Джон Шафър се завърна! След като през 2005 г. му се роди син, той си взе почивка, а музикантите от Iced Earth си намериха друга работа и единственият, който остана с него от предишния албум, е вокалистът Тим Оуенс. Последваха доста премеждия със събирането на нов отбор и, в крайна сметка, водещата китара днес е в ръцете на Трой Сийл, басът е у Денис Хейс от Winters Bane, а зад барабаните е Брент Смедли, свирил и в „Days of Purgatory“ и „Alive in Athens“.
Стилът на Iced Earth винаги е бил главно пауър метъл, но това, което ги прави уникални, е приличната доза спийд и траш в музиката им и, разбира се, специфичната китара на Шафър, подкрепена от мелодични вокали и стабилни барабани. „Framing Armageddon“ със сигурност притежава всичко това, но фокусът е върху пауър-страната.
Ако трябва да опиша албума с една дума, тя ще е „епичен“. Джон винаги е харесвал епичните парчета и не един път е правил такива, но този път определено е надминал себе си. В диска има всичко от рецептата за един епичен албум – концептуален е, пет от 19-те парчета са за създаване на атмосфера (с различни звукови ефекти, песнопения и пр.), има сливане на композициите, инструментали, хорови женски бек вокали и, естествено, фактът, че „Framing Armageddon“ е един вид продължение на трилогията „Something Wicked“, а догодина ни очаква и втората му част.
Албумът не започва с просто интро, а с епична увертюра с барабани и цигулки. Началото на „Something Wicked (Part 1)“ се опитва да ни заблуди, че слушаме „The Prophecy“ от „Something Wicked This Way Comes“, но парчето си е съвсем ново. „Invasion“ са звукови ефекти, вкарващи ни в атмосферата на битката между Елдерите и хората. „Motivation of Man“ е доста добро, макар и кратко, запознаващо ни с… мотивацията на хората. „Setian Massacre“ също е типичен Iced Earth, сравнително бърз и с доста траш елементи, разказваш за края на елдерската цивилизация, а „A Charge to Keep“ е от по-бавните и епични песни с хорови бек вокали. „Reflections“ е баладата, сливаща се с най-добрата композиция от албума, „Ten Thousand Strong“, открояваща се с бързина, агресивия и запомяща се мелодия. Шедьовър! „Execution“ е някаква странност, играеща ролята на интро към „Order of the Rose“, което пък си е просто още епичност. „Cataclysm“ отново предлага звукови ефекти с нула точки за идея… а деветминутната „The Clouding“ е върхът на епичността. Започва бавно, с дълъг инструментал, като балада, и завършва със сериозен твърд пауър метъл. „Infiltrate and Assimilate“ е от по-твърдите и бързи парчета. Същото важи и за „Retribution Through the Ages“, което, обаче, към края се забавя и придобива по-епичен звук. „Something Wicked (Part 2)“ е доста приятен инструментал с барабани и някакъв акустичен струнен инструмент, вероятно китара… „The Domino Decree“ е поредната типична песен на Iced Earth, редуваща бавни с бързи и агресивни моменти и водеща към бързата и твърда „Framing Armageddon“ – другият ми любимец. „When Stars Collide“ е последното истинско парче от албума и, както можете да се досетите, е епично, бавно и с интересни вокали. Остана „The Awakening“, предлагащо песнопения. Не ги разбирам много тези работи, но май и то се явява епично…
Този диск ще се хареса на всеки фен на групата. Аз лично съм почитател на траш-страната на Iced Earth, но ако си падате по банди, пеещи за крале, мечове и тамплиери, вероятно ще оцените „Framing Armageddon“ като най-доброто издание на американците. Няма да откриете запомнящите се мелодии на „Dark Saga“, нито агресивните и твърди парчета от „Burnt Offerings“, но албумът определено си струва и има своя чар.