„Тия ако свирят на сватба, булката ще си легне без зъби!”
Да, такива пънкарски ръченици със сигурност биха довели до прекрасно балканско сбиване и насред сватба, и на концерт, и на мегдана в циганската махала по време на Банго Васил.
‘Integration’ беше албумът на KULTUR SHOCK, който успя да ми доскучае с леко безцелната си твърдост и почти безидейно и хаотично разпиляване на корави жици.
Затова с леко притеснение пуснах ‘Ministry Kultur’ и за огромна моя радост, се влюбих от първо слушане. Музиката отново е по-скоро пънк и метъл, но циганските и балканските моменти нахлуват на обилни талази, подпрени стабилно от тежките китари и безумния вой на Джино.
‘Choko Ko Ko’ посреща и те хвърля директно насред хоро и пого, а енергията на “Mujo Kuje’ еякулира в истерично соло на цигулка, което звучи така все едно вместо Парис Хърли, лъка държи Кери Кинг.
И следват още 9 песни от онова, което прави KULTUR SHOCK в абсолютно ненормално и необяснимо музикално явление. Цигания. Пънк. Метъл. Истерия. Хоро. Песните са по-тежки и мрачни от шарената пиянска експлозия в албуми като ‘Kultura Diktatura’ и ‘We Came To Take Your Jobs Away’.
Звукът е по-твърд и праволинеен, като липсват стискащите до сълзи емоции на преките извадки от фолклора на Балканите; онези моменти, когато независимо каква музика слушаш по принцип, чак ти става неудобно от урагана в гърдите ти и искаш да крещиш.
Но от парчета като ‘Tamni Vilajet’ и ‘High Low’ пак ти се иска да пиеш и да се биеш. А ‘Sheitan’ е дяволски разтърсваща, в съчетанието на женските вокални хармонии, воплите на Джино, кахърната цигулка и тежките, бавни рифове.
Букетът може да не е пъстър, но ухае силно.
‘Ministry Kultur’ не е най-впечатляващият запис на KULTUR SHOCK. И няма нужда. Дава достатъчно хубави песни за избухване по концерти, а там, знаем от опит, е истинската сила и магия на групата.