DEVIN TOWNSEND PROJECT
Оркестър и хор на Държавна опера Пловдив
Диригент ЛЕВОН МАНУКЯН
‘Sounds of The Ages 2017’
Античен театър, Пловдив,
22 септември 2017
текст: Васил Върбанов, снимки: Елена Ненкова
Прихвам в искрен смях и сядам да пиша този репортаж…
“Всичко започна случайно…” – това е обичайното начало на много разкази, но не и на този.
Нищо случайно няма в проекта ДЕВИН ДАУНЗЪНД с оркестър в Античния театър в Пловдив.
Идеята за него се роди през септември 2014, в дните около приключенията с PARADISE LOST на вековната сцена, а конкретната работа по качването върху нея и на ‘ЛУДИЯ КАНАДЕЦ’ стартира още на сутринта след слизането на KATATONIA – точно преди 12 месеца.
Пресметнато на ум и на глас – това са 3 години в името на 3 часа и половина шоу, което, обаче, щеше да се окаже НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. И не само защото го заснеха за Blu-ray и DVD J
22 септември 2017
6:00 следобед – вратите на Античния театър се отварят за публиката – феновете започват да тичат през входовете, след което и да се пързалят по стръмните стъпала към най-ценните места.
Зад кулисите, в гримьорната, ДЕВИН е с медитиращ поглед, защото първото му запознаване (едва три дни по-рано) с направените в България оркестрации на неговата музика го е успокоило, а и 8-часовите репетиции с оркестъра са го убедили, че всичко ще бъде наред.
И все пак тялото му го издава – гениалният ДЕВИН ТАУНЗЪНД е трескав и няма търпение да излезе на сцената, защото той живее за своята музика. Звучи като погребален надпис, но всъщност в момента, в който си отбелязвам това наум, той се стрелва втори под прожекторите (първи се промушва диригентът ЛЕВОН) и 3000 души скачат на крака, за да го посрещнат с френетично ААААААААРГГГГГГГХХАААААА!
8:00 вечерта – ДЕВИН започва с дълга, но стегната реч, за да отхвърли благодарностите още в началото.
“За да не говоря после много, въпреки че, като се познавам, няма да ми е лесно… ”
Благодари поименно на всеки в DEVIN TOWNSEND PROJECT, на своя мениджър АНДИ ФАРОУ и на ВАСИЛ ВЪРБАНОВ (здравейте, приятели) за това, което се случва тази вечер и въвежда под бурни овации Оркестъра и хора на Държавна опера Пловдив и диригента ЛЕВОН МАНУКЯН, който блести на сцената с легендарния модел фланелка на радио ТАНГРА МЕГА РОК с жълтия череп, надничащ изпод официалното сако.
Шоуто започва – 60-минутна програма с избрани от феновете в онлайн допитване и специално аранжирани за случая за оркестър песни. Оркестрациите са на ЛЕВОН и на пианиста ГЕОРГИ МИЛТЯДОВ, който е единственият на сцената в бял костюм и внася лека естрадна и Лас Вегас атмосфера.
ДЕВИН свири и пее като луд! Да, той пее невероятно – пред него в чашата на амфитеатъра се веят национални знамена на Австралия, Канада, Холандия, заедно с флаговете на Шотландия и Уелс – публиката откликва на всяко движение на главния герой, който сменя китари и се движи с лекота из подиума. Буквално си “разигравя коня” на свещената културна сцена. И множестото пред него цвили от възторг…
Това е безпрецедентен за българските мащаби РОК туризъм, довел хиляди гости в Пловдив, които се възползват, за да оценят и чудесните ресторанти и барове в града. Два дни преди концерта, по улиците на бъдещата Европейска столица на културата е като при гостуване на националния футболен отбор на Швеция в София – но вместо с жълти фланелки, “пришълците” са с разнообразни надписи – SYL, DTP, ZILTOID – просто проектите на ДЕВИН са твърде много.
