STEREO MC’S
Babyface clan
16.03.2012, зала ‘Универсиада’, София
текст: Васил Върбанов, снимки: Eлена Ненкова
Този разказ за случилото се на 16 март 2012 в зала ‘Универсиада’ започва в една топла вечер през октомври 2011-та в град София.
Събрани около няколко литра превъзходно контрабандно френско вино-розе, съществени муцуни от групировката радио Тангра Мега Рок се вдъхновяват допълнително с перфектния чисто нов албум на STEREO MC’s – ‘Emperor’s Nightingale’.
Попили части от разочарованието на десетки неуспели да стигнат на време, за да видят групата в Разлог през отминалото лято, тези лица бавно, но съвсем ясно осъзнават сложната дилема, пред която са изправени:
1. Да инвестираме безвъзмездно всичките средства на радиото в развитието на инфраструктурата на Разлог;
2. Да насочим усилията си по-скоро към осъществявяне на нов концерт на STEREO M’s, този път в София.
Везните почти веднага се накланят към последвалото решение, след незабавен телефонен разговор с Лондон и НИК ХАЛЪМ, който освен DJ и продуцент на групата е и нейният административен водач.
Последният прави дилемата по-лесна, след като не съумява да скрие предпочитанието си, STEREO MC’S да получат един чудесен хонорар и да се видят отново с българските фенове, които толкова обичат.
Тази любов среща взаимност, а и Разлог е отдалечен планински град – никой от ТМР не е раждан там, няма роднини и дори не е стъпвал по тези безспорно красиви места.
Удобен повод е, че радиото ще навърши 6 години през пролетта на 2012 и според традицията, това отново ще се отпразнува със серия концерти, а единият от тях (по принцип) трябва да е парти.
Е, STEREO MC’s са ‘СУПЕР ПАРТИ’!
Така, още същата топла вечер през октомври 2011-та в град София, на ротативките в главите на събралите се радио фигури излизат едновременно по ‘3 банана’ – Бинго! Страйк! Туше! Let’s DO it!
Скучната част ‘финализиране на сделка’ се провлачва леко във времето, поради натрапчивата страст на мениджърите на STEREO към весели околосветски пътешествия. Те трябва да сложат финалния подпис, а от имейл адресите им ежедневно се връщат съобщения, като:
“I’m out of the office this week. Internet not so fast in Vietnam, so may take a few days to get back to you…”
След като успяваме да изплуваме от подвижните пясъци на коледно-новогодишните тържества, на 6 януари 2012 най-после е обявено официално:
“STEREO MC’S с концерт на 16 март в София за 6 рожден ден на радио ТАНГРА МЕГА РОК!”
И ето, вече е 16 март. Посрещаме групата на Летище София. Естествено, никой от нас не размахва табела ‘STEREO MC’S’!
Чакат ги фенове = автографи + снимки + весели разговори. Охраната ни си отваря очите на шессс, поради слух за ръст на отвличанията на знаменитости. Ненужно, ако питаш мен. Не може и за търговия с органи, защото, кой ли би поискал черния дроб на РОБ БЪРЧ?!
Най-после се показва и той. Певецът винаги излиза последен, докато другите от групата и екипа му го чакат, пият кафе и говорят за времето с посрещачите.
“Не е ясно, как го прави, но Роб излиза ВИНАГИ последен!” – пояснява шефът на протокола, НАСО РУСКОВ – “Истински фронтмен, нали се сещаш!”
Климатът е тема за разговор не само от гостоприемна учтивост към британците, но и защото 16 март наистина се оказва първият истински хубав, слънчев и топъл ден, след дълги седмици с метри сняг, виелици, нон-стоп снежинки, коловози по улиците и поне по 2 пулвера и 2 полара.
Термометрът показва 17 градуса целзий. Във въздуха се носи заразителен оптимизъм! Дали да не пием по едно розе?
В зала ‘Универсиада’ сцената е построена и чака групата да направи звукови проби. Екипът отива там директно от летището, за да включи и настрои всичко, което се носи от Острова. Музикантите се отбиват в хотела и РОБ БЪРЧ незабавно качва във Facebook снимка с гледката от прозореца си – билборд на телеком, платил, за да се асоциира с Ман Юнайтед.
Коментарът му е: “Все едно съм у дома”, след което слиза във фоайето за среща с българските медии. По време на интервюто за ‘БунтАрт’, човек с униформа на хотела минава многократно с количка с празни шишета Tuborg, които с весело дрънчене наелектризират микрофоните на камерите. Всички се засмяха…
Вече пътуваме към залата и РОБ пита: “Бърбатоув от тук ли е?”
