CLAWFINGER Life Will Kill You (2007)

„Не взимайте живота твърде сериозно – и без това никой не излиза жив от него!“, е посланието, което са тръгнали да ни набиват в главите Clawfinger този път.

Зак винаги е бил доста убедителен в обясняването на възгледите си по различни житейски въпроси – расизма в “Deaf Dumb Blind”, религиите в едноименния албум, битието на малките хора в “Zeros & Heroes”… Тези разяснения, както и този я-седни-да-ти-обясня-сега-как-стоят-нещата маниер на текстовете му, винаги са били сред най-симпатичните и уникални неща в тази банда. Поне на мен.

Е, от това има много и в “Life Will Kill You”. “Final Stand”, например, е изповед на ислямски фундаменталист, който обяснява как ще отиде в рая, след като умре за вярата си. “Carnivore” пък разкрива анти-вегетарианските възгледи на Зак. Заглавното парче напомня леко (разбирай 10 пъти по-тежко и мачка тотално) на “We Will Rock You” на Queen, което си е съвсем целенасочено, предполагам.

Все пак, надъханите обяснения на Зак не са всичко в албума. Този път Clawfinger са ни подготвили много по-тежък запис. Прибегнали са към доста ниски настройки на китарите и съответно рифовете са яки, мачкащи и супер тежки. Звученето им напомня на това, което създават Meshuggah от “Nothing” насам с просволутите си 8-струнни китари, само че има вмъкнати и електронни семпли, тотално доизпъстрящи индустриалната картинка. Само чуйте “None the Wiser”! За куфеене си е, да.

Другото, което ме изненада в албума, е, че този път на места има истински бързи части, подходящи за мош, примерно в края на “Little Baby” – лично аз не си спомням Clawfinger да са избеснявали така в предишен албум. Именно въпросната песен е и една от най-одумнваните в диска, може би защото е най-бавното парче, с призрачен женски глас в припева, който прави звученето му още по-зловещо (а темата си е гадна и без това – за баща, насилващ дъщеричката си).

Въобще, новият Clawfinger си е як! Супер записан, барнат и инспириран, за разлика от предните два, които си бяха… слабички. Като се замисля, това май си е най-тежкият, рифово ориентиран албум в цялата им кариера и никак не е неприятно, когато една банда, която изобщо не е вчерашна, успее да предложи нещо ново след повече от 10 години на сцената.