВАНО, ТОЕСТ НЯМА ГОЛЯМА ГРАЖДАНСТВЕНОСТ.

Няма гражданственост. Иначе през 50-те, 60-те и голяма част от 70-те години е имало събирачи от радиото, от БАН и още една-две институции. Има едни хора, които са обикаляли селата с един магнетофон и са записвали по-възрастните хора. Тези записи всъщност са автентичния фолклор във вида, в който все още съществува на някои места в България.

ТОЕСТ, ИСКАШ ДА КАЖЕШ НАПРИМЕР, ЧЕ В НАЦИОНАЛНОТО РАДИО ИМА ЕДНА ИЗУМИТЕЛНА ФОНОТЕКА ОТ ЗАПИСИ, ЗАПИСАНИ С ЕДНО МИКРОФОНЧЕ НА ПОЛЯНА, КЪДЕТО ДОРИ СЕ ЧУВА ЖУЖЕНЕ НА ПЧЕЛИ?

Да.

А ОПИТЪТ ЗА АРАНЖИРАНЕ ЗА АНСАМБЛИ НА АВТЕНТИЧНАТА ФОЛКЛОРНА МУЗИКА – ТОВА НЕ Е ЛИ МНОГО НЕПРИЯТНО КИЧОЗНО И ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ?

За съжаление никога не съм имал възможността да подходя към въпроса научно – с това имам предвид да се изпозлва правилният научен метод, за да се изследва въпросът. Много ми е интересно тези хора, които са правили аранжиментите, доколко са се движили с идеята, че те създаат новия фолклор, доколко това е било експеримент.

Според мен е започнало като експеримент, който комунистическата власт през 50-те години просто е подкрепила. И затова те са продължили да се развиват нататък. Никой не е търсил съзнателно ефекта на подмяната на фолклора, която се е получила впоследствие. Но в момента имаме много съществен проблем с народната музика.

Имахме един такъв казус преди година – идва един германец при нас и от дума на дума той казва: „Аз съм слушал български фолклор“. Един час по-късно установихме, че той няма никаква представа какво точно е чул, по-лошото е, че и ние нямахме никаква представа какво би могъл да е чул. Защото под името фолклор в момента се продават поне шест жанра като най-старият и това, което аз смятам, че трябва да остане с името фолклор е автентичният фолклор – това са събираческите записи и това, което се случва в момента по читалищата на тези обезлюдени села.

Тоест, събират се едни баби и дядовци и пеят това, което са научили от техните баби и дядовци. В контекста на еволюцията на музиката през 20-и век, след него възниква този фолклор, който при нас е познат като музиката на Брегович най-вече. Този жанр еволюира от това, че в началото на века има едни 4-5 войни, които се случват тук – Балканските, Междусъюзническите и Първата световна

ПРЕДИ СТО ГОДИНИ ВСЪЩНОСТ, НАСКОРО ОТБЕЛЯЗАХМЕ ТЕЗИ 100 ГОДИНИ.

За тях армията е подготвяла музиканти за собствените си нужди. Хората, когато се прибират от военната си служба, повечето започват заедно с кавала и тъпана, които си ги има в селото и някой ги свири. Започва един човек да свири с флигорна, започва един човек да добавя бас и всъщност, квантовият скок от макамлийската народна музика, която е съществувала преди това и музика, която се прави по западен образец, е около периода на Дико Илиев. Между другото повечето от произведенията на Дико Илиев са авторски. Те са вдъхновени от народна музика, но не са оригинални народни теми

ДИКО ИЛИЕВ, ТОВА Е ДУНАВСКОТО ХОРО, НАЛИ?

Да, Дунавското хоро, което пускат по Нова година е точно такова нещо и то е авторско, не е народна музика, не е фолклор по дефиницията на фолклор – т.е. автор неизвестен, резултат от народния гений. Това го е писал човекът Дико Илиев, както Искърското хоро, както много други известни хорà, които поради незнание или поради някаква друга причина се маркетират като народни. А те са авторски произведения.

ДОБРАТА НОВИНА Е, ЧЕ ИМА ФЕСТИВАЛИ КАТО ТОЗИ, КОЙТО ПРЕДСТОИ СЛЕДВАЩАТА СЕМИЦА В СЕЛО ДОЛЕН. ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА ЦИТИРАМ ЦЕЦО: „НИЕ НЕ ИСКАМЕ НИЩО КАТО РОЖЕН“. ЗАЩОТО ОЧЕВИДНО И РОЖЕН ВЕЧЕ СЕ КОМПРОМЕТИРА НЕЧОВЕШКИ. НЯМА ДУХОВНОСТ ТАМ…?

