В самото начало на 2007 г. трип-рок песен, молитвено озаглавена „The Prayer“, си проправи път до върховете на класациите в редица държави по целия свят и превърна създателите си в абсолютен хит. Става дума за Bloc Party – млад квартет от Есекс, Англия, оформен от Ръсел Лисак (китара), Гордън Моукс (бас), Мат Тонг (ударни) и родения в Ливърпул нигериец Келечукву „Келе“ Окереке (вокали и китара). На въпросната четворка така и не бе обърнато подобаващо внимание у нас, ето защо ще си позволим да изложим и някои фактологични данни в настоящото ревю, без да се ограничаваме единствено със събективни впечатления от музиката на групата.
И така, споменатото в началото парче е може би най-силно отрояващата се композиция в „A Weekend in the City“ – вторият студиен албум на Bloc Party, издаден от лейбъла Wichita Recordings („дом“ на инди банди като The Cribs, Clap Your Hands Say Yeah, The Yeah Yeah Yeahs и пр.). Друга подробност, която задължително трябва да изтъкнем, е, че наследникът на дебюта на Келе и момчетата му, „Silent Alarm“ (2005), е продуциран не от кого да е, а от Джакнайф Лий, известен покрай работата си за Snow Patrol, Kasabian и най-вече за отличения с Грами „How to Dismantle an Atomic Bomb“ (2004) на U2.
Споменавайки U2, няма как да подминем ушевадното влияние, което Боно и компания са оказали върху музиката на Bloc Party, наред с тоновете Placebo-образни вмешателства и неизчерпаемите намигвания към The Cure, особено по отношение на вокалите. Накратко, именно това ни очаква в 11-те песни в „A Weekend in the City“ – инди рок със сериозни уейв-залитания и щипка трип-хоп, промъкнала се в мелодиите на квартета най-вече благодарение на програминга, добавен от Джакнайф Лий.
Относно същинското съдържание на диска, вече споменахме пилотния сингъл, „The Prayer“, явяващ се едно от най-електронните и трип-ориентирани парчета в изданието. На другия полюс бихме могли да постваим полу-сърцераздирателната финална сага „SRXT“ или експерименталните аудио-перли „On“ и „Where Is Home?“, увековечени с помощта на истински струнен секстет. Останалата част от албума също е изключително разнообразна и жизнена като… като уикенд в града, както ни подсказват и самите Bloc Party – започвайки с откриващата двойка „Song for Clay“ и „Hunting for Witches“, преминавайки през личния ми фаворит „Uniform“ и продължавайки със „Sunday“ и втория сингъл „I Still Remember“…
С други думи – почти брилянтна доза съвременна градска рок музика.