LAST HOPE – ‘Peacemaker’ (2019)

Без съмнение, навън има огромен брой банди, които дълбаят все същите износени рудни жили, но за да изковеш нещо различно от познатите вече на всички сурови материали, се иска нещо повече от желание. Трябва ти истинско творческо вдъхновение, ще ме прощаваш за френския. И предпочитам да мисля, че авторът на ‘AMERICAN HARDCORE: A TRIBAL STORY’ попада точно в целта със следните редове: „Подобно на  по-голямата част от всяко революционно изкуство или оригинален начин на мислене, хардкорът се сблъска с мейнстрийм обществото и роди съпротива“. 

LAST HOPE преминаха през какво ли не, но запазиха отношението си и не изгубиха тази автентична способност да провокират реакция, без значение от модата, времената и годините.

Като резултат от горното днес имаме ‘Peacemaker’, фантастичен албум, който продължава подкрепяната от всички нас вътрешна еволюция на групата и със сигурност е най-зрялото нещо в кариерата им досега, но отчитаме и огромната работа, която го предшества вече двайсет и повече години. С Дидо Пешев на китарата, сега съставът е по-завършен, звучат стегнато и още по-убедително.

За LAST HOPE е почти традиция да приемат гости. Този път в партито се включват Карл от FIRST BLOOD в ‘One of US’, което е може би едно от най-силните парчета в албума, Грегор от RISK IT! в ‘Stop Crying’ и Делян и Алекс от легандарната българска шайка VENDETTA. Едноименната песен безспорно е най-високата точка тук, заради заплашителното средно темпо, мачкащия риф, хващащия припев и, ъ-ъ-ъ, градското видео, така да го кажем. 

Чисто технически, имаме силна и добре изпипана продукция, с която LAST HOPE предизвикват собствените си високи стандарти, така че ако някой заслужава да закара жанра до повече хора през 2020, те ще са сред първите претенденти да го направят, без това да е някаква ултимативна цел, разбира се.  
Само 25 минути, но след като го чух веднъж, ме беше малко страх да си пусна този запис пак, заради риска да не ме разочарова нещо на второ слушане. Не е трябвало. Всяко завъртане допринася към все още свежото усещане, гарантирам. Бих го сравнил с една торба бой, която няма да забравиш ей така лесно в бързината.