Въпреки не особено задоволителната посещаемост, щурмът на Marky Ramone’s Blitzkrieg в София категорично може да бъде причислен към един от най-истинските пънк рок концерти, случвали се някога на родна земя. Макар организираното от Re-Act Music събитие да бе уважено едва от около 400 души, съдейки по широките усмивки по всички лица и масовите танци преди края на шоуто малко преди полунощ, едва ли някой си е тръгнал недоволен…
Купонът започна малко след 21:00 ч. с 30-минутен сет на Blank Generation. Младата пънк петорка успя сравнително успешно да заграее увеличаващото се множество със серия от кавъри на до болка познати класики в жанра, редувайки мъжки и женски вокали и брутални с по-класически звучащи пънк структури. Проблемът на бандата бе прекалено, наистина прекалено статичното й сценично поведение, силно контрастиращо с поднесената музика… но това е нещо, което ще се оправи с течение на времето, предполагам.
Втори на сцената излязоха всенародните любимци C4. За изпълнението на Чико и компания няма какво толкова да се дрънка… освен някое и друго крайно положително клише. Кратко и мощно. Семпло и ефектно (и най-вече ефективно). “Ние пак сме тук!” “Не може никой да ни спре!” Който е гледал C4 на живо, знае прекрасно за какво става въпрос. Който не е… Ами да ги гледа!
А това, за което бяха дошли всички, започна малко преди 23:00 ч. Марки Рамоун на живо в България! При това заедно с Майкъл Грейвс – „най-добрият вокалист на Misfits“, както заяви самият барабанист пред микрофона на Тангра Мега Рок няколко часа преди концерта. Двете живи пънк легенди, съпътствани от младите и тотално неуморими Алекс Кейн (китара) и мадам Клер (бас) от AntiProduct, откриха сета си ударно и без излишен шум с „Rockaway Beach“ и „Psycho Therapy“. В течение на следващия час шоуто продължи с постоянно бясно темпо, без почти никакви паузи между песните, обяснения в любов от сцената, сола, химни и пр. – само директен, първичен пънк рок.
Четиримата, обединени под името Marky Ramone’s Blitzkrieg, изстреляха близо три дузини парчета от цялото 20-годишно творчество на Ramones. Имаше и „Now I Wanna Sniff Some Glue“, и „Sheena Is a Punk Rocker“, и „I Just Want to Have Something to Do“, и „I Wanna Be Sedated“, и „Rock’n’Roll High School“, и „Do You Remember Rock’n’Roll Radio?“, и „Chinese Rock“, и „The KKK Took My Baby Away“, и емблематичната „R.A.M.O.N.E.S.“, и по-кротките „Poison Heart“, „Pet Sematary“ и „I Believe in Miracles“… Не, абсурдно е да изредим пълния сетлист от концерта, тъй като парчета се сипеха буквално като гранати, а е и доста трудно да се концентрираш, когато денсиш като луд под съпровода на безсмъртните класики на нюйоркския квартет, и то поднесени ти лично от барабаниста им и от фронтмена на Misfits!
Неизбежният край дойде точно час след началото. Почетохме Джоуи Рамоун с интерпретацията на „Wonderful World“, изтрещяхме за последно с „Blitzkrieg Bop“ и… „See you next time! Thank you!“
No, we thank you!
Текст: Kolyo Ramone
Снимки: Victor Ramone
Още снимки ще откриете в ГАЛЕРИЯТА.