Промяната не е функция, която свързваме с CLUTCH. И все пак тя е неизменна в неуловими порции при кратки интервали, но осезаема в общ план.
Дай си труда да чуеш дебюта им от 1993 “Transnational Speedway League”, след него шестия “Blast Tyrant” 11 години по-късно и днешния им албум “Sunrise on Slaughter Beach” и ще чуеш тотално различни записи – от агресивен, почти хардкор садърн метъл, през епичен блус и буги ритъм до сегашното рокенрол фънки груув родео.
И все пак ще познаеш групата – това са CLUTCH и те няма да спрат нито ще те подведат.
Може би това идва от факта, че за 31 години откакто са заедно, CLUTCH са същите четирима приятели от гимназията – Нийл Фалън (вокали и китара), Тим Сълт (китара), Дан Мейнс (бас) и Жан-Пол Гастер (барабани). Тоест, със сигурност тези хора са така споени, че вероятно им стига само да са в една стая, за да посегнат към инструментите и да потече чиста рок струя.
“Sunrise on Slaughter Beach” хем напомня на предния “Book of Bad Decisions”, хем е по-различен. В него почти няма агресия, която изненадващо се прокрадна тук и там в предходника му. Осезаемо по-кратък е (само 33 минути).
И има елементи, които досега не сме чували при CLUTCH – теремин, вибрафон и дамски беквокали. Целенасочен, леко мрачен, леко сърдит, албумът изненадва с посоката си и самите музиканти, които твърдят, че през двете години на изолация са искали да напишат по-жизнерадостни парчета. Но докато са свирели новите идеи са видели, че просто ги дърпа в друга посока, а насила хубост не става. Затова са се пуснали по течението на реката на вдъхновението, която ги е докарала до изгрева на Слотър Бийч.
Чуваме типични CLUTCH грууви рок парчета (“Nosferatu Madre”, “Three Golden Horns”), имаме епична (заглавната) песен, която обаче този път не носи химнов заряд както беше с “The Regulator” или “The Face” – “Sunrise on Slaughter Beach” е по-стегната, по-директна и все пак с припев, който ти кънти в главата дълго, след като парчето е свършило.
А и имаме няколко високооктанови резачки („Red Alert (Boss Metal Zone)“, „We Strive for Excellence“), които палят пожари в сърцето и карат краката да блъскат пода, докато главата отмерва такт.
“Sunrise on Slaughter Beach” е албум, който ти става все по-любим с всяко следващо слушане. Вероятно и на съседите, просто защото не може да се слуша тихо и спокойно. Изобщо, CLUTCH не правят кротка музика. И компромиси не правят – нещо, което удобно могат да си позволят вече 13 албума (14 ако броим и колекцията с неиздавани песни “Slow Hole to China”) и 31 години. А пътят им е само напред, на пета предавка. В американски масъл кар, задвижван от горещ рокенрол с висока проба.