Ник Кейв влезе в нова роля? И още как! От стария познат образ са отанали само откровеността и поетичността… и още нещо.
Какво е новото? Учудващо мръсен, та чак по некомерсиален начин, повтарям, мръсен звук – омазани китарни импресии и алкохолна неебателност в стил Буковски. Или по-зле – като Джим Морисън след кофа мескалин, говорещ си с гущерите сред пустинята. И за капак – още мръсотия! Помагат му Джим Склавунос, Мартин Кейси и Уорън Елис от основната му всеизвестна банда The Bad Seeds.
Grinderman е нещо повече от чичкаджийски, гнуснословен, шумен, космат и потен пиянски рокенрол с фронтмен-театрал, какъвто е Ник Кейв. Дори по-лошо – тук се среща и депресарска лиричност! Определено четиримата изненадаха с тази си посока на действие, доближавайки се по-близо до изначалната такава на легендите The Stooges от преди 30 години, отколкото те самите успяха с новия си албум-завръщане. Сякаш в Grinderman четиримата преоткриват чувството си за хумор, като акцентът пада върху неволите на застаряващите рок звезди, все по-често неуспяващи да набарат нещо за онождане (чуй първия сингъл „No Pusy Blues“).
Посланието е кратко и ясно: Кажете на жените, че сме се развили! И още как! И не, това не е поредният албум, опитващ се да блесне с оригиналност чрез умишлена имитация на лоша продукция. Все пак, това е трупата на Ник Кейв.