Това е Седмицата на ДЕЙВИД ДЖОХАНСЕН по радио ТАНГРА МЕГА РОК!
Знаменитият вокалист на NEW YORK DOLLS почина в петък на 75-годишна възраст, след като в началото на месеца стана ясно, че е в последна фаза на раково заболяване.
След зашеметяващите и революционни пънк приключения през 70-те с NEW YORK DOLLS, през следващите две десетилетия той се представяше с голям успех с творческия си псеводним Buster Poindexter.
В периода 1978 - 1984 ДЖОХАНСЕН издава и пет слови албума, а приятелството му с актьора БИЛ МЪРИ е причината за появата му през 1988 във филма 'Scrooged'. Това е най-забележимата от десетината му роли в киното.
През 2023 Мартин Скорсезе и Дейвид Тедески направиха документален филм за него - 'Personality Crisis: One Night Only'.
Не пропускайте специалните епизоди от поредицата в 07:00, 09:00, 13:00 и 15:00 БГ време!
ДИСКОГРАФИЯ:
с the New York Dolls
- New York Dolls (1973) - Too Much Too Soon (1974) - One Day It Will Please Us to Remember Even This (2006) - Cause I Sez So (2009) - Dancing Backward in High Heels (2011)
СОЛО
- David Johansen (1978) - In Style (1979) - Here Comes the Night (1981) - Sweet Revenge (1984)
- David Johansen and the Harry Smiths (2000) - Shaker (2002)
PARADISE LOST – 30 години ‘ICON’
PARADISE LOST Velian
Joy Station, 7.12.2023
текст: Никола Шахпазов, снимки: Eлена Ненкова
В този репортаж неведнъж ще говоря за история. Неминуемо е.
Започвам с вметката, че с големия разпродаден концерт на 7 декември отпразнувахме 17-ия рожден ден на радио ТАНГРА МЕГА РОК (да живей!). И продължавам с неминуемите разсъждения за огромното значение и изключително влияние на албум като ‘Icon’, издаден на 28 септември 1993.
Когато става дума за подобна годишнина, всеки има своите спомени и своите истории. Ето я и моята.
Не мога да се закълна, че се е случила тъкмо през 1993, но без съмнение в някакъв близък до издаването на албума момент.
Първият ми досег с ‘Icon’ (а и с PARADISE LOST като цяло) беше благодарение на промо видеото към ‘True Belief’. Встрани от невероятната музика и текст, бях изумен от кадрите на британски метълисти, вкопчили ръце в ограда пред сцената, катерещи се по същата тази ограда и посрещани от охранители с палки (!) от другата й страна.
Казах си – “Каква е тази група, която кара феновете да полудяват по този начин?”. Последва стандартното търсене на пиратски касетки и слушане на албума няколко милиона пъти на задължителния за времето си уокмен.
Три десетилетия по-късно високи огради пред сцената на PARADISE LOST липсваха, нямаше и охранители с палки, но имаше всичко останало, заради което всички ние се оказахме безвъзвратно влюбени в тази група – неподправено, почти младежко вълнение и велика, велика музика.
VELIAN имаха нелеката задача да открият този така важен концерт. Те обаче не за първи път свирят пред голяма аудитория, отлично обиграни са, затова представиха своя кратък сет с абсолютната увереност на група, която знае какво прави и лесно може да впечатли. Още повече, че техният готик/дуум (с дет нотки) пасна отлично на събитието.
Фронтменът Иван Иванов не пропусна да сподели историята за своята първа среща с ‘Icon’ (казах ви – неминуемо е!), а парчета на VELIAN като ‘Funeral’ и ‘Maiden of Stone’ не оставят съмнение във влиянието, което класиците от Халифакс имат върху музиката им.
PARADISE LOST са една от групите, които съм гледал най-често (тук, но не само) и въпреки че всеки път се вълнувам от предстоящата среща с тях, съм се научил и на известна предпазливост. Защото въпреки забележителната си дискография и вече наистина дълга музикална история, те съвсем не са идеални на живо.
Може би точно затова трябва да подчертая колко добър беше концертът им в София, с който заедно отбелязахме 30 години от издаването на епохалния ‘Icon’.
Дали защото осъзнаваха особеното значение на подобен юбилей, или пък защото съвсем наскоро бяха свирили усилено всички парчета покрай презаписването на албума, PARADISE LOST бяха по-стегнати и по-точни от обикновено.
Още по-ценното е, че много от тези парчета не бяха свирени на живо от далечната 1994 насам, а ‘Weeping Words’, ‘Poison’ и страховитото ‘Christendom’ прозвучаха на сцена едва за трети (!) път тъкмо в София.
Встрани от задължителните ‘Embers Fire’ и ‘True Belief’, умираме от щастие да пеем ‘Forging Sympathy’ (Preaching the words of angels to a darker side of man!), ‘Widow’ и гигантското ‘Colossal Rains’ заедно с НИК ХОЛМС.
Мисля, че групата заслужава допълнителни адмирации и за това, че вместо ‘One Second’ и ‘Say Just Words’ свириха ‘Pity the Sadness’, придавайки на концертната вечер допълнителен олдскул оттенък.
И, ето, отново се убедихме, че PARADISE LOST са не просто част от историята, те създават история. Радваме се, че ние също сме малка част от нея.
