Ще отнеме известно време, докато свикнете да произнасяте бързо и отчетливо KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD. И дори повече време да повярвате, че сте ако не от един и същи континент, то поне от една и съща планета с тях.
Австралийската седморка е стилово аморфно, тежко концептуално и енигматично рок чудовище, родило 15 албума в рамките само на 7 години (5 от които през 2017).
Може би са просто банда, която не обича да прекрачва извън студийния уют? Нищо подобно. Енергията на тези хлапета е унищожителна и очевидно батериите им са далеч от изтощаване – през последните години почти постоянно са на турне. Което повдига логични въпроси – например кога изобщо успяват да композират, записват и снимат своите видеоклипове? Вероятно не спят? Ето, това би било правдоподобно обяснение.
Въпреки характерната им неописуемост и нестандартност, през годините KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD си заслужиха реноме най-вече на прог/сайкъделик/арт рок/арт поп банда, която знае добре как да свири объркващо дълги и сложни композиции, но има и ясна идея как се прави пристрастяваща поп музика.
Когато обявиха намерението си да издадат първия си метъл албум, мнозина бяха изненадани и побързаха да огласят притесненията си. А всъщност няма нищо по-логично от това вечните пътешественици KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD да се отправят към поредната далечна земя, която още не са посещавали.
Освен всичко, в музиката им винаги е имало достатъчно отчетливи BLACK SABBATH, DEEP PURPLE и всякакви хард/хеви елементи, така че появата на ‘Infest The Rats’ Nest’ е почти всичко, но не и сензационна крачка встрани.
Значително по-интересен е стремежът това да бъде тъкмо траш албум, силно повлиян от ранната METALLICA, OVERKILL и ‘Sacrifice’ на MOTÖRHEAD, защото характерната за този стил агресия и безмилостно препускане са диаметрално противоположни на скорошни издания като ‘Polygondwanaland’ и ‘Fishing for Fishies’.
Добрата новина е, че KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD отново са се справили със собствената си задача, записвайки шумен като плесница метъл албум. Още по-добрата е, че в ‘Infest The Rats’ Nest’ има толкова много разнообразие и нестандартност, че няма как да бъде сбъркан с нещо ново на DESTRUCTION или EXODUS. Това са KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD и характерните им прог/сайк особености личат дори между режещи рифове, сякаш долетели от първите издания на METALLICA или средния период на SODOM.
Концепцията на ‘Infest The Rats’ Nest’ става ясна от още от откриващото ‘Planet B’, в което вокалистът СТЮ МАКЕНЗИ пее с грапаво-метална бленда: “There is no Planet B/Open your eyes and see”. В останалата част от албума подчертаването на заплахите за съществуването на настоящата природа и добруването на човешката цивилизация преминават в директни сай-фай/постапокалиптични сценарии за зловещо заразена планета Земя, на която са останали единствено бедняците, докато богатите и преуспелите са се изселили на Марс, а добре въоръжени бунтовници са отправили взор към Венера.
В съответствие с предварително поставените цели, тези 9 парчета препускат напред и все напред, събирайки се в някакви си 34 минути. Но докато ‘Organ Farmer’ и двете части на ‘Venusian’ се придържат към доволно олдскул хеви/траш стилистика с ясни препратки към сцената от края на 80-те, в ‘Mars For the Rich’ и ‘Superbug’ нещата стават значително по-сабатски и преднамерено рок, а ‘Self-Immolate’ се оказва особен синтез от двете с добавена щипка KING GIZZARD нестандартност.
Освен пълната липса на клавири (запознатите с творчеството им знаят колко странно е това), ‘Infest The Rats’ Nest’ е наистина особен албум за бандата. И едва ли е експеримент, който те биха повторили скоро. Записани бързо, с плам, ентусиазъм и до голяма степен за лично удоволствие на момчетата, много от парчетата звучат по-скоро като джем сешън на група талантливи музиканти, хванали се на бас с някого, че могат да свирят като METALLICA през 1982. Но искрената забава, музикално майсторство и желанието да ни покажат, че могат и това, не придават нужната дълбочина на ‘Infest The Rats’ Nest’. Оставаме с впечатлението, че на албума липсват достатъчно хъс, злоба и пънкарска нервност, които са сред най-отличителните характеристики на траша. Всичко това прави новия KING GIZZARD & THE LIZARD WIZARD препоръчително, но не и задължително слушане през 2019.