Удивително е колко дълъг бе пътят, по който се стигна до първия концерт тук на великите и така грациозно остаряващи DEAD CAN DANCE.
Когато бяхме ученици, това бе енигматична, метафизично-космическа група, която, бяхме убедени – никога нямаше да видим на сцена. Все пак, ДЖЕРАРД и ПЕРИ бяха затворили тази страница от живота си и работеха отделно, върху свои проекти… които, неминуемо, непреодолимо звучиха тъкмо като DEAD CAN DANCE.
