Neurot Recordings се утвърди като един от водещите лейбъли на XXI век, снабдяващ клиентелата си със стойностна и изпълнена със смисъл музика, колкото и банално да звучи това. Neurosis, от своя страна, са една от основните движещи сили в каталога на компанията, което личи дори само от общия корен в двете имена. Нещо повече – Neurosis са едва ли не основата, върху която стъпват нашумели днес банди като Isis и Pelican, например, също както те самите са стъпили върху Black Sabbath… Но кой ли не е… И докато повечето „наследници“ днес са доста пост-рок и стоунър ориентирани, новият удар на Neurosis си остава дуум, примесен с щипка популярни течения за цвят.
Налице е всичко, типично за Neurosis, познато от солидната им дискография – апокалиптични пейзажи, трайбъл барабани, лиричност, мрак… “Given to the Rising” е емоционално многопластова творба, но не шарена, а по-скоро сива, обхващаща целия спектър на черно-бялото. Всъщност, това е може би един от най-разнообразните дуум албуми, издавани някога, покриващ едва ли не всички разновидности на жанра в рамките на 70 минути.
Повсеместни сабатски рифове, емблематичното пост-рок звучене в интрото на “To the Wind” (и не само там), студената, хаотична и психеделична механичност в “At the End of the Road”, кратките, поетични и шизофренични черни лирични отклонения “Shadow” и “Nine”, космическата одисея “Distill (Watching the Swarm)” – всичко това е “Given to the Rising”.
Ако не сте чак такъв дуум почитател, продължителността на някои от парчетата може да ви отегчи на моменти, но истината е, че напоследък стана доста типично музикантите да се изживяват като художници с инструментите си, рисувайки мащабни