Това е, така да се каже, обучение на публиката. При положение, че това, което националното радио пуска, е ансамблов фолклор, хората приемат точно него за фолклор.

И ТО КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ГОЛЕМИЯТ ВРАГ Е ПОП-ФОЛКЪТ, КОЙТО НЯМА НИЩО ОБЩО С БЪЛГАРИЯ.

Той си идва като част от еволюцията на цялото нещо. В тоя период на духовите оркестри възникват ансамблите, за които се правят нов ред обработки по симфоничен модел, който не е типичен за българската музика.

От седемте области, пет от тях са макамлийски – тоест организирани са на макам – европейска ладова система и за част от орнаментиката, въобще подхода към музиката – в европейската нотна система няма символи за записване. Тоест, те са вкарани в някакви рамки, които не са типични за тази музика.

Всъщност, някъде в периода между тези духови оркестри и симфонизирането на ансамблите, възниква сватбарската музика във вида, в който я познаваме в момента. Там има фолклорни теми, но те са изсвирени на инструменти…

АЗ СЕ ОЖЕНИХ НА INTERNATIONAL SLAYER DAY, СЪОТВЕТНО МУЗИКАТА БЕШЕ ОСНОВНО SLAYER, ТАКА ЧЕ ДУМАТА СВАТБА НЕ ВИНАГИ Е МНОГО ПОДХОДЯЩА

По-скоро имам предвид неща, които Ибряма свири. Там има фолклорни мотиви, които обаче са изсвирени на инструменти, които реално не позволяват изсвирване на четвъртинки тонове, което пък е типично за макамите.

АЗ ХАРЕСВАМ ИБРЯМА МНОГО. КОГАТО СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА ЗА WORLD MUSIC, НИЕ С ИЛИАНА БОЙЧЕВА НАПРАВИХМЕ ЕДНО ИНТЕРВЮ С НЕГО И ТОЙ КАЗА, ЧЕ НАЙ-ОБИДНОТО НЕЩО ЗА ОНЗИ ИЗРОДСКИ ТИП МУЗИКА (ТОЙ НЕ ИЗПОЛЗВА ДУМАТА „ИЗРОДСКИ“) Е ТОВА, ЧЕ СЕ НАРИЧА ‘ЧАЛГА’, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ‘ЧАЛГА’ НА ТУРСКИ ОЗНАЧАВАЛО ‘СВИРАЧ’, А ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ТЕ ПРАВЯТ, НЯМА НИКАКВО СВИРЕНЕ.

ЧАКАЙ, ЧЕ ТОЗИ РАЗГОВОР МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ СЕДЕМ-ОСЕМ ЧАСА ИЛИ СЕДЕМ-ОСЕМ ГОДИНИ И ПАК НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧНО.

ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СЪБИТИЯТА СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: КАЖИ МИ: ИСИХИЯ СЕ СЪБИРАТ СЪЩО ТАКА, НАЛИ?

КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ ЛИ Е ПРИЧИНАТА ИСИХИЯ ДА НЕ СЪЩЕСТВУВА?

ИСИХИЯ се събира за първи път от 10 години и не е това причината. Когато записахме третия последен албум на ИСИХИЯ – ‘Стихири/Откровения’, след него Евгени, който е вокал и основен двигател на групата каза: „Аз ще си гледам децата. Не ме занимавайте известно време с глупости!“ и едни четири-пет години той просто отказваше да се занимава с музика.

Специално за този фестивал по покана на Веско и Цецо Хаджийски се нави, а явно и на него му се е досвирило. Бяхме се събрали през декември и решихме „Хайде да направим едно участие“ и всъщност за този фестивал се събираме всички хора, които някога са били в групата.

Човекът, който ще отсъства е Марин Генчев, който е първият китарист на ИСИХИЯ. Тогава в първия албум той свиреше на тамбура, аз свирех на китара. Той работи за армията и за съжаление по това време няма да е в България. Другият човек, който е бил в групата и за съжаление няма да може да присъства е Калоян Стойнов, който ме заместваше, когато пък аз бях в казармата и трябваше да се излиза на живо. Той ходи вместо мен в Полша и явно добре ме е заместил, защото цялата останала група е убедена, че аз съм бил в Полша, макар че аз тогава служех на родината.

