GREEN DAY - ‘Revolution Radio’ (2016)

GREEN DAY никога не са били крайъгълен камък в личните ми музикални вкусове, докато не поостарях малко, което, признавам е малко странно, но е самата истина. Започнах да слушам такива неща след като навърших 30 и ‘American Idiot’ стана за мен един от онези албуми, нали се сещаш?

Когато GREEN DAY излязоха на хоризонта си мислех, че са пълен боклук, но 15 години по-късно изненадващо осъзнах, че ‘Basket Case’ е химн на цяло поколение и наистина не ми се влиза в спор пънк рок ли е това или не, многоблагодаря.

Пънкът е само един от аспектите, които ‘Revolution Radio’ притежава. Но освен него, вътре в сместа има The Beatles, The Ramones, The Beach Boys и даже The Who.

GREEN DAY отдавна са пораснали, така че дори през повечето време да са все още къси, шумни и триумфално бомбастични по припевите, от ‘American Idiot’ насам, те винаги носят послание. А аз съм си аз и обичам музиката да работи върху сантиментите от всякакъв вид, без да имам предпочитания дали са политически или не, но когато една голяма световна рок група адресира проблеми като американското невежество, това е достойно за уважение. Много други банди губят критичните си ценности по пътя към следващото ниво на мейнстрийма, но GREEN DAY някак успяха да пренесат багажа си със себе си.

Въпреки това, не прави грешката да предполагаш, че ‘Revolution Radio’ е ‘American Idiot’ или ’21st Century Breakdown’. Това е пътуване в света на повтарящи се графични образи на оръжия, войни и други признаци на разпадащия се пред очите ни свят, но без слоганите и яростта на споменатите вече рок опери. Важното тук е посланието, а то е лесно за разбиране, защото GREEN DAY никога не са имали проблем да покажат на всички, че няма нужда писането и композирането да са сложни процеси, за да бъде ефективни.

Парадоксът в случая е, че обобщаването на този нов албум не е чак толкова лесно, въпреки че той отново се върти около праволинейни химни (‘Somewhere Now’), заразителни кратки фрази (‘Say Goodbye’) и старт-стоп акорди (‘Bang Bang’), които всъщност изграждат цялата му структура. Разбира се, в края имаме един своеобразен преговор, наречен ‘Forever Now’ и точно в тази точка май не може да стане по-драматично, колкото и да ни се иска да има ощ м-а-а-л-ко напън. Нещо просто не достига, даже не знам какво, но не достига.

Важното е, че имат топки, талант и дълголетие, защото са тук вече 30 години и без тях нямаше да има нито Blink, нито My Chemical Romance, нито Fall Out Boy. Те са живото доказателство, че можеш безнаказано да пишеш поп песни, да ги продаваш като пънк и все пак да успяваш да запазиш доверието в себе си. Амин!

GREEN DAY – ‘Revolution Radio’ (2016)