TANGRA MEGA LIVE 15
KULTUR SHOCK, КОНТРОЛ, Pero Defformero
01.12.2009, София, зала ‘Универсиада’
текст: Nick The Stripper, снимки: Елена Ненкова
През 2009-та година зимата в България е нерадостна, зимата в България е тягостна, зимата във „велика“ България (на осем хиляди морета и с най-висок коефициент на интелигентност в историята на човечеството) е, меко казано, не особено привлекателна….Всеки втори живее на кредит, всеки първи дължи пари, всички са недоволни и се чувстват недооценени… Именно затова всички имахме нужда от една вечер, в която да изревем навън целия гняв, цялата агресия и цялата дива балканска емоция на балканските ни „игриви“ души!
Е – добре дошли на зимната истерия, организирана от Тангра Мега Рок! Тук се крещи и пее на воля, има пого и „сърфиране“ из публиката, има колоритен щанд за „мърчъндайз“ (паролата е „Бър-гъс“), има немалко бира, има много познати и не на последно място – има три доста добри банди, готови да ви изкъртят шибаните физиономии! Така че…отпуснете се и дайте воля на най-първичното у вас…няма нищо срамно, кръвта вода не става…. и…. слава Богу? Или…?
Преди да споделим впечатления от самия концерт, нека тушираме някои досадно предвидими човъркания: ДА, залата не беше съвсем разпродадена, НО беше 3/4 пълна и потна, което, в днешната „криза“ е напълно достатъчно. Второ – звукът! Какъвто и да е бил, все ще има оплаквания и коментари от рода на „на Запад е друго“ – е, на Запад НЕ е друго, когато има концерти на повече от две банди. Ясно е, че ако си доведеш собствен озвучител, както направиха Kultur Shock, има голяма вероятност да звучиш размазващо, както и стана.
Първи в тази паметна вечер на сцената на зала „Универсиада“ се покатериха сърбите Pero Defformero. Те са от Нови Сад – вторият най-голям град в Сърбия и люлка на един от най-забележителните музикални фестивали на Балканите – Exit! Pero (на времето имаше един прочут софийски наркодилър начерен „Перо“, заради косата, която приличаше на идиотски натруфена перука) функционират от 1993-та година и окачествяват стила си като „турбо фолк метъл“. След този гиг може да се каже, че акцентът определено пада върху първите две думи. Не че това е в техен ущърб – напротив, публиката (първоначално малобройна) ги прие повече от топло. 
Вокалистът Горан Бишевац се беше издокарал в традиционния си бял костюм, със златен ланец, от който се люлееше златист медальон – един Господ знае как е прекосил границата. Когато бе обявено, че Pero Defformero ще участват в този концерт, към Тангра Мега Рок бяха отправени някои жупелни критики, но тази вечер се видя много ясно, че преобладаващата част от публиката не само знаеше песните им, но и ги посрещна с истинска братска прегръдка – поредно доказателство, че ние обичаме сърбите много повече, отколкото те нас.
Pero Defformero представиха най-отличителните моменти от новия си албум ‘Undergrand’ и постепенно тазобедренните мускули на част от тълпата започнаха да загряват за голямото развъртане, което предстоеше час и половина по-късно. С други думи, балканският „шейк“ започна отрано….
Преди двайсет години Контрол натъпкаха същата тази зала до безобразие – до такава степен, че аз и около двеста души останахме отвън. От тогава мина много време… КОНТРОЛ много, ама наистина много рядко се събират в оригинален състав и когато го правят, гледай да си там, иначе ще ридаеш на нечие рамо, че „баси как искам да гледам Контрол с Гилъна“….Това е една от малкото банди, която излиза на сцената с вече спечелена партия карти, а Гилъна направо излиза с асо пика! Кой не знае Контрол, кой не ги обича!
Тази вечер те, по собствените си думи, представят в пакет най-великите си хитове. По принцип всяко едно парче на Контрол е потенциален хит, те са толкова ИДЕАЛНИ за нашата действителност (по най-добрия възможен начин), че просто няма накъде. В днешно време липсват екстравагантните униформи на ватман или футболен съдия, но пък МУЗИКАТА просто разцепва и може би така е по-добре – песните на Контрол са издържали изпита на времето и снобите, които навремето ги отписваха като „циркаджии“ могат да го….! Забежки към Toy Dolls, Франк Запа и незнайни за нас унгарски банди изпъстрят звученето на една от най-значимите български групи.
Публиката реве всеки един текст от начало до край, от което козината ти настръхва и то не по онзи неприятен начин, който те обладава докато гледаш българския Мюзик Айдъл например! Бих добавил, че освен Милена, и Контрол са национално съкровище! Наградата за най-активен фен отива при великолепното детенце на Крезо, което непрестанно се тресеше върху главата на майка си и даваше тон на публиката така, както един добър диригент пламенно насърчава оркестъра си…мъртвопияния си оркестър!
Кратка пауза с музиката на Rancid, Scarhead и други любимци на Тангра Мега Рок, последвана от пламенно очакваната поява на интернационалната рок-метъл-пънк-цитански фолк-балкански траш формация KULTUR SHOCK! Каквото и да мислите за този тип музика, имам предвид балканските, според някои „чалга“ мотиви и лютите „маане“ моменти в музиката на тази шестчленна група от Сиатъл, едно е ясно – те са брилянтна банда-машина, но машина с много плам, страст и дива неподправена енергия.
Тоест, освен че използват добре „котиращи“ се източноевропейски прийоми, те са и убийствени музиканти и явно наистина усещат и обичат звуците, с които дружно и агресивно ни шамаросват по задниците (а ние май обичаме spanking, а?).
Тънкият момент тук е, че за пръв път на една и съща сцена излязоха двамата братя Кьосовски – единият барабанист на Контрол, а другият – китарист на Kultur Shock. Последният изкара няколко парчета с фас в уста, подобно на Еди ван Хейлън, а другият гледаше отстрани, с подкрепа в очите. Един тип пред мен, с дълга коса и тъмни одежди, цяла вечер се обръщаше към публиката със смутен, неразбиращ, въпросителен и заклеймяващ поглед….един вид „what the fuck“… докато около него се тресяха трътки, хвърчаха пот и щастливи възклицания! Може би той бе закъснял за концерта на W.A.S.P. или подранил за този на Moonspell…
Междувременно на сцената анцуга на Джино се бе свлякъл наполовина, а пръчовете около мен пускаха лиги по огнената цугиларка на Kultur Shock Парис Хърли. Всъщност тя и саксофонистката Ейми излъчваха повече „балканска“ страст от истинските балканджии в групата….Парис дори навлезе в румънско/унграска цигулираща територия, а Ейми направи няколко акапелни изпълнения тип надрусана перачка край река в Родопите.
Имаше няколко „месечина“ момента, приети с истеричен възторг от абсолютно отдадената публика и Джино ни увери, че всеки път, когато има турне на Kultur Shock, то ще минава от тук. Ами…логично. Тук е мястото да споменем, че сред публиката бе и жестоко пострадалият и лекуващ се в момента талантлив български художник Емил Харизанов, който изгледа целия концерт от инвалидната си количка, с широка усмивка на лицето! Такива усмивки имахме и ние, много след като този великолепен концерт завърши….(Илия, дължиш ми десет лева!)
