MARILLION
‘Sounds of The Ages 2017’
Античен театър, Пловдив,
24 септември 2017
текст: Жорж Радушев, снимки: Елена Ненкова
ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ + ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ и СРЕЩА С ФЕНОВЕ
През последното десетилетие, благодарение усилията на радио ТАНГРА МЕГА РОК и съдействието на Община Пловдив, вековната сцена на Античния театър в града преживя редица паметни събития. Изключителни имена от света на рок музиката имаха честта да се качат на тази магическа сцена, като някои от тях запечатаха своите концерти на официални CD, DVD и Blu-ray. Форумът Sound Of The Ages за много кратко време успя да се превърне в символ на качествена организация на бутикови музикални събития за ценители.
В същото време е редно да се подчертае, че не са много групите и изпълнителите имали честта да свирят на сцената на Античния театър в Пловдив, които могат да се похвалят с перфектен звук от първата до последната минута на своето изпълнение. Въпреки изключителната акустика на театъра, не са били редки случаите на проблеми със звука по време на първите изпълнения. В топлата септемврийска вечер на 24 септември 2017, около 2000 почитатели на британската легенда marillion, получиха нагледна демонстрация на изключителен перфекционизъм по отношение на звук, мултимедия и присъствие на сцената, но нека спазим хронологията на събитията.
Точно в 18.00 часа, през специално обособен вход на Античния театър, бяха допуснати най-големите почитатели на marillion, които заеха своите места на първите три реда пред сцената. Сред притежателите на билети от категория „платинум” личаха познати лица от първите редове на официалните DVD/Blu-ray на групата. „Семейството”, както самата група нарича своите фенове, имаше достатъчен за събитието кворум с изпратени представители от: Австралия, България, Германия, Гърция, Полша, Холандия, Великобритания и САЩ.
Не бива да забравяме, че след по-малко от три седмици групата ще изнесе концерт в престижната Royal Albert Hall, Лондон, който беше разпродаден за 4 минути, а малко по-късно marillion ще се отправят към страната на изгряващото слънце за два концерта в Кавазаки. Въпреки всичко, „Семейството” изпрати свои представители в Пловдив и по всичко изглежда тези хора останаха доволни от преживяното.
В 18.30 часа бяха отворени и останалите входове на Античния театър и публиката постепенно започна да изпълва пространството пред сцената. Чудесна е идеята на организаторите да запишат аудио анонс относно събитието, който звучеше периодично от уредбата и предупреждаваше хората за стръмните и хлъзгави стъпала на вековната сцена.
20.02 часа – светлините отстъпиха своето място на специалната мултимедия излъчвана от огромния екран разположен непосредствено зад сцената и това беше знак за начало на концерта. Под приглушените встъпителни акорди на ‘El Dorado’ от актуалния ‘F E A R (Fuck Everyone and Run)’, един по един музикантите от групата излязоха на сцената за своя втори концерт в България в рамките на 8 години.
‘El Dorado’ е изключителна композиция посветена на актуални световни проблеми, като бежанската криза и Брекзит. Музикално същата следва традициите на класическия прогресив рок с постепенни преходи и бомбастични пасажи. Мултимедията допълва сложната музикална картина с абстрактна визуализация на основната идея. По време на ‘El Dorado’ публиката получи своята първа порция емблематични китарни сола от Стийв Родъри (китара), пъстри клавирни картини от Марк Кели (клавишни), деликатно-взривоопасни пасажи от Иън Моузли (барабани), бомбастични бас линии от Пийт Трюуейвъс (бас) и неподкупна доза чар и обаяние от Стийв Хогарт (вокали).
С невъоръжено око можеше да се усети постепенното отдръпване на напрежението от страна на групата, свързано с някои негативни емоции преживени от тях покрай първото им участие в страната и замяната му с познатото удоволствие от срещата с нови членове на Семейството. h (Steve Hogarth) завърши по брилянтен начин ‘El Dorado’ с изпълнената с послания последна част от композицията, в която дословно се казва:
Ние сме внуци на маймуните, а не на ангелите,
но само ние сме надарени с очи, с които да видим
в дни без страх, когато съзнанието ни е ясно,
ангелите, които можем да бъдем.
В DVD-то към специалното издание на ‘F E A R (Fuck Everyone and Run)’, h казва, че приблизително на всеки десет години от съществуването си marillion издава по един основополагащ албум, а именно ‘Misplaced Childhood’ през 1985 година, ‘Brave’ през 1994 година, ‘Marbles’ през 2004 година и ‘F E A R (Fuck Everyone and Run)’ през 2016 година. Беше време да се разположи удобно в машината на времето и да се върнем 13 години назад, за да си спомним за феноменалния ‘Marbles’.
