Годината е 1975. Събрали се в един гараж Thin Lizzy и Black Sabbath, завъртели джойнт и взели да джемят заедно. След цял ден на записи, сънят свършил, Пепър Кийнън се събудил, отворил си бира и звъннал на Майк, Уди и Рийд докато още помнел рифовете, които чул насън. „Абе, момчета, вече трета година сме пак заедно, дайте да запишем един албум като хората?“ Събрали се, нагърмели се, налели по уиски и си пуснали ‘Deliverance’ и ‘Wiseblood’ за вдъхновение. И ето ти го – пресен, топъл и чудесен ‘No Cross No Crown’. Или поне така ме кефи да си го представям, докато го въртя за ебемнайсти път от миналата седмица насам.
Но и те винаги са били там. ‘No Cross No Crown’ е пълен с жестоки парчета. ‘The Luddite’ и ‘E.L.M.’ са убийствен южняшки метъл, има тежкарско хеви буги в ‘Wolf Named Crow’ и ‘Little Man’, има епика и бавна тежест в ‘Nothing Left to Say’ и ‘A Quest to Believe (A Call to the Void)’, а накрая има и брутален кавър по ‘Son and Daughter’ от първия албум на QUEEN (1973), но с такива рифове, все едно Брайън Мей е отишъл да направи чай и Тони Айоми се е плъгнал за една песен време.