DIMHOLT впечатляват!
Като начало, със своето постоянство. За 22 години история, те засвидетелстваха, че действат хладнокръвно и обмислено, не правят излишни завои, а се движат в много ясна и изключително интересна посока. Още от демото им ‘Aegri Somnia’ беше ясно, че те не искат да бъдат просто поредната блек метъл група, нито пък желаят да се съобразяват с моментните и, прощавайте, “модни” тенденции в екстремната музика.
Защото доколкото между най-ранните им записи и дебютния ‘Liberation Funeral’ има логична разлика, то тя се дължи единствено на естественото им израстване като група, но в никакъв случай не на промяната на посоката на развитие. Издаденият през 2019 ‘Epistēmē’ беше може би най-ясното доказателство за това – това беше албум на група, която има убийствено ясна визия и знае точно как да я реализира.
DIMHOLT излъчват и една особена увереност. Увереност, която не е твърде характерна за местните банди, особено пък за българската блек сцена, която продължава да бъде учудващо малка. И преди 10 години, и днес DIMHOLT са група, която има категорично, изчистено, ясно звучене, атмосферно, агресивно, със стремеж към метафизично-монументалното и без абсолютно никакви компромиси.
След наистина изключителния ‘Epistēmē’ (прочетете ревюто тук), се наложи да почакаме повече за реализирането на ‘MetaForm’. Разбира се, това няма общо с мързел или творческа немощ, а по-скоро с онези хаотични години около пандемията (помните ли я?) и естественото желание на бандата да изпипа максимално музикалните детайли по новите си композиции.
Когато преди време видяхме техни снимки в белгийското студио Opus Magnum (където основно действащо лице е легендарният работохолик Déhà), вече знаехме, че албумът наближава. И че саундът му ще бъде безкомпромисен.
Бяхме прави – ‘MetaForm’ звучи просто чудесно, с чистота, наситеност и дълбочина, на която могат да завидят доста европейски банди. Продуцентската работа на Déhà и DIMHOLT без съмнение трябва да бъде похвалена.
Всеки, който познават парчетата им от ‘Liberation Funeral’ и особено от ‘Epistēmē’, без съмнение ще хареса трансценденталната красота на ‘MetaForm’, в която откриваме неминуемите влияния на герои като SCHAMMASCH, BLUT AUS NORD, THE RUINS OF BEVERAST и DEATHSPELL OMEGA, но и толкова много от неподправената привлекателност на класическите дуум, дет и блек издания от 90-те, които са оформили музикалния ни мироглед.
Тук няма да откриете “хитове”, а и не е добра идея да ги търсите. Все пак, става дума за монументален блек метъл с музикални пиеси, чиято продължителност варира от 5 до 10 минути. С други думи, задължително е да приемете ‘MetaForm’ като своеобразно пътешествие, което да възприемате като цялост, която е по-голяма от своите съставни части.
Началото на албума е абсолютно безпощадно – диаболичните скоростни рифове в ‘Radiance Of Dying Light’ и великолепното ‘Totem’ не просто подсказват, а подчертават намеренията на DIMHOLT да не вземат пленници и да оставят максимално опожарена земя след себе си. ‘Reality In Timeless Comatose’ пък комбинира в себе си всички силни страни на бандата – от средно до бързо темпо и от агресия до дълбока атмосферност.
Както често се случва при техните албуми, откриваме вероятно най-силните парчета в последната третина. ‘To Embrace Profound Stillness’, ‘Tomb Of Molten Stars’ и епичното ‘Tapestry Of Shapeless Eternity’ почти преливат едно в друго, създавайки амалгама от космическа меланхолия, вселенска тежест и отвъдна мелодичност, които винаги са били в основата на саунда на DIMHOLT.
Трудно е да кажем по-ясно, че този албум не просто заслужава, а изисква вашето внимание. Защото във времето на евтино консуматорство и музикален фаст фууд, все още има хора, които предпочитат да бъдат постоянни и уверени в творческата си визия.