IRFAN – ‘The Eternal Return’ (2015)

Има нещо особено приятно във факта, че най-добрите ученици на Dead Can Dance са именно IRFAN. През годините сме слушали десетки групи, вдъхновени от албумите на Брендан Пери и Лиса Жерар, но никоя не се е доближавала до изключително изчистената концепция, която предлагат българите.

Третият им албум ‘The Eternal Return’ е прекрасно доказателство за горните твърдения, както и поредната правилна крачка на IRFAN към установяването им не само като едно от явленията на местната, но и на световната сцена изобщо.

Имаше защо да очакваме това издание с нетърпение и леко притеснение. Защото появилия се през 2007 ‘Seraphim’ бе толкова елегантен и изпипан, че се чудихме дали нашите момчета (и момиче) са способни да направят нещо сравнимо по качество отново. Отне им доста време, но еднозначният отговор е – да, направиха го. И още как.

Вероятно най-големият плюс на ‘The Eternal Return’ е неговата кохерентност. В този албум няма лутане, неясноти или слаби моменти – той е отлично структуриран и с лекота балансира между близкоизточна екзотика, православна мистика, европейски средновековни легенди и щипка езотерика, за да даде на слушателя едно завършено преживяване.

Звукът е многопластов, богат и подчертано естествен – както и в ‘Seraphim’, така и тук групата ползва минимум клавири и семпли, но пък използва широк набор от традиционни за Европа, Балканите и Близкия Изток инструменти като саз, тамбура, уд, бодран, тарамбука, дудук и кавал.

Както и преди, гръбнак на всяко от парчетата е силната и доволно разнообразна ритъм секция, поддържана от Калин Йорданов и Петър Тодоров, а мултиинструменталистите Ивайло Петров и Ясен Лазаров добавят слой след слой след слой от мелодия и емоция. Впечатляващо силният глас на Деница Серафим е другият огромен плюс в случая – нейното присъствие е толкова силно, че трудно си представяме групата с когото и да било друг зад микрофона (макар че през годините сме ги виждали и с други дами в ролята на водещи вокалистки).

Компетентността на IRFAN е не само чисто музикална. Текстовете и тяхната тематика демонстрират завидна начетеност и интерес в областта на историята и културата на Средновековието (да не забравяме, че Йорданов е доктор по история и археология, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент).

В резултата от това ‘The Eternal Return’ звучи тъкмо като пътешествие до Първото българско царство, превзетия от европейските армии Дамаск и едно особена пещера в пустинята Сахара, където все още личат древни пещерни рисунки на езерни води и плуващи в тях хора.

И въпреки че ви призоваваме да слушате този албум винаги от край до край, защото слаби парчета в него на практика няма, ще подчертаем качеството на екстатичното ‘Burana’ (в което кавалът извива красиви теми, подобно на пустинния вятър, на който е кръстено), ‘Тебе поем’ (преработка на средновековно черковнославянско песнопение, което звуки особено различно и интересно изпълнено от Серафим) и бавно-тъжовното ‘In The Gardens of Armida’ (разказващо за невъзможната любов на сарацинска магьосница и рицар тамплиер).

Неслучайно започнахме това ревю, споменавайки великаните Dead Can Dance. В ‘The Eternal Return’ присъства тяхно парче, което IRFAN често свирят на живо, но което до момента никога не е било записвано и не присъства в дискографията на Пери и Жерар.

Свалена по слух от концертни записи на DCD и дообработено от Петров и Йорданов, тази композиция се появява в настоящия вариант след личното одобрение на Пери, който дава и заглавието – ‘Salamander’.