AVENGED SEVENFOLD - 'The Stage' (2016)

На 28.12.2009 небето над A7X и техните фенове притъмня. Барабанистът на групата, Джими The Rev Съливън, беше намерен мъртъв в дома си.

Само на 28, Джими си отиде от този свят напълно неочаквано. Няколко седмици по-късно той трябваше да влезе в студио заедно с приятелите и колегите си, и да запише петия албум на групата. Те бяха познати като една от най-популярните и противоречиви рок банди сред собственото си поколение, но всички вътре съзнаваха, че каквото и да направят, винаги ще предизвикват медийни вълни, ще поляризират мненията и ще продължават да бетонират репутацията си на група с огромни амбиции.

От този момент всичко се промени за AVENGED SEVENFOLD. Наеха МАЙК ПОРТНОЙ, който междувременно напусна DREAM THEATER, записаха ужасяващ и продажен стадионен албум, който звучеше все едно недопечена версия на AC/DC свири Черния албум на Metallica на амфети и в края на краищата напуснаха лейбъла си (Warner) малко в стил “не-ми-пука-дали-ще-свършиш-стига-аз-да-съм-свършил”, който докара ерекция на жълтите журналисти по света.

Да, AVENGED SEVENFOLD имат нов албум, ‘The Stage’. Дали е добър? Ами… краткият отговор е “не” и точно затова започнах с абзаца за Джими.

Вече е пределно ясно кой беше мозъкът зад всичко, геният композитор и човекът с творческата визия. И докато в ‘Nightmare’ (2010) той все още имаше гигантски принос в нещата, които беше оставил след себе си, в ‘Hail To The King’ (2013) за първи път усетихме липсата на неговата артистична и творчески силна персона.

‘The Stage’ е най-дългият албум на A7X (74 минути), чийто практически (не фактологически) край настъпва с 16-минутната ‘Exist’ и въпреки че повечето хора, които познавам вече са готови да повръщат като чуят за раздути албуми, това, повярвай ми, не е централният проблем тук. Онова, което наистина прави нещата да изглеждат зле, е опитът да се върне нещо безвъзвратно изгубено.

Повечето песни звучат несъстоятелно, като сбор от кръпки, все едно са били съшити от две или три други песни, а шевовете между частите са хлабави и неуверени, въпреки цялото виртуозно свирене и композиране тип “лазаня”. Липсата на вдъхновение като че ли е била основното вдъхновение, и ако трябва да бъда честен, мисля, че времето на тази банда отмина.

Намирам онова, което другите критици наричат прогресивно (‘Creating God’,‘Paradigm’) за безполезно и безцелно, а това което наричат драматично (‘Simulation’) бих нарекъл полу-повтаряческо и банално.

Винаги е било ясно, че Ем Шадоус не е най-великият измежду певците, раждали се на земята, но в тези ненужно дълги и безинтересни песни, които се трупат на купчина една след друга, неговите ограничения често звучат като че ли някой се опитва да удуши Аксел Роуз.

Както виждаш, не ми е възможно да кажа, че AVENGED SEVENFOLD са се завърнали по-големи от всякога. Честно е да отбележим, че всяка друга банда от средния калибър би убила за песен, която звучи така масивно, както звучат песните в ‘The Stage’, но също така е вярно, че въпреки този обемен звук, един от най-големите недостатъци на музиката е липсата на сърце и душа – сърцето и душата на Джими.

AVENGED SEVENFOLD – ‘The Stage’ (2016)