NO ONE WRITES THESE THINGS DOWN…I WILL WRITE THEM!
TUXEDOMOON
25.09.2011, Модерен театър , София
текст: Насо Русков, снимки: DeeDee
Запознах се с Блейн преди няколко години, през 2007-ма като че ли. Тогава аз и Чарли (Imbeciles & the Poison Umbrella, бивши Babyface Clan) свирихме с него в култовия клуб Madame JoJo’s (там е заснет прочутият бар ‘Корова’ от ‘Портокал с часовников механизъм’) в Сохо, централен, упадъчен Лондон.
За да не бъда Тъп, още на саундчека се опитах да проведа авторитетен начален разговор с Блейн, като му заявих, естествено, че съм „фен“ на TUXEDOMOON от едикогаси и най-любимият ми албум е…‘You’.
„Ъ-хъ…О-кей, На-со! Аз не участвам в него,“ подметна ми Блейн, просто ей така, при което с ужас се досетих как изглеждаше обложката и написаното в нея! Да, там беше Онзи, Българският Иван Георгиев! За когото се носеха какви ли не легенди и митове…Както и за самите TUXEDOMOON…Че били „минали“ през България в края на 80-те/началото на 90-те…Като някакви чудновати, колоритно-уродливи невиждани фрийк-друиди, докоснали периферно-чувствителните мигове на артистично-изтерзания ни живот…
По принцип, още от малък знам разни индивиди, за които концерт на TUXEDOMOON в София би означавал нещо като абсолютно просветление за нашия малък, пренаселен, презрян, но ултражелан град.
„Това би ме убедило, че не всичко тук е загубено,“ споделя ми един агент с колекция от над 2,000 диска. Е, окей. Последните няколко години все бяхме „на ръба“. Първо опитахме с Тангра Мега Рок да „ги докараме“, но, уви, не толкова хонорара на групата, колкото останалите разходи (примерно самолетен билет за Стивън Браун, дестинация Мексико Сити-София, струващ над $1000) ни сломиха. В крайна сметка, няма никакво значение кой точно е „организатор“ (аплодисменти за Явор Сидеров и Der Circle), по-важното е, че най-после, след ебаси-колко-много-години, TUXEDOMOON най-накрая имаха възможност да омагьосат една малка част от идиотска България. Дори мизерното Никенце почти едва за малко не се усмихна…! Тук е мястото за снобария – колкото повече, толкова по-добре!
Да, можеше да има по-голяма реклама, но така или иначе, в ‘Модерен театър’ (навремето тук вилнееха откачени евангелисти) имаше, по моя скромна преценка, между 300-500 души/фенове/ценители/злобари.
Доста от тях ексцентрични столични екземпляри, чакали този съвършен момент, в рамките на който да се индентифицират с любимата си група и същевременно да заявят тържествено и презрително своя артистичен статус спрямо всички останали!
Неслучайно сред публиката имаше профи-фен подвиквания от рода на „хм, това не е едикоеси парче, това е ….“ Някои хора сякаш очакваха Блейн, Стивън и Питър да извършат…ГОСПОД ЗНАЕ КАКВО…А те просто…свириха….и то адски яко!
Да, звукът (единствения път, когато го коментирам) можеше да бъде по-мощен и силен, (особено дръм-машината, даже някои искаха живи барабани, но без дръм машина нямаше да е истински Tuxedomoon), но динамиката в стил Tuxedo така или иначе бе създадена.
Имаше и екран, имаше прожекции, „инсталации“, импресии ако щете, дреме ми на надутия софийиски кур!
Самото „случване“ на събитието е доста по-важно от детайлите около него. Всъщност, реално, колко от вас, критици, някога са били на сцена или в тур бус? Така че – shut up! Най-интересно за мен беше колко Нови, Млади наложници са заразени с разкошния, загадъчен Tuxedo-вирус.
Ясно е, че някои бяха чули за тях покрай кавъра, който Nouvelle Vague направиха на ‘In a Manner of Speaking’. Предвид че повечето „ценители“ на Nouvelle Vague в БГ смятат, че това е нова група, с „авторски композиции“, това не е кой знае какъв показател.
Anyway…тази толкова тайнствена, мистериозна, призрачна за нас формация най-накрая излезе на сцена пред нас, на няколко метра от от нас даже, и ни замъкна на разходка из неразгадаемите Tuxedo-авантюри, от които можем да излезем най-малкото страшно объркани и необяснимо обогатени!
Нямам представа кой от вас, какъв точно „спец“ е на тема TUXEDOMOON. Така или иначе, едва ли някой може да оближе и малкото лакирано кутре на фантастичната Изабел Корбисие, която следваше тази изумителна група през годините и преди няколко години написа и издаде тяхната биография – близо 500 страници приключения от необятния свят на TUXEDOMOON, описани от истински близък до тях човек…
Лично аз, макар и подло атакуван от идиотска температура по време на ‘Joeboy in Rotterdam’ и принуден да побягна към топло одеало и Upsarin, бях нахално горд и щастлив, че най-после докарахме част от „нашето“ тук, в едва крепяща се, превантивно мъртва София. За мен това бе нощта, в която разкарах своя личен „box“ и вече не бях г-н Найлз, а Насо еди-кой-си….! Thanks for that, Tuxedo!
