KORN - ‘The Serenity of Suffering’ (2016)

Много банди се появяват на хоризонта с мисията да направят нещата по различен начин, но всъщност малко от тях успяват.

Все още си спомням огромния отзвук, който KORN имаха, когато издадоха дебюта си преди 22 години. В рамките на 12 месеца хлапетата (аз бях на 21 тогава) преминаха от кожени якета на анцузи адидас.

Онзи албум беше чудовищно новаторски и смел, той промени играта на цялата музикална сцена и буквално отвя всичко, като създаде напълно нови правила. И да, да пееш за това как някой е намушкан с нож в задника беше проблематично даже тогава, но KORN задълбаха още повече с втория си албум ‘Life is Peachy’ , който не само циментира репутацията им, но също стартира цяла нова мода, която щеше да доминира над света през следващите 6-7 години.

Нека бъдем честни, измина доста време откакто KORN са издавали албум, съответстващ на тяхното наследство. ‘The Paradigm Shift’ (2013), разбира се, отпразнува завръщането на Хед в групата, но истината е, че не беше точно това, което много от нас очакваха, а що се отнася до дъбстеп албума, който лично аз много харесвам, той май също не се класира сред фаворитите на феновете.

‘The Serenity of Suffering’ е друго нещо- мрачно и понякога плашещо. Този диск вероятно е най-ефективния и успешен опит да се върне оригиналния звук, откакто бандата започна да прави такива експерименти с ‘Korn III’ (2010). Също така, това е произведение, оправдаващо и отразяващо съвременния статус на KORN – те вече не са по-популярни от осиновения син на Исус, както бяха в края на по-миналото десетилетие и сегашния им студиен опит едва ли ще предяви умопомрачителни искове за албум на 2016, но със сигурност ще остане сред най-добрите моменти на годината.

Той е суров, оголен до самата кост, натегнат и притежава огромен чифт топки, с които ще те пердаши през лицето, докато го поемаш. Само чуй ‘Rotting in Vain’ и усети болната и плътна текстура на песента, която някога асоциирахме с тази група, после провери ‘When You’re not There’ и се наслади на безупречно гладката екипна работа от звуци… Да, даже с гласа на Кори Тейлър вътре, ‘A Different World’ изглежда отстрани като втори и по-достоверен опит за завръщане към някогашната форма.

Най-хубавото нещо около този албум е неговата интензивност. Той звучи точно като сбор от съставните си части, но всичките интересни похвати, хвърлени в общия микс стоят здраво слепени един с друг и дори нещо повече, не ти оставя място да си поемеш дъх между всичките рифове, бийтове и удари по баса. Ще попиташ и за най-лошото, предполагам… Ами най-лошото е, че в текстово отношение ‘The Serenity of Suffering’ е повторение същите травматични теми, които бяха използвани и рециклирани във всичките 12 албума дотук.

Способността на Дейвис да описва лудостта и психопатичните си пристъпи не може да се отрече, но похватите не са се променили много от директния декларативен подход в първите албуми и затова текстовете в този нов албум звучат като нещо вече чувано. Така че накратко казано, там някъде е новият албум на KORN и ако той вече те е хванал , тогава това ревю едва ли ще значи нещо за теб и въпреки това моята работа пак ще е свършена. Не е ли чудесно?

KORN – ‘The Serenity of Suffering’ (2016)