MUDDY – 'Hopeland' (2020) - Tangra Mega Rock

Напоследък често си говорим с Георги Хранов от MUDDY за музика. Дали заради изолацията или просто ни е цапнало в една посока, но чисто фенски обсъждаме любими албуми на банди и артисти, които рядко имат някаква връзка помежду си, освен че ни кефят яко.

KING CRIMSON с Ейдриън Белю, JANE’S ADDICTIONот 90-те, EYEHATEGOD, RED SPARROWES, UPYR… И странно или не, Гого пръв ще вдигне ръка и ще посочи тези банди като сериозна част от влиянието върху музиката в ‘Hopeland’ – дебютният албум на MUDDY. „И от Beastie Boys взехме!”, бърза да допълни той.

Работата върху ‘Hopeland’ отне на бандата четири години. Парчета като отварящият слъдж-блус валяк ‘You Still Believe in Mirrors’ или ‘Rivothriller’ ги знаем още от първите концерти на MUDDY.

Слушам ги и се сещам за онези концерти в малката зала на *Mixtape 5* или първия Sea of Black фестивал в Бургас. Обаче е велико колко са пораснали тези песни, докато влязат в албума. Катализирани от убийствената продукция на записа; от отчайващо тежките рифове, мачкащия ритъм от Викса (бас) и Даката (нужно ли е да споменаваме?) и провлачено истеричните крясъци на Петко от DAILY NOISE CLUB. Изумен съм колко много му отива да крещи в тежките и бавни композиции на MUDDY.

‘Hopeland’ обаче далеч не е просто слъдж и дуум, бавен тежък метъл и сгурия. В албума има интсрументални парчета с акустична китара и хармоника (‘Sands and Grandpa’), или саксофон в дейвидлинчовски джазираната ‘Improvise to Mesmerize’. Затова е и много трудно да вкараш калейдоскопа от влияния (доста друсан такъв) в рамките само на един стил.

И за това музикално богатство на ‘Hopeland’ допринасят неочаквани гости. Джаз музикантът Петър Момчев праща парчета като споменатите вече ‘You Still Believe in Mirrors’ и ‘Improvise to Mesmerize’ в друга галактика. Като втора акустична китара в ‘Sands and Grandpa’ чуваме Делян Караиванов (Obsidian Sea, екс-Center, Murder of Crows, Upyr), а на хармониката е Мартин Петров от уебзина Rawk’n’Roll. Бившият барабанист на MUDDY Митко Николов се завръща на ксилофон в ‘Suck Me if You Can’t’, а басистът на D2 и PANICAN WHYASKER Александър Обретенов е във ‘Far Away Stabbing’.

Дори дядото на Георги Хранов, който носи същото име свири на двоянка в ‘Under Deaf Sea’. И вместо хаотична какофония, получаваш един от най-интересните, органични и смислени албуми, които са излизали тук.

И все пак тежките китари са водещият постамент на ‘Hopeland’ и за тях са виновни мозъкът (и рифовете) на Гого и китарата на Александър Велчев (още в The Flying Detachment).

Хранов прецизира работата над албума и отдели 4 години от живота си, докато ‘Hopeland’ излезе на бял свят… като кървав и кален конник на Апокалипсиса в първия ден на бедственото положение.

Дали от тази звукова кал ще се роди новият свят – пречистен, уплашен и оголен, като във филма ‘Begotten’? Окей, надали, но ‘Hopeland’ е албумът, който българският ъндърграунд очакваше с нетърпение, а той излезе по-голям и озъбен, отколкото смеехме да се надяваме. Надежда?

MUDDY – ‘Hopeland’ (2020)