Сутринта ме пита дали не съм видял и извънземни – контрирам, че ТОЙ би трябвало да ги разпознава по-добре…
Идва ред на сатанинския суинг на ‘Bad Devil’ и целият ни екип се държи като на сватба с елементи и от погребение на заклет враг…
Античният е почти изстрелян в орбита от пироефекти и фойерверки, а ДЕВИН и публиката крещят “FIREEEE” по време на ‘Simple Lullaby’ и на ‘Deep Peace’…Оглушителни аплодисменти – 3000 души летят в Античния театър…
снимка: Facebook
Дори не се и опитвам да описвам какво прави това шоу толкова специално и защо всички са в космоса. Както би ви казал всеки достоен лекар – “Диагнозата на всеки един от нас е строго индивидуална…”
И все пак – май дори аз не съм очаквал всичко да е толкова епично…
9:05 вечерта – следва 25-минутна пауза за пренареждане на сцената, по време на която зад кулисите се събира част от европейския журналистически и звукозаписен елит, за да обсъди преживяното. Водещ британски промоутър ме разпитва – как точно правим такава тежка продукция на върха на хълм и без товарни асансьори??? Отговарям многозначително с къса въздишка и стягане на бицепс.
Издателите на ДЕВИН ме прегръщат, а аз запазвам за себе си впечатлението, че първият басист си е позволил за изпусне няколко темпа… Както и това, че почти не чувам оркестъра, да не говорим за хора. Но за последното ми е ясно, че почти винаги е така – в името на по-добрия звукозапис за предстоящото Blu-ray и DVD издание. Снима се с 12 камери + 2 go pro, а режисьорът ПОЛ ГРИЙН вече е правил тук филма за PARADISE LOST.
Подозрението ми за жертвите, които се правят в името на видеоизданието се подсилва от факта, че най-силно ме прегръщат именно издателите на ДЕВИН, а два дни по-късно ще бъде потвърдено и от ФИЛ БРАУН – богът, който пипа акустичния пулт на концерта на MARILLION в същия театър.
В така наречените социални мрежи, потокът от снимки и видео е задъхващ, а най-честите реакции от най-отдалечените точки на планетата са – “Бих дал едната си ръка, за да можех да бъда там” и “Господи, дано излезе на DVD”. За второ – гарантирам!
9:30 вечерта – отново е SHOWTIME и групата пак е на сцената, този път сама, за да представи легендарния албум ‘Ocean Machine’ в неговата цялост по повод 20 години от излизането му.
На бас вече свири седнал СКУИД ХАРДЪР, който в откачения соло дебют на ДЕВИН – ‘Punky Brüster – Cooked on Phonics’ e подписан като SQUID VICIOUS. Поради прогресиращото му заболяване, това може да се окаже и последният концерт на СКУИД. Свири перфектно. Нашите хора много внимателно го качват и свалят на ръце по многобройните стълби към театъра. Има и малко сълзи…
Шоуто е в разгара си – ТАУНЗЪНД в стихията си! Общо 3 часа и половина! Докато преминавам по централния пръстен на Атничния, срещам и няколкото просветени Българи. Поздравяват ме за интервюто по радиото – други цитират забавни пасажи от участието на ДЕВИН в ТВ шоуто на Трифонов, с трети безмълвно удряме пет.
23:30 – Концертът завършва – от пулта тръгва програмирания от мен безсмъртен МОНТИ ПАЙТЪН – ‘Always Look On The Bright Side of Life’ (още преди 10 години гепих идеята от MAIDEN) и публиката продължава да пее с цяло гърло и не иска да си тръгва. Озвучителят на ДЕВИН, обаче, решително намалява последвалата серия хитове на ЧЪК БЕРИ, защото театърът трябва да се изпразни за тежката работа по разтоварване на цялото оборудване и инструменти надолу по стълбите.
В гримьорните шуми добре посетено тържество с шампанско и бира. Музикантите се отпускат, техниците поемат. Десетки чакат ДЕВИН за подпис и няколко добри думи. Ще го дочакат!
Чува се шум от прелистване на банкноти. Щандът с официални сувенири е напълно опустошен – жадно са изкупени 400 фланелки и 200 плаката – останал е само един потник. Тур-мениджърът (често работи и за SLAYER ) се смее с всичките си зъби!
Карам ДЕВИН да произнесе една от най-красивите български думи – ‘ПОТНИК’ и се прегръщаме силно, защото няма да имам никаква възможност да го изпратя сутринта рано – в 7:00…
“Васил, ти си съвършено луд!” – мисля, че го разбирам, въпреки че много по-лудият безспорно е ТОЙ.
