GHOST – 'Prequelle' (2018) - Tangra Mega Rock

В началото на 1346 г. от калните бордеи и кръчмите по пристанищата на Европа изпълзяват първите нечистоплътни слухове за страшна болест, която оставя хиляди трупове след себе си.

Тя идва. Вече е пропътувала Пътя на коприната и покосила монголските армии. Унищожила е близо 25% от населението на Азия преди да акостира в Константинопол и търговците от Генуа да я докарат до Сицилия. Индия, Армения, Месопотамия и Сирия са обезлюдени. Ще я нарекат Черната Смърт. През следващите години чумата ще помете половината население на Стария континент, ще остави след себе си ужас, запечатан в приказки, песни, летописи, хроники и всякакъв друг фолклор, ще донесе края на света и ще създаде нов.

Това не е урок по история, а важна част от алегорията на ‘Prequelle’. Напълно възможно е чумата да има няколко значения в света на GHOST. Вътрешните конфликти, смените в състава и съдебните дела доведоха до неизбежния край на анонимността. И въпреки че самоличността на Тобиас Форге беше разкрита още преди години, официалното съобщение вдигна популярността на групата с още няколко пункта. Нещата, които изброих преди малко биха могли да съсипят всеки артист, само че тук негативите бяха умело използвани, за да постигнат позитивен ефект.

И точно да си помислиш, че е случайност, в Instagram се появява видеото на ‘Dance Macabre’, разделено на отделни сторита, в които се появяват Кърк Хамет, Фил Анселмо, Чарли Бенанте, Крис Джерико, Чино Морено и Джесика от онзи хитов сериал на Netflix – ‘Orange is the New Black’. Някой някъде разпространява заразата с най-влиятелните в момента маркетинг инструменти.

И да е имало някога метъл в GHOST, вече със сигурност го няма. В чисто музикален аспект почти целият ‘Prequelle’ е заразен поп рок, което е превъзходна новина, като се има предвид, че през 2018 г. мейнстрийм метъл сцената е по-беззъба от баба ти. Напомпаният стадионен звук на ‘Rats’ (Черната Смърт се разнася от бълхите по черните корабни плъхове), убийствената брас секция в края на ‘Miasma’ и класическият осемдесетарски химн ‘Dance Macabre’ само доказват, че светът днес има нужда от разбираема мелодична поп музика, същата онази, която изчезна от MTV през 90-те.

Най-перверзното в случая е, че американската домакиня може да си тананика ентусиазирано припева на ‘Witch Image’, когато я пуснат по радиото, все едно е парче на BOSTON, без да подозира, че в съседния ред се говори за разлагаща се плът.

Тобиас Форге не е първият открил въздействащата сила на контрапунктите (не толкова в музикалния, колкото в литературния смисъл на термина). ABBA и досега се възприемат като безсрамно забавна поп музика, но текстовете им често са изненадващо мрачни. Тъмната страна на THE BEATLES и връзката на слънчевия сърф поп на THE BEACH BOYS със зловещата фигура на Чарлс Менсън са добре известни на запознатите с подобни феномени.

И така, имаш пред себе си кратък за днешните стандарти албум, който още в началото (‘Ashes’) започва със зловещ момичешки глас, припяващ ‘Ring a Ring o’ Roses’ някъде отдалеч. Градските легенди асоциират тази невинна детска песничка с пандемията от бубонна чума в Англия. Краят на ‘Prequelle’ е също толкова впечатляващ. ‘Life Eternal’ e химн за загубата, за универсалността на смъртта и нейната непреходност. Така цикълът е напълно завършен. Ако не броим традиционния кавър, този път на ‘It’s A Sin’ на PET SHOP BOYS. Представлението свършва и Тобиас Форге прибира честно изкараните си пари от публиката. В края на краищата всичко е просто рокендрол.

GHOST – ‘Prequelle’ (2018)