В търсене на хармония, цялата тази седмица по радио ТАНГРА МЕГА РОК е посветена на ТРЕЙСИ ЧАПМЪН и на чудесната й музика…
Всеки ден – вълнуващи песни и много светлина по вашето любимо радио.
Пожелаваме ви незабравимо изкарване – не пропускайте специалните епизоди от поредицата – всеки ден в 7, 9, 13 и 15 часа БГ време.
ЧАПМЪН е родена на 30 март 1964 в Кливлънд, Охайо. Получава първата си китара-укулеле, когато е само на 3, а година по-късно родителите й се разделят и ТРЕЙСИ ще бъде отгледана само от майка си.
Завършва университета Тъфтс в Бостън със специалност ‘антропология’. Бащата на неин състудент се оказва шеф на звукозаписна компания и в онзи момент започва пробивът на ТРЕЙСИ ЧАПМЪН, която на 24 вече има супер хит – ‘Fast Car’, а година по-късно получава и три награди ‘ГРАМИ’!
ДИСКОГРАФИЯ:
– Tracy Chapman (1988)
– Crossroads (1989)
– Matters of the Heart (1992)
– New Beginning (1995)
– Telling Stories (2000)
– Let It Rain (2002)
– Where You Live (2005)
– Our Bright Future (2008)
За 25 години концертен живот в Република България, чак сега имаме за пръв път истински неколкодневен метъл фестивал на закрито. Зала ‘Универсиада’ е дом на първия Sofia Metal Fest и това, надявам се е фактор и начало. А началото…
Преди около два месеца стана ясно, че предвиденият за 9 и 10 април Sofia Metal Fest ще порасне с още един ден – на загрявка, подготовка и разпивка.
Четири български банди и гости от Румъния в петъчния ден са основното ястие за гарнитурата от готина скара и бира пред ‘Универсиада’. Да, като фестовете навън – няколко скари, бири, тежки дървени маси и пейки под чадъри – всичко това е предвидено да утолява глад и жажда на стотици метъл фенове. А сръчната бригада от стюарди и обслужващ персонал пречи на образуването на опашки и твърде дълго чакане за кебапче и картофки. Наистина добре пипнато, евала!
Дали защото е петък, заради все по-хубавото време, удобно за бири в парка, поради паралелния концерт на Caliban и Odd Crew на ‘Четвърти километър’ или просто липса на интерес към групите от афиша, но първия ден на Sofia Metal Fest събира около 5-600 души в най-натоварения си график. Което пък не пречи на бандите да се раздават сърцато от сцената – все пак не им се случва често да вилнеят на такъв мастодонт. Тя наистина е огромна и лежи покрай цялата срещуположна на входовете стена на зала Универсиада.
Звукът е супер, графикът стегнат, бандите очевидно се стараят и е трудно да се хванеш за нещо, което да ти направи негативно впечатление. Дори слабата посещаемост носи своите бонуси – „Поне така не чакаме на опашка за кенефа, бате!“, споделящ пикаещ колега и съсед по писоар, докато освобождаваме място за още бири.
Първи на сцената-гигант са момчетата от русенската траш/хеви банда Anekdot. И наистина са момчета – не ми се вярва някой от групата да е над 20-годишен. И може би поради младата си възраст, пичовете се кефят видимо да свирят пред публика, била тя и едва 50-ина души.
Забиват яко, наистина яко и след половин час се отдръпват, за да сторят път на Downslot. Те вече са калени стари кучета на родната метъл сцена и се държат като такива – излизат, блъскат ни със силен метъл/кросоувър и си тръгват, а в ‘Универсиада’ вече сме над 200 души.
Румънците An Theos свирят за втори (поправете ме ако греша) път у нас, разписали са се и на немалко концерти в Европа и стоят стабилно пред нас, вкарвайки първите фолк-метъл парчета в саундтрака на Sofia Metal Fest.
Прочитът им на стила не блести с особен почерк, но е достатъчно интересен да накара няколко души да подрипват хорце пред сцената и да размятат бири и коси. Има настроение в такава музика на живо (а днес ще видим и Finntroll какво имат да ни кажат по въпроса).
След тях идва ред на може би най-интересната банда от Ден 1 – софийската метъл банда Velian.
Това всъщност са бившите Wartime, но без Стъмпи и с още един китарист. Стилът им се доближава и до предната им група, но петимата имат собствено лице и обръщат сериозно внимание на имиджа.
Специално шити за концертите им костюми, цилиндри, авиаторски очила – щипка стиймпънк, малко пост-апокалиптична гротеска и хубав, стегнат метъл, препращащ ту към Nevermore, ту към Soilwork.
Velian определено ги бива и отнасят заслужени аплодисменти, напускайки сцената.
Часът минава 22:00 и повечето кибици, които са били по паркове, са решили да се домъкнат и на концерта. Весело е, събират се над 500 души, скарите са все така разпалени, а бирите все така студени.
Светльо & The Legends са последното име за вечерта. Мотая се във фоайето и виждам познати и приятели, с които рядко се засичаме. Иначе да съм си бил шута – едно, че ми е досадно да слушам гимназиални вулгаризми от 45-годишен мъж, второ, че с Легендите пънк-траш-ташак настроението на Хиподил е заменено от балканския прочит на ска-то, трето, че баща ми има рожден ден.
Оставам обаче, за да се видя с другарче (здрасти, Боби) и съм приятно изненадан от липсата на широка брас секция в състава тази вечер, балканиадата се отчита само от един тромпетист и един акордеонист, които така или иначе в повечето песни само пеят. И един доста нашишкавял Мъни от Холера.
Доста по-ударно звучат така парчетата. Иначе Светльо е във форма – не се дава на годинките. И дали, за да бъде в тон с фестивала, или просто така е решил, но парчетата от сетлиста му са основно от по-ранните албуми на Хиподил. И с този състав си звучат съвсем, съвсем окей – достатъчно сурово и шумно. Като, естествено, не са спестени хомо-бъзици и сексуални намеци, редом с вулгаризми.
Светльо и Легендите си тръгват малко след полунощ, ние двамата с Боби се отправяме пеш с бири чак до паметника на Васил Левски и се разделяме до днес вечерта. А днес – Tiamat с един от адски редките си концерти в последните 3-4 години. Интересно. Шахпазов, пази ми място на пейката до скарата и поръчай една бира, идвам!