“Не е ли странно, че именно хора като нас, които се занимават с почтени неща, светът нарича луди… ” – смее се ТАУНЗЪНД по неповторимия си и много заразителен начин. Единственото леко съжаление – мечтата му да го изстреляме над публиката с оръдие се е оказала неосъществима – хората от цирк ‘Балкански’ подчертаха, че в Европа номерът не се прави от десетилетия, да не говорим, че в Античния театър няма място за такъв полет.
Оставям го да се къпе в любовта на своите гости и се връщам към нашата банда, която вече се е хвърлила да организира разглобяването на това, което трябва да се махне от Античния и да координира отнасянето на инструментите, усилвателите и всички други технически и музикантски екстри на DEVIN TOWNSEND PROJECT, докарани с T.I.R. от Англия.
Групата ще лети към Тел Авив, където ще свири за първи път във вторник – 26 септември. Плъзвам класическото предупреждение, че изрелските мерки за сигурност включват и процудерата “гумена ръкавица” – смеем се дружно – най-вече аз, а те някак замислено.
Бандата ни вече настройва сцената за MARILLION… Тур-мениджърът настоява да снима целия екип на TMR, ще публикува техническа рецензия в специализирано списание. Мнооого те моля…
Това са три дни заедно с ДЕВИН ТАУНЗЪНД, след онези първи приключения още през декември. Но ДЕВИН не е луд – просто мисли трескаво. За всичко. Въображение без граници!
Ако има някаква диагноза – тя е “хиперактивност”. Нон-стоп играе на асоциации с всеки, който е до него и когато не разбирам играта на думи – питам, за да си полирам английския. Каламбури без граници!!
Забавата с приложенията за коригиране на образи в телефона на нашия приятел и гост е във всеки момент, в който той не държи китара. Дори и на обяд и на вечеря.
С ВАСКО РАЙКОВ осъзнаваме, че е напълно възможно ДЕВИН да вижда нас – точно като тези образи. А и визията му за заобикалящия го свят да е точно такава.
Ние в очите на ДЕВИН…
ТАУНЗЪНД наистина обича и не спира да играе. Бенефициент на тази негова мания ще стане и Сл. Трифонов, който го кани в своето популярно шоу по bTV, но и до самия края очевидно не разбира с какво се е сблъскал. От такива удари вероятно боли глава…
“Това не са хора като нас, my friend!” – грее ДЕВИН след края на участието си, което завършва с живо акустично изпълнение на ‘Let It Roll’.
Уверявам го, че на практика прави ГОЛЯМ ШЛЕМ – с показването му в ‘ПАНОРАМА’ по БНТ (при набега му у нас през декември) и сега с това развлекателно ‘ШОУ’ по bTV. Вече е обхванал напълно различни публики, а му предстоят и срещи с ‘ФРАКТУРА’ и ‘ДЕНЯТ започва с КУЛТУРА’…
За пресконференцията в красивата голяма зала на Община Пловдив часове преди концерта, ХЕВИ ДЕВИ ме пита леко свенливо, дали не бих му дал фланелка на радиото, защото иска да излезе пред журналистите с нея. Ние споделяме неговата любов. Точно и ясно!
Познава по име целия екип на ТАНГРА МЕГА РОК още от декември и тогава дори ни помага да лепим из мразовитите софийски улици стикери за концерта на TANGRA MEGA MULLETS за 1 година ЛЕМИ. Сега гледаме клипове от шоуто и ДЕВИН оценява!
22 септември 2017
12:00 на обяд – пресконференцията започва с аплодисменти за ДЕВИН. Тук почти няма случайни и въпросите летят от добре запознатите с живота и битието на виртуозния гост – цветът на пловдивската музикална журналистика – ВЕЛИН СТАНЕВ и ЛЮБО СТОЙЧЕВ развяват предметни доказателства, че го следят още от ‘Sex And Religion’ на СТИЙВ ВАЙ през 1993. КРАСИ ПАНАЙОТОВ има изморен вид, защото е прекарал цели два дни пред залата на филхармонията, за да чуе и звука на репетициите му с оркестъра.
Естествено, ДЕВИН говори за каквото си иска, но след края на официалната размяна на въпроси и отговори – не отказва да се снима с никого и подписва дискове и плочи като луд (не е луд).
