Снощи, 14 февруари, три години след първото си посещение в България, Laibach изнесоха втория си спектакъл в София (по покана на DS Music). Умишлено използваме думата „спектакъл“, тъй като словенските авангардисти предоставиха на присъствалите няколкостотин посетители в зала „Христо Ботев“ именно това – уникална аудио-визуална симбиоза от музика, ритъм, глас, светлина…
Десетина минути преди 21:00 ч., след близо едночасова звукова атака със словенски партизански песни, леещи се от тонколоните, прожекторите угаснаха, а гордо изправилият се зад пулта срещу сцената Иван Новак – официалният говорител и основен „концептуалист“ в Laibach – пусна запис на… химна на България! Този своеобразен жест към родните фенове спомогна за мигновеното покачване на градуса на еуфория сред присъстващите, след което стартира и същинското шоу.
С първите звуци от интрото на „Germania“, двата големи екрана на сцената започнаха да показват блестящо подбрана мултимедийна визия, комбинираща анимация с архивни документални кадри и части от видеоклипове на Laibach, а на сцената излязоха един по един и самите музиканти. Примож Хладник от Silence се барикадира зад стена от синтезатори и кийборди, Лука Ямник седна в „сянката“ му зад клавира си, до него се настани барабанистът Янез Габрич, последван от очарователната вокалистка Мина Шпилер от Melodrom, а накрая публиката посрещна с аплодисменти и човека-глас Милан Фрас. Чувахме и запис на другия глас, този на Борис Бенко от Silence, но мястото му на сцената и зад микрофона остана в „ръцете“ на мадам Шпилер.
Снимка: Светослав Драгиев
И така, през следващия един час чухме първите 12 (от общо 14) песни от актуалния албум „Volk“ по реда, в който са и в самия диск – от вече споменатата преработка на химна на Германия до новия сингъл на групата, пан-славянския марш „Slovania“, в който една от началните фрази, „These words are for you, Poland“, бе заменена от Милан Фрас с „These words are for you, Sofia!“ – факт, който накара залата да избухне в овации.
От съдържанието на „Volk“ ни бе спестена единствено „Vaticanae“, но за сметка на това, под звуците на „The Great Seal“, т.е. химна на виртуалната държава NSK (14-ото парче в албума), микрофоните и инструментите бяха пренаредени и Laibach отново се възкачиха на сцената, макар и без Мина Шпилер. Естествено, малцина забелязаха този факт, тъй като мястото й бе достойно заето от пеещите руси перкусионистки Ева Брезникар и Наташа Роговец. С тяхна помощ и с „Tanz mit Laibach“ от „W.A.T.“ (2003) се отприщи по-енергичната част от концерта.
До края чухме „Alle gegen Alle“ от „NATO“ (1994) плюс още 4 песни от предшественика на „Volk“ – „Du bist unser“, „Hell: Symmetry“, „Achtung!“ и логичният завършек на вечерта, „Das Spiel ist aus“, а след „края на играта“, в 22:20 ч., зазвуча „Laibach Medley“, включващо обединени в общ ремикс части от хитове на групата като „Opus Dei“, „The Final Countdown“, „God Is God“ и др., по време на което всички участници в спектакъла (без Иван Новак, както обикновено) излязоха на сцената, поклониха се на очевидно доволната публика и се сбогуваха… А може би казаха само „довиждане“…?
Текст: Ники Василев.
Снимки: Светослав Драгиев / SME.
Можете да разгледате още снимки от концерта на Laibach в София в секция Галерия.