На 18 юни 2007 г., пред не повече от 3500 фенове в Зимния дворец на спорта в София, Placebo изнесоха втория си концерт в столицата ни и, в сравнение с дебютната си изява на родна почва в НДК на 12 септември 2003 г., шоуто на британското инди рок трио имаше както своите плюсове, така и недостатъци…
Безспорен е фактът, че болшинството фенове се чувстваха по-добре сега – на крака, пеейки и пляскайки пред сцената от началото до края на сета, отколкото разпръснати по седалките в Зала 1. Мястото, обаче, оказа и негативното си влияние, най-вече по-отношение на трудно поносимия задух в Двореца и не особено качествения звук. Няма какво да се лъжем – акустиката в НДК е почти без конкуренция у нас.
Както навремето, така и сега, концертът започна почти навреме (малко след 20:00 ч.), без обичайните закъснения и протакания, като откриването бе поверено на Остава. Приети крайно радушно от публиката, Свилен, Жоро, Боян, Мишо и Дани предложиха стегнат половинчасов подбор, съчетаващ нови англоезични парчета с утвърдени песни на квинтета, а кулминацията, естествено, бе достигната под звуците на тоталния хит „Шоколад“.
Около 21:15 феновете изригнаха неудържимо, тъй като сцената бе превзета от лондонските суперзвезди – Брайън Молко (вокали и китара), Стефан Олсдал (бас, китара и бекинг вокали) и Стийв Хюит (ударни). Тук е моментът да отбележим, че и този път, както и през 2003 г., голяма част от музикалния фон бе дело на останалите в сянка музиканти, свирещи с Placebo по време на концертите им – в случая стоящите в дъното на сцената Уилиям Лойд (клавир и програминг) и Алекс Лий (клавир и китара; екс-Suede).
След ударното начало, поставено с „Infra-Red“, „Because I Want You“, „Meds“ и „Drag“ от актуалния им албум „Meds“ (2006), музикантите предложиха на публиката не лоша подборка от някои от най-големите си хитове – като се започне от „Bionic“ от едноименния дебют от 1996 г., мине се през „Every You Every Me“ от „Without You I’m Nothing“ (1998) и „Special K“ от „Black Market Music“ (2000) и се стигне до „The Bitter End“ и „Special Needs“ от „Sleeping with Ghosts“ (2003).
Съвсем логично, Placebo наблегнаха предимно на новите си парчета и, за съжаление на мнозина, лишиха присъстващите от някои от по-старите си „класики“, например „Pure Morning“, „Nancy Boy“, „Black-Eyed“, „English Summer Rain“, „Protect Me from What I Want“ и пр. (виж сетлиста най-долу). Все пак, можем да приемем, че триото се „реваншира“ със задължителния бис, който бе и най-качествено изпълнената част от сета им – кавър версията на „Running Up That Hill“ на Кейт Буш, хипнотичната „Taste in Men“ и абсолютния шедьовър „Twenty Years“.
След продължилото около 90 минути шоу, голяма част от присъстващите бяха леко разочаровани – и от не особено пипнатия звук, и от хладното отношение на Брайън и компания. Да, контакт с публиката на практика липсваше – Placebo просто дойдоха, изсвириха предварително планирания си сет и си заминаха, но пък повече от това не бе и необходимо. Реално погледнато, момчетата са си извоювали правото да се държат като „звезди“. В най-пълния смисъл на думата.
Текст и снимки: Ники Василев / Тангра Мега Рок.
Още снимки от шоуто са на ваше разположение в ГАЛЕРИЯТА.