Всеки, срещнал се и за секунда с него, после се кълне, че това е един от най-любезните и слънчеви хора, които е виждал. И много весел! Все пак, във връзка със случилите се напоследък неща, не мога да не го попитам насаме, дали не е склонен към неочаквано самоубийство и ви уверявам, че такъв сценарий е, меко казано, малко вероятен.
ДЕВИН попълва още два елемента в мозайката си от ТВ присъствия – варненският МАРТИН доизпълнява медийното партньорство на БНТ със Sounds of The Ages 2017 с няколко думи за ‘ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА’, а КАТИНЧАРОВ не пуска артиста преди традиционната снимка за албума си…и ГАЗ към осъществяването на концерта.
Не особено взискателни към личната хигиена ловци на автографи кръжат пред сградата на общината – ДЕВИН се спира и при тях и ги озарява като слънце…
ТОЙ не е луд – той ужасно обича това, което прави. За двудневните репетиции с оркестъра – винаги е в залата поне час и половина преди да се появят другите. Моля нашите да направят така, че никой да не го безпокои в тези моменти. И май не държи телефона си, за да си играе с образи. С метъл диригента ни звезда се разбират още в първата секунда на първата си среща на живо.
Малко по-късно, ЛЕВОН ще ми довери, че е получил покана от него да работят заедно по някакви все още неясни за нас симфонични проекти – диригентът е настоял това да стане само през нашия мениджърски усет (ха-ха-ха) – предстои да видим…
“Невероятен музикант – не разбирам как композира такива неща. И прекрасен човек.” – подписва се под епикризата ЛЕВОН.
снимка: Мартина Милтенова
Но в крайна сметка – всичко е любов и преклонение пред музиката. И всеки от бандата на ТАНГРА МЕГА РОК, който е директно ангажиран с правенето на концерта, има свои съвместни емоции с ДЕВИН.
МИЛА ЕС-ТИ-ЕН-ВИ, която следи най-отблизо артиста и неговия антураж по време на целия им престой, твърди, че докато водела с буса на ODD CREW нашия главен герой към концерта на вековната сцена, го учела да пее ‘Блажени години, рокендролът беше млад’ на ГОШО МИНЧЕВ. Имала и видео.
След като си плюхме на петите от предаването на Сл. Трифонов, и в управлявания от мен лек автомобил, след уточнението на ДЕВИН – “Това не са хора като нас, my friend!” – ме пита – “Васил, коя беше първата ти любима група като дете???”
След отговор без замисляне – VAN HALEN – веднага вади колона, свързва я с ipad, за да започнем с ‘Fair Warning’ и с периферно зрение (със същото око следя в лявото огледало изпреварващия от дясно автомобил с Рег номер с E..) виждам как набляга на въздушните барабаните и баса, но и двамата пеем всяко ‘уау’ на ДЕЙВИД ЛИЙ РОТ.
Ще минем през ‘I’, но и ‘5150’ със САМИ и дори настоявам да чуем ‘Josephina’ с ЧЕРОУН, след което го моля да си припомним китарите на неговия СТИЙВ ВАЙ в P.I.L. през 1986…
ДЕВИН ни връща към THE DOOBIE BROTHERS, возещите се отзад НИК (китарен техник) и ЗИММ (следи го с камера за документални кадри към DVD-то) мрънкат, че искат малко FEAR FACTORY, а ние не се противим дълго, но влизаме в Пловдив под звуците на ‘N.W.O.’ на MINISTRY, защото според моя навигатор е неподходяща карма да стъпим в древния полис с ‘You’re My Mate’ на RIGHT SAID FRED, което е гръмнало междувременно.
И ето, първият концерт на ДЕВИН ТАУНЗЪНД у нас вече е история. Малко съжалявам само, че когато внезапно ми хрумна (чак през август) да му предложа да поканим и АННЕКЕ за някоя песен, тя се оказа заета с друго. Останалото е заря!
Може би единственият леко разочарован е 11-годишният ми син ФИЛИП, който е очаквал любимият му розов Poozers от DVD-то с шоуто в Royal Albert Hall да се гърчи и танцува между колоните в Античния театър. Е, да, но го няма – спектакълът беше друг.
Децата са важни в живота на ДЕВИН – “Старая се да не използвам много думата с F пред сина ми. А иначе, постоянно се чувствам като на 11– 12…” – уверява ме той, докато пием вода с краставици една сутрин.