Пояснявам, че футболните магарии на неговия приятел Насо Русков, който междувременно се е омел у дома, вероятно, за да си подстриже веждите и да изглади строгия костюм за концерта, са ми дошли до гуша и не ме интересуват нито Арсенал, нито Манчестър, а дали Уелс ще спечели Голям шлем в турнира на 6-те нации по ръгби с мача срещу Франция в събота (тоест утре, от гледна точка на повествованието.)
И не, Бербатов е от град, на около 150 км южно от София. Дори не го питам, защо самият РОБ е от Юнайтед, при положение, че самият той твърди, че се гордее от факта, че е израстнал в Нотингам?
Вече сме в ‘Универсиада’, а STEREO MC’s постигат супер звук на саундчека. Пият бира. Babyface clan логично ще подгряват. Басистът Струкански го няма за техните звукови проби. Просто закъснява.
С риск репортажът да стане леко претрупан, отскачам за кратка тонизираща борба с железата в малкия и много неуютен фитнес, залепен за ‘Универсиада’ (3 лв на посещение), но към служебните ми задължения бързо ме връща коза на средна възраст, която с писклив глас води групово занимание по аеробика в съседното помещение. Има хора, които не са чували за STEREO MC’S….
Когато вратите се отварят за публиката, BFC трябва пак да се качат на сцената, защото къс токов удар е анулирал всичките им настройки от звуковите проби. Оправят се.
От колоните звучат култовите ремикси на Negresses Vertes, ‘Универсиада’ започва да се пълни със свестни хора.
“Един глупак ми се обади сега по телефона и ме пита, абе, за кой път идват Stereo Mc’s в България??? Ами то така, в Лондон трябва да спрат да правят концерти, защото рядко някой от тях е за първи път. ” – смее се сардонично АТАНАС.
Карам го да повтори, защото днес имам дислексия.
“Ами то така, в Лондон трябва да спрат да правят концерти, защото рядко някой от тях е за първи път.” – с абсолютно същата интонация го казва той и добавя – “А освен това ми се обаждаше за “4 поканки”, ха ха ха.”
Екип от 3-ма оператори на ‘БунтАрт’, които правят филм за Babyface, го следват по петите. Камерите го харесват, той си дава вид, че той тях не.
Часът е точно 20:00 – BABYFACE CLAN са на сцената. Свирят, каквото си искат. Уау, това изречение не беше лесно. И не го разбирам, даже. Има нови песни, както и вече станали класики. Ето го сетлистът.
НАСО мачка костюма с ритмични подскоци и гледа на де си загуби бомбето. Дали да не му метна сандвич с подлучени калмари? Докато се колебая, те свършват и се омитат от сцената.
В паузата, свестните хора се тълпят на баровете и си говорят. Девойчета от WWF продължават да раздават с усмивки във фоайето, разяснителни листовки, защо е хубаво да имаме гори.
Звуковият спец на STEREO MC’S вече владее положението и разширява културните ни хоризонти, като пуска силно ‘Rhiannon’ на Fleetwood Mac.
КЕДЪРА и КОКО СТОЙНОВ са в парти засилка. Всъщност, всички присъстващи. ХЕРАКОВ и той сякаш е светнал!
Шоуто на STEREO започва. Когато не е на сцената, РОБ БЪРЧ има излъчване на библейски персонаж, с изсечени черти, дълбоко емоционални бръчки на лицето и добрите сини очи на отец Ередия.
На сцената, той е истинско динамо – скакалец made in UK и владее положението. А той вече е НА СЦЕНАТА.
Публиката реве и избухва в танци още при откриващото ‘Here And Now’. Следва ‘City Lights’ и веднага след това феновете достигат до първия си оргазъм – ‘Black Gold’!
РОБ сипе похвали и ласкателства към българските фенове – Около него, двете принцеси Рейчъл и Катрин въртят торнадо от танци. Групата се раздава 100%. Звукът е убийствен. Търся нещо, поради което мога да съм кисел. Намирам го.
Супер скъпият LED екран Mutsubishi AVL-ID5, с размери 4 х 3 метра и тегло 1500 кг, нещо не оправдава инвестицията. Готино е, разбира се, но някак си пестеливо. Не, че сме очаквали да прожектират ‘The Simspons’, но все пак….да ви покажа ли фактурата?
“Е, не е шоу на Massive Attack!” – защитава продукцията Русков – “гледай какво става в залата”!
Забелязвам поне 20-тина персонажа, които биха изчервили всяко жури на ТВ конкури от типа ‘Dancing With The Stars’, при това танците са супер спонтанни и пълни с импровизация. Младеж се спъва и си разлива и двете бири. С денс стъпка се връща пред бара. Оппа, оборот. Всичко става много бързо.
Публиката вибрира от емоции и удоволствие. Въртя очи по посока на часовника – мъж с визия (бретон и рамене), като главния герой в ТОП шоп рекламата на пентзум-а и русата му половинка изстрелват показалци във въздуха и крещят “Гора Гетмайсе Лфканекти...”
С изненада установявам, че емблематичната ‘Connected’, която излиза доста рано в програмата, се възприема с по-малко жар от феновете, отколкото появилата се, песен по-късно, ‘Running’.
“Еее, ама ‘Connected’ просто вече е твърде олд скуул!” – мрънка убедително обяснение мениджърът на сцената, Ал. Бояджиев и, както винаги, отпива безалкохолно.
ОуКай, мейт, всичко е като на филм. Британски филм, в който участват и адски много български актьори.
Освен солидната група островитяни, които са тук с твърдото намерение и да се отвъртят епохално – паралелно с танците, за да ознаменуват старта на празника на Свети Патрик, в залата скачат и крещят и представители на разнородни местни социални групи.
В центъра на дансинга, популярен столичен култиватор на еко-ферма люлее ханш в унисон с жена си – в десния сектор, уважаван вносител на мека мебел от Чехия лудее с приятели.
Малко в сянка, но изпъчен, регионален прокурор с мътна репутация поради репортерски материали със скрита камера, очевидно симулира шумно, че знае текста на ‘Deep Down And Dirty’. Неморална подкрепа му оказват две лели, май част от екипа му.
Във фоайето, крехката МИЛЕНИТА определя вечерта като “ЖЕСТОК КЕФ”! РОСКАТА ПАШОВ е все така висок и налива в гърлото си фестивални напитки. Завинаги един от нас!
Честит рожден ден на цялата Тангра мафия!
Високо образован младеж и без съмнение много интелигентен, идва на касата и информира, че в случай, че ни интересува, духовно сакат примат, продължавал да предлага фалшиви покани на половин цена, малко по-надолу на улицата.
Трима тръгват натам и след години, лошият ще бъде идентифицират под брезите по зъбния си картон, може би. Понякога съм много латино, нали?
Продължавам да обикалям залата, за да установя, че звукът е убийствено як. Браво на ХАДАТ!
Супер скъпият LED екран Mutsubishi AVL-ID5, с размери 4 х 3 метра и тегло 1500 кг продължава да ми се струва малко лаконичен, но точно тогава, на него изплуват макети от популярна олд-скуул компютърна игра. Зрелищно е.
Тук STEREO MC’s се оттеглят за къса пауза. Публиката не вярва, че това е краят и с право. Ще последват 3 биса. Групата е вдъхновена и няма да си тръгне просто хей така. В този момент пристига и вечерята им в съблекалнята-гримьорна. Надвисва опасността, тя (вечерята) да изстине.
Разбираемо е че, РОБ не бърза, дори и заради това. Не създава впечатление на лакомник. Раздава се като истински звяр на сцената и скача върху бас боксовете отпред. РОБ е парти животно. И не само той, естествено – STEREO MC’S са великолепно синхронизирана машина, която не просто живее с това, което прави, но съумява да разтанцува дори 3-те фланелки на Manowar в залата. ‘Boy’ от новия албум звучи трогателно.
Групата отново е в гримьорната и поема с разширени ноздри уханието на храната. В десертите на повечето присъства палачинка с мед и орехи. Това за алчните за всякаква информация.
В залата, публиката пее в хор “О-ооо, О-ооо” – емблематичното интро на ‘Connected’. Така се прави по принцип, когато викаш тази група пак на сцената. Има и тропане с крака. STEREO се връщат и завършват с ‘Tales’.
Супер скъпият LED екран Mutsubishi AVL-ID5, с размери 4 х 3 метра и тегло 1500 кг, най-после угасва. Лампите в ‘Универсиада’ светват – това означава – КРАЙ на концерта.
РОБ стои до загражденията и се снима с фенове. Дори целува една жена и изтръгва стонове от другите мацки в множеството. Сините очи ме поглеждат и святкат с определен блясък – “как ти се стори, мейт?”
Не отговарям, защото знам, че няма да ме чуе. В ушите му още звучат аплаузи. Потъва в гримьорната, след близо 2-часов мач, в който пак е излязъл победител. Колегите му са приключили с вечерята, докато той се е снимал.
РОБ запалва цигара и филосовски издухва дима, като бавно произнася с библейска интонация: “някой ден, отново ще се върнем тук!”
You bet!