Първата композиция от този албум, която българската публика посрещна възторжено беше енергичната ‘You’re Gone’, достигнала до номер 7 в UK Singles Chart при излизането си като сингъл през 2004 г. По време на изпълнението h демонстрира завидни физически данни и окончателно влезе в познатата роля на един от най-запомнящите се и изпълващи сцената с динамика и присъствие вокалисти в рок музиката днес.
Отново беше ред да се върнем към актуалния ‘F E A R (Fuck Everyone and Run)’ с епоса ‘The Leavers’ – посветен на сакралната връзка между групата от една страна и публиката от друга страна. Темата за постоянните срещи и раздели е намерила отражение в символиката на ‘The Leavers’ в ролята на групата и екипа по време на турне и ‘The Remainers’, които пък от своя страна символизират публиката.
Едните непрекъснато пътуват от град на град и всеки ден откриват свой нов временен дом, докато другите остават в същия град и се прибират по своите домове веднага след концерта. Мултимедията по време на ‘The Leavers’ е може би една от най-добрите и представлява микс между вимвендерсовска разходка през познати от неговия филм ‘Криле на желанието’ места в Берлин, кадри от метростанция по култовата линия U2 в града и компютърно моделирани герои, символизиращи ‘The Leavers’ и ‘The Remainers’.
Пинг-понгът между ‘F E A R (Fuck Everyone and Run)’ и ‘Marbles’ ни потопи в първия магически момент на концерта настъпил по време на изпълнението на ‘Fantastic Place’. Тази композиция отдавна се е превърнала в задължителна в графата очаквани от страна на публиката и не случайно българската публика не направи изключение, като в края на изпълнението стана на крака и дълго аплодира музикантите на сцената.
Дойде време и за нов скок във времето, този път към 1994 година и ‘Mad’ от неповторимия ‘Brave’. ‘Mad’ е част от епоса ‘Goodbye To All That’ и е изключително любима на най-големите почитатели на групата, защото по един естествен път пресъздава начинът по който marillion композират, а именно свободната форма на джам сешън.
По време на изпълнението за пореден път Пийт и Иън доказаха, че са една от най-качествените ритъм секции в съвременната рок музика и буквално отвяха първите редове докато h окончателно „влезе в роля” и съвсем буквално пресъздаде наименованието на композицията. В края ‘Mad’ преля в незабравимата ‘Afraid of Sunlight’ от едноименния албум излязъл през 1995 година.
Има нещо наистина красиво в тази постепенна прогресия, в която нежните клавири на Марк постепенно са допълвани и обогатявани с енергични бас линии, барабанни откоси и режещи сола на електрическа китара. И всичко това на фона на буквално разкъсващия своите гласни струни h. Това изпълнение се превърна в един от най-запомнящите се моменти от концерта и реакцията на публиката беше подобаваща.
И тогава се случи онова, което голяма част от българската публика очакваше. ‘Sugar Mice’ от великия ‘Clutching at Straws’ (1987 г.) беше избрана от групата едновременно за отдаване на почит към 30-годишния юбилей на този албум и подарък към носталгичната част от публиката. Вокалното изпълнение на h докосна съвършенството и в нито един момент сянката на Големия шотландец не надвисна иззад римските колони на Античния театър в Пловдив.
Rothers (един от псевдонимите на Стийв Родъри) окончателно сбъдна мечтата си да изпълни едно от своите най-любими сола на вековната сцена в Пловдив. Мечта, впрочем, родена с пръкването на Steve Rothery Band именно в Пловдив през 2013 година.
Следващото изпълнение, а именно ‘Real Tears for Sale’ от албума ‘Happiness is the Road’ (2008 г.), групата спокойно можеше да посвети на своя мениджър Луси Джордан, която обожава тази композиция и дълго време убеждаваше музикантите да я включат трайно в концертната си програма. Вместо това, отново благодарение на мултимедията на сцената разбрахме, че явно ‘Real Tears for Sale’ по време на това турне ще бъде посветена на Шинейд О Конър и нейната борба с депресията. Определено въздействащ жест от едни артисти към свой колега изпаднал в беда.
И така дойде време да бъде почетен и ‘Sounds That Can’t Be Made’ (2012 г.) от който последователно чухме едноименната композиция и ‘Power’. Направи впечатление, че сякаш по време на ‘Power’, както и по време на встъпителния епос ‘El Dorado’ и на още едно-две места в програмата, Mad Jack (Марк Кели) беше добавил нови семпли, които доукрасяват музикалния фон и загатват за търсен съраунд ефект по време на живото изпълнение.Всичко това, наред с вече споменатия перфекционизъм в изпълнението, буквално превърна спектакъла в лекция на тема звукоизвличане, цялостна визия и сценично присъствие.
‘Man of a Thousand Faces’ от албума ‘This Strange Engine’ (1997 г.) отдавна се е превърнала в една от най-желаните от феновете по време на концерт. Има нещо завладяващо в тази наглед съвсем семпла композиция, която в края кулминира в истински ураган от звук и взаимна емоция. На практика по време на изпълнението на ‘Man of a Thousand Faces’ публика и група се сляха в едно и всякакви прегради бяха окончателно разрушени.
Беше ясно, че концертът навлиза в своята финална права и какво по-добро начало за финал от добилата култов статус през последните години ‘King от Afraid of Sunlight’ (1995 г.). Концертните изпълнения на ‘King’ се характеризират най-вече с това, че вниманието на публиката е раздвоено между случващото се на сцената и излъчваните кадри на екрана разположен зад нея.
Всяка рок група има своите лични моменти на докосване до музикалното съвършенство. Безспорно един от тези моменти в богатата на подобни събития дискография на marillion е композицията ‘Neverland’ от ‘Marbles’ (2005 г.). Нямам представа дали римляните седели някога на каменните седалки на Античния театър са разсъждавали върху естетическите категории, но ако красивото и изящното биха могли да бъдат онагледени по време на рок концерт, безспорно в десетината минути изпълнени от ‘Neverland’, станахме свидетели на едно от най-впечатляващите събития случили се на това място. В края на изпълнението God (друг прякор на Стийв Родъри) ни потопи в магията на безвремието, докато h бродираше с глас върху сърцата на публиката.
Мога да кажа, че станахме свидетели на феноменално изпълнение на тази композиция, а повярвайте ми, лично аз съм присъствал на многобройни концерти на групата и много добре знам какво пиша!
След финалните акорди на ‘Neverland’, групата се поклони и напусна вековната сцена, за да даде възможност на публиката да изрази своята любов и признателност. Няколко минути по-късно на екраните се появи компютъризирания образ на ‘h’ в ролята на ‘Invisible Man’. Откриващата албума ‘Marbles’ (2005 г.) композиция доби легендарен статус именно благодарение на концертните изпълнения с новата визуализация и превъплъщението на h в бизнесмен с официален костюм, стилни очила и визия на съвременно юпи. В края на изпълнението първите редове не издържаха и буквално полудяха, за да изкрещят заедно с h в кулминацията „аз съм напълно нормален, но аз съм невидимия човек”.
Вторият и последен бис за вечерта беше удължената версия на ‘Three Minute Boy’ от албума ‘Radiation’ (1998 г.), която започна с лека закачка на h с ‘Hey Jude’ на The Beatles. В своята втора част по време на концертно изпълнение ‘Three Minute Boy’ обикновено се превръща в нещо средно между химн, духовно пречистване и симбиоза между група и публика.
Именно този ефект беше успешно постигнат и в Пловдив и със сигурност пролича желанието на групата да продължи колкото се може по-дълго този спиритичен сеанс. Всяко начало обаче, дори и неестествено и магическо по произход, има свой естествен край и така точно в 22.34 часа marillion се поклониха за последен път тази вечер пред своята българска публика и се потопиха в сенките на уникалния бекстейдж, разположен в подножието на хилядолетна йонийска колонада.
Нямам идея доколко паметен откъм натрупани емоционални моменти ще се окаже този концерт за Хогарт, Родъри, Кели, Трюуейвъс и Моузли, но съм сигурен, че групата увеличи „Семейството”, като българската публика е достойна част от тази общност и заедно с всички онези дошли от цял свят превърна този концерт в олицетворение на изпятото от h в ‘The Leavers’:
We all come together
We’re all one tonight
ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ + ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ и СРЕЩА С ФЕНОВЕ
Ето и пълен сетлист от концерта на marillion в Античния театър на Пловдив на 24 септември 2017:
1.El Dorado
2.You’re Gone
3.The Leavers
4.Fantastic Place
5.Mad
6.Afraid of Sunlight
7.Sugar Mice
8.Real Tears for Sale
9.Sounds That Can’t Be Made
10.Power
11.Man of a Thousand Faces
12.King
13.Neverland
Първи бис:
14.Invisible Man
Втори бис:
15.Three Minute Boy