Няма нищо случайно. И все пак, доминира мнението, че светът принадлежи на възрастните. Наистина познавам хора, които измерват и оценяват (в устата им звучи като оцЕнят) стойността на един артист с неговото лично състояние…
ДЕВИН ТАУНЗЪНД не внушава усещането на човек, на когото му спират водата за нелратени сметки. Но той е и МЕГА богат с последователите си. В Пловдив му ръкопляскат хора прелетели 15 хиляди километра, само за да направят това…”Какъв беше този човек????” – край на цитата!
А данните от продажбите на билети говорят, че от 3000 души посетили концерта, не повече от 800 са си ги купили в България. И малко над 100 в самия Пловдив…
Явлението ДЕВИН ТАУНЗЪНД се оказва и свежа инжекция в местната икономика. Тук преписвам онзи пасаж от първа страница – “Това е безпрецедентен за българските мащаби РОК туризъм, довел хиляди гости в Пловдив, които се възползват, за да оценят и чудесните ресторанти и барове в града. Два дни преди концерта, по улиците на града е като при гостуване на националния футболен отбор на Швеция в София – но вместо с жълти фланелки, “пришълците” са с разнообразни надписи – SYL, DTP, ZILTOID – просто проектите на ДЕВИН са твърде много.”
Добрият ни приятел ИВАЙЛО ‘АРТ’ МАНЕВ свидетелства, че на новото откриване (след радикален ремонт) на неговия рок бар ‘БЕЗИСТЕНЪ’ в нощта след концерта е било пълно с рок туристи до 4 сутринта.
Именно “вносните” фенове са спасителите на този първи концерт на ДЕВИН ТАУНЗЪНД в България – без тях можехме да имаме феномена Легендарният MANFRED MANN’S SARTH BAND отменя шоуто си в Античния театър заради продажби от 370 билета.
Дали мълвата за силата на DTP вече се носи из нашите земи при гореизложените силни присъствия на централния герой във влиятелни медии и предавания и ще привлече нови зрители?
“В нашата страна, всичко е с краката нагоре. Например, хората с пънкарски дух най-много настояват да се спазват правилата. Защото “горе” има предимно необразовани тарикати...” – при тези мои думи, ДЕВИН не се залива с типичния си смях, а вероятно замисля бомбастична опера с трагичен край…
Изпреварвам въпроса ви – да, той харесва България – природата, виното и хубавите жени. Знае и какво е ракия. И много цени българската публика! И е (вероятно) единственият музикант от тази категория, който би дошъл тук цели 9 месеца преди концерта, за да го рекламира по света (спомнете си 20-минутния му филм)… И дори да сложи местна национална носия и калпак…
Няма да забравя да благодаря на моя съучастник АНДИ ФАРОУ от Northern Music, с когото действахме по този луд проект.
Вероятно нищо от това няма особено значение за националната геополитическа и културна визия. Но за нас, бандата от радио ТАНГРА МЕГА РОК, това е нашата представа, че правим България поне малко по-добра…Жанрът ви е ясен. А и направихме пореден концерт, който ще бъде издаден и разпространен в целия свят с името ‘БЪЛГАРИЯ’!
И накрая, с интонацията на МАЙК ЪРМЪНТРАУТ от ‘Better Call Saul’, ще произнеса имената на всички мои най-близки хора в тази битка:
АНДРЕЙ ВЛАДОВ, АЛЕКСАНДЪР БОЯДЖИЕВ, МОНИ ПАНЧЕВ, ВАСКО РАЙКОВ, АЛЕКСАНДРА НЕНКОВА, ПЕПИ БОДЛЬОВ, МАРИН БАНКОВ, КОКО СТОЙНОВ, ВИЛИ СТОЯНОВ, ИЛИАНА БОЙЧЕВА, АЛЕКСАНДЪР ОБРЕТЕНОВ, НАСО РУСКОВ, МИЛА СТОЯНОВА, МАРТИНА МИЛТЕНОВА, МАРТИН СТОЯНОВ, КОСЬО СТАНЧЕВ, БОБИ АТАНАСОВ-САБЯТА, ЕЛЕНА НЕНКОВА, СТEФАН ПОПОВ-ПЪРСИ, ДАНИЕЛА ФИЛИПОВА и ВАСИЛ ВЪРБАНОВ!
ЗСП
