Всички ние и вие сме страхотни спецове на тема музика и пеене и съответно разбираме от всичко свързано с темата.
Сега обаче, ще си позволим да ви въведем в света на Клаудия Фрийдландър, за да вкарате и малко академичност в своите доводи при споровете, които водите на светски сбирки.
Тя има класическо музикално образование, живее в Ню Йорк и се препитава като уважаван вокален педагог.
Някои от учениците на Фрийдландър са хеви метъл вокалисти, но самата тя не слуша такава музика и не знае почти нищо за този жанр. Ето нейния крайно интересен анализ и експертни коментари за някои от водещите хеви метъл певци. Клаудия слуша за първи път ПЕТ напълно непознати за нея метъл класики.
БРУС ДИКИНСЪН – Iron Maiden (‘The Number of the Beast’ – 1982)
„Мога да изпитвам само възхищение към този певец. Заслушайте се как започва с меко ръмжене, след което плавно и с лекота преминава към солиден и плътен висок глас, а накрая безпроблемно пуска продължителен висок писък. Независимо в кой регистър пее и към какъв ефект се стреми, дикцията му винаги е много ясна. Поднася текста много уверено и ритмично, без да губи легато и музикална инерция – нещо, което често е проблем за много класически певци.“
РОНИ ДЖЕЙМС ДИО – Black Sabbath (‘Falling Off the Edge of the World’ – 1981)
„Още един превъзходен певец. Гласът му е естествено звучен, напомня ми на Фреди Мъркюри. Подобно на предишния певец и този има съвършено легато, ясна дикция и постоянна, органична звучност и вибрато.“
КИНГ ДАЙМЪНД – Mercyful Fate (‘Gypsy’ – 1984)
„Впечатляващо театрално пеене. Започва с пълен теноров глас, наситен с проплакващо веризмо, след което пуска ултра-висок вой, много съсредоточен контратенор. Той редува тези два подхода през цялата песен, понякога ги използва едновременно. Тук има някаква студийна магия, от която първоначално помислих, че има двама певци. Само че не разбирам нито дума от това, което се пее, нито пък мога да разгадая цялостното послание и емоция, които песента се опитва да пресъздаде. Чувам само една виртуозност. Отначало това е хубаво, но впоследствие доскучава, а човек не би трябвало да усеща скука, докато слуша хеви метъл.“
ОЗИ ОСБЪРН – Black Sabbath (‘War Pigs’ -1970)
„Този певец има прилична дикция и добър музикален инстинкт, но изобщо не владее вокална техника. Ритмическата му пунктуация върху текста е много объркваща, за разлика от тази на първия певец (Брус Дикинсън). Докато го слушах ме заболя моето собствено гърло и се чудя, колко ли време е продължила кариерата на този вокалист, преди да е напълно изхабен или да се нуждае от оперативна намеса. Вокалният му диапазон обхваща една единствена октава, с изключение на момента, когато извиква “Oh Lord!” – там отива малко по-високо.“
РОБ ХАЛФОРД – Judas Priest (‘Dreamer Deceiver’ – 1976)
„Този певец е супер талантлив и е единственият, с когото съжалявам, че не мога да поработя. Той демонстрира няколко удивителни качества, които обаче не са добре съчетани. Това обаче, няма голямо значение, тъй като той е изцяло отдаден, изразителен и много музикален. Ако бях поработила с него, щях да му помогна да прави нещата по-лесно и по-добре. Той притежава фантастична гласова палитра. Дикцията му е ясна, а фразирането му през цялата песен – прекрасно.“
КРАЙ НА ЦИТАТА…
Трябва да се отбележи, че анализите, които прави Клаудия Фрийдландър са на по-ранни студийни изяви на певците. Предполага се, че за периода след това, те са претърпели някакво развитие…