Една от причините напоследък Босът да работи на по-бързи обороти /и може би най-основната/ се нарича Брендън О Брайън – неговият продуцент. Именно той окуражава Брус да се заеме със записи на нов албум толкова скоро след “Magic”. А разликата между двата диска е наистина удивителна.
Преди 2 години музиката на Спрингстийн стоеше някак умислена и подтисната от политиката на Буш, който сякаш непрекъснато изнасилваше изконните американски ценности, а днес, в “Working On A Dream” се прокрадва оптимизъм, любов и слънчеви лъчи. Всичко това в един умерен, леко комичен тон, който тръгва още от отварящата обикновена янки сага “Outlaw Pete” и напомня за стила на Боса, който помним от 80-те години.
Някои ще кажат, че с възрастта Брус се поддава все повече на лековатите мелодии и клишетата на обикновената поп песен (“This Life”, “Kingdom Of Days”), обаче от друга страна той винаги е бил великолепен композитор и текстописец, който може да превърне дори най-бозавите идеи в мъжкарски откровения. Лично на мен ми липсва някогашната агресия и непукистка ръбатост в химните му.
Това в никакъв случай не значи, че “Working On A Dream” е лош албум. Точно напротив. Въпреки че изглежда напълно саможив и самодостатъчен, Спрингстийн очевидно си е припомнил мелодиите на The Beach Boys, The Byrds и Рой Орбисън, защото влиянията, макар и гениално усвоени, все пак изпъкват тук-там. Ненатрапчиво. Носталгично. Професионално.
14 великолепни песни, които се слушат с лекота на фона на слънчевия пролетен вятър, който неминуемо ще повее съвсем скоро. И да, едноименната песен от нашумелия (и абсолютно задължителен) филм “The Wrestler” също е тук, така че не се колебай. Дискът те чака в магазина.