Преди време си позволихме да наречем нашите IRFAN “най-добрите ученици на DEAD CAN DANCE”. Това определение продължава да им пасва отлично, а тази година творческите пътища на двете групи се засичат по един особено интересен начин. Само преди месец БРЕНДАН ПЕРИ и ЛИСА ДЖЕРАРД ни представиха новия си албум – до голяма степен инструментален и изненадващо балкански, изследващ старогръцки митове и характерни за полуострова традиции. По стечение на обстоятелствата, или пък по вселенска промисъл, четвъртият албум на IRFAN също се оказва най-традиционно българският им до момента.
Още по-хубавото е, че встрани от някои съвсем очаквани припокривания, новите албуми на DEAD CAN DANCE и IRFAN са подчертано различни, като по този начин могат да бъдат взаимно допълващи се, но никога – взаимозаменяеми.
Въпреки ясната българска тематика, ‘Roots’ e ясно различим като творба именно на основните композитори на IRFAN – ИВАЙЛО ПЕТРОВ, КАЛИН ЙОРДАНОВ, ЯСЕН ЛАЗАРОВ и ДАРИНА ЗЛАТКОВА. И няма как да бъде сбъркан за колекция песни на местните легенди ИСИХИЯ или АНАСТАСИJА.
Зададеното още в заглавието завръщане към корените изпъква особено ясно във вокалната текстура и силното присъствие на ДАРИНА ЗЛАТКОВА, както и в изцяло българските текстове. Защото през годините IRFAN никога не са странили от нашата народна музика или черковнославянските песнопения, но никога не са концентрирали усилията си толкова ясно към родната почва, традиция, бит и магичност.
Разбира се, това не е запис на ансамбъл ‘Филип Кутев’ (въпреки че ДАРИНА е част от него) – изключително разнообразният набор от инструменти, адски интересната перкусия и и нестандартният композиционен подход на групата гарантират това. ‘Roots’ е отличен и отличителен албум на IRFAN, който изпъква, но и хомогенно пасва на всичко, което групата е правила до момента. Многопластов, силно атмосферен и несъмнено красив, това е още едно доказателство по колко различни начини може да бъде използвана и интерпретирана богатата ни фолклорна традиция. Ясно е – тук ще чуете както музикалното влияние на Мала Азия, Индия и Персия, така и DEAD CAN DANCE, така и много друга музикална и културна екзотика – защото въпреки че всяка композиция тук е основана на традиционна българска песен, IRFAN остават силно магична група, стремяща се колкото към преоткриването на корените, така и към достигането на универсалната истина.
Може би най-голямото достойнство на ‘Roots’ е, че едновременно се придържа към, но и разчупва успешната музикална формула на IRFAN. Ако те бяха направили още един прочит на сакралните, тамплиерски и езотерични ‘Seraphim’ или ‘The Eternal Return’, ние щяхме да бъдем достатъчно доволни, но аплодираме тяхното желание да направят нещо ново. И да го направят толкова добре.