Наистина, малко особено е да слушаме нови парчета на най-зимната норвежка блек метъл команда, докато навън е 32 градуса, но пък нямаме нищо против. Всъщност, юлската дата на издаване е вероятно първият и последен изненадващ факт относно новия IMMORTAL – той трещи, бучи и грачи, следвайки толкова плътно създадената от ABBATH и DEMONAZ концепция, че би могъл спокойно да мине за колекция парчета, записани още през 1998.
Вероятно трябва да бъдем поне учудени, че липсата на ABBATH по никакъв начин не се е отразила на остротата и гарвановия блясък на новите парчета. Не сме. Защото през всички тези години в рамките на групата DEMONAZ се е занимавал и с композиране, и с писане на текстове, а и поради факта, че соловите му албуми (и като I, и като DEMONAZ) бяха крачка встрани от класическия IMMORTAL звук, но всъщност напомняха тъкмо на него.
Кръвната връзка на ‘Northern Chaos Gods’ с класическите ‘Battles in the North’ и ‘At the Heart of Winter’ не просто е загатната, а подчертана с три слоя лед в епичните, еднакво хитови и атмосферни ‘Where Mountains Rise’ и ‘Mighty Ravendark’. Това несъмнено са и истинските попадения в албума, доказвайки за пореден път, че вероятно най-силната страна на IMMORTAL са композициите, които успяват да балансират между хубавите BATHORY рифове и много специфичната блек метъл/фентъзи атмосфера, която DEMONAZ и ABBATH сами измислиха.
Разбира се, по-скоростните траш/блек резни като ‘Into Battle Ride’ и ‘Called to Ice’ също вършат работа, но както и по-голямата част от албума, те са по-скоро business as usual. С други думи – хубави рифове, отлична продукция (дело на стария IMMORTAL съ-конспиратор ПЕТЕР ТЕГТГРЕН, който отговаря и за бас партиите в албума) и точно онази безкомпромисна праволинейност, която феновете на бандата очакват вече 9 години.