На 4 май пълната почти до краен предел Зала 1 на НДК стана свидетел на един от най-качествените рок концерти, провеждали се в София в последно време – качествен и перфектен и по отношение на звука, и на стегнатата организация на Joker Media, и на самото изпълнение и подбор на репертоар на може би най-ярката звезда на мелодичния италиански рок, Дзукеро, и съпътстващия го бенд.
В 20:30 ч. светлините в залата угаснаха и на сцената един по един излязоха петимата музиканти, а накрая на пищния масивен троноподобен стол, тапициран с царствен червен плюш и разположен на централното място на подиума, се възкачи и самият Аделмо „Дзукеро“ Форничиари.
Първите три песни неусетно въведоха публиката в идеално подбрания „best of“ сет на 52-годишния италианец, гостуващ в страната ни в разгара на европейското турне в подкрепа на актуалната си колекция, „All the Best„, след което „тронът“ бе изнесен от сцената, Дзукеро стана на крака и постепенно започна да покачва градуса на настроение в залата, докато и близо четирите хиляди зрители не „напуснаха“ удобните си седалки при началните акорди на хита „Baila (Sexy Thing)“.
В средата на шоуто „италианският Джо Кокър“ седна зад идеално вписващото се в декора и „скрито“ до този момент под барабаните пиано и поуспокои нажежената до захарно червено атмосфера с „Everybody’s Got to Learn Sometime“, а баладичната интерлюдия за пореден път спомогна за изпъкването на кристалния, великолепно балансиран звук и за улавянето на всеки отделен тон, струящ от тонколоните – и неземните партии на клавириста Дейвид Саншъс (екс-Bruce Springsteen & The E-Street Band, Peter Gabriel, Santana, Sting, Eric Clapton и др.), и умопомрачителните китарни сола на „черната перла“ Кет Дайсън (екс-Prince & The New Power Generation), и енергичните аудио-акробатики на Марио Скилиро (китара), Поло Джоунс (бас) и Адриано Молинари (ударни).
До края на основните 90 минути от концерта бяхме отново раздвижени с енергичната музика на Дзукеро, комбинираща по прекрасен начин мелодичен рок и блус, а на места дори и госпъл, за да дойде и незибежният край и изгонването на дявола с „Diavolo in Me“.
Разбира се, не ни бяха „спестени“ и задължителните бисове, при това на два пъти. Чухме и „Menta e rosmarino“ („I Feel So Lonely Tonight“), и дуета на Дзукеро с покойния Лучано Павароти, „Miserere“ и, разбира се, „Senza una donna“ – песента, допринесла в най-голяма степен за световната слава на италианеца. А дали въпросната слава е заслужена? Шоуто на 4 май 2008 г. даде категорично утвърдителен отговор на този въпрос.
Текст: Ники Василев
Снимки: Виктор Александров
Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.