ИСКАМ ДА ТИ ЗАДАМ ЕДИН ВЪПРОС: НЯМА КАК ДА НЕ СИ ГЛЕДАЛ ТОЗИ ФИЛМ ЗА ХИМНА НА СТРАНДЖА ‘ЧИЯ Е ТАЗИ ПЕСЕН’…

САМО ПРЕДИ МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА ОСТАВИХ ДЕЦАТА ДА СИ СЛОЖАТ ПО ЕДИН СУEТШЪРТ И АХА ДА СКОЧИМ В БАР ‘КОРАБА’ В СИНЕМОРЕЦ -СРЕЩНАХ ЛЕКО ЗАЛИТАЩ ПИЧ, КОЙТО МИ ВИКА: „КВО МЕ ГЛЕДАШ, БЕ, АЗ СЪМ НАЦИОНАЛИСТ“.

НАКАРА МЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 9 МИНУТИ, НА МОЯ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН В YOUTUBE, ДА ГЛЕДАМЕ ТОЗИ ХИМН НА СТРАНДЖА. НЕ МУ ЗАДАДОХ ВЪПРОСА ОТ ФИЛМА, ЗАЩОТО СЕ ОКАЗА, ЧЕ НАЙ-ЛОШО РЕАГИРАМЕ НИЕ ТУК И СЪРБИТЕ.

ВСЪЩНОСТ, КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА ТАЗИ ПЕСЕН, МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ НА КОЙ Е? ИЛИ ТОВА Е НЕЙНОТО БОГАТСТВО, ЧЕ ТЯ Е НА ВСИЧКИ?

Не е ясно тази песен от кога е тук, но почти със сигурност е еврейска. Най-вероятно е базирана на мароканска тема и със сигурност това, което съм чувал като текст е ладино – тоест сефарадско-еврейска песен. От колко време присъства в България не е ясно, но извън Балканите също я има. Мисля че названието й на иврит е ‘Хатиква’, като не съм много сигурен дали го произнасям правилно.

НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ВКАРА В КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР, ЧЕ НЕ ПРОИЗНАСЯШ ПРАВИЛНО ИМЕТО.

В началото на тази песен има една чиста кварта: „тададатадта“. Това е много нетрадиционен за този регион интервал, който е влязъл в българската популярна музика през Възраждането под въздействието на виенската школа.

Същият този интервал го има в началото на Шишмановата войска, както ‘Мила моя майно льо’ – тя също започва с чиста кварта. Което значи, че мелодията най-вероятно е авторска и тя е много силно повлияна от цялата тази средно-източноеврпейска школа. Всъщност, голяма част от тази музика, създадена в този период, ако чужденец я чуе, ще я окачестви като чардаш, а не като балканска музика.

ИЗКУШАВАМ СЕ ДА ТИ ЗАДАМ ВЪПРОСА: ВИЕ СТЕ НОСИТЕЛИ НА МИНАЛОТО, НА ТЕЗИ ЗЕМИ. ТЕЖИ ЛИ НЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ В ТОВА? ЗАЩОТО ПРАКТИЧЕСКИ НЯМА ДРУГ, КОЙТО ДА ГО ПРАВИ, ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЛОШО.

ВИЕ НЕ СТЕ ФИНАНСИРАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ПО НИКАКЪВ НАЧИН, ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА И СЪОТВЕТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ИЛИ ТУК СЕ НАМЕСВА ВАШАТА ПЪНК КРЪВ – „ЩЕ ПРАВИМ КАКВОТО СИ ИСКАМЕ“?

В много голяма степен, да, тежи си. Макар че да кажем, че усещаме мисия да направим нещо такова, би звучало твърде претенциозно и наистина не го чувстваме по този начин.

ИЛИ МОЖЕ БИ ЗАТОВА СТЕ ТОЛКОВА ВНИМАТЕЛНИ И НЕ ИЗДАВАТЕ АЛБУМИ ВСЕКИ ДЕН?

Да, и за това. Но в края на краищата нещата трябва да бъдат направени така, че на нас да ни харесват. Пак ще се опитам да избягам от израза „както трябва“, защото това е „както трябва“ по нашите разбирания . От тази гледна точка – да, ние се опитваме да покажем това, което нас самите ни вълнува, това, което нас самите ни е научило и ни е оформило като хората, които сме.

ИМА ЛИ ОПТИМИЗЪМ В ТОВА, ЧЕ ЕДНА ПРОСЛОЙКА, МАКАР И НЕ МНОГОБРОЙНА, РАБОТИ ЗА СЪУЖДАНЕ?

ЕТО ВИЕ ПИТАТЕ В МУЗИКАТА ЗА ТЕЗИ НЕЩА – В СЪЩОТО ВРЕМЕ ИМА ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ ЗА ИЗПОЗЛВАНЕТО НА БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА В ПЕЧАТНИТЕ ФОРМИ И Т.Н….


ИЗОБЩО НЕ СЕ ШЕГУВАМ, ЗАДАВА ЛИ СЕ НОВО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ?

Бихме искали да се надяваме, че е така. Това минава през едно нещо, което мисля, че като международна терминология го наричат експортна култура: „Експорт на култура“, а не култура за износ. Това е идентичността на националността. Има държави, които много целенасочено са работили за изграждане на собствената си идентичност – много дълго, много настоятелно и много продължително – пример за това са японците.

А, ДА. А КАКВО СТАНА С ТРАДИЦИОННИТЕ СЕДМИЦИ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА В НДК?

Продължават да се провеждат, но не в НДК. Японците в началото на 20 век по заповед на императора имат една произведена стратегия, която е точно за това как трябва да изглежда Япония за външен наблюдател и тази стратегия е следвана изключително стриктно до периода след Втората световна война.

ИНТЕРЕСНО ДАЛИ ОНЗИ ФИЛМ С ТОМ КРУЗ ‘ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ’, ЧАКАЙ ДА НЕ ОБЪРКАМ ПАК ФИЛМИТЕ СЛЕД ВЪЛО РАДЕВ…

В този филм всъщнст се виждат много от клишетата, които са в резултат от провеждането на тази политика. Всъщност, те са работили толкова дълго, че японските артисти могат да разчитат, че отивайки където и да е по света, заварват публика, която знае какво да очаква от тях. Тоест те биха привлекли точно публика, която е готова да ги види.

Това почти за целите Балкани не важи. Тоест, на Балканите имаме една ясно разпознаваема гръцка музика, имаме една не чак толкова ясно разпознаваема турска музика. В смисъл, тя е разпознавама за нас, защото сме много близо и имаме възможност да чуем доста, но за човек в Южна Америка музиката от Средния Изток до Балканите включително е почти еднаква, за съжаление.

От тази гледна точка, това, което в момента наблюдаваме да се случва като някакъв подем, искрено се надявам да е самоорганизиране на тема оформяне на някакъв експорт на култура. Тоест, да се оформи образът на тази народност за външен наблюдател.

В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА НАЙ-ГОЛЯМОТО КЛИШЕ У ВСИЧКИ ЧУЖДЕНЦИ КЪМ БЪЛГАРИЯ СА Т.НАР. ХОРОВИ ПЕЕНИЯ ЗАРАДИ ‘МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ’. ТАМ ЧИСТО ЛИ Е?

‘Мистериите’ като изпълнители са прекрасни, но постановката на гласовете им не отговаря на чистото старо народно пеене. Тя е близка, но не е същата. Красимир Кюркчийски, лека му пръст, е един от авторите, които много аранжираха за тях. Но класическата българска традиционна музика е монофонична, т.е. в нея няма полифония. А това, което е най-специфично за ‘Мистериите’ е полифонията.

ХОРОВОТО ПЕЕНЕ?

Не, ситуацията, в която имаш повече от един глас като всичките гласове имат мелодия. Тоест не както при църковното пеене един исон, който държи равен тон и се променя един или два пъти за цялото песнопение и основната мелодия, която върви над него. При ‘Мистериите’ имаш два-три-четири, понякога и повече гласа, които си пеят собствени мелодии. Това нещо не е традиционно българско.

НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВРЪЩАМ КЪМ РАЗГОВОРА ЗА ХОРА ‘ЙОАН КУКУЗЕЛ’…

Там нещата са много по-чисти и близки до първообраза.

ЧАСТ 2

права Тангра Мега Рок

Използвани са и снимки от фестивала Transfiguration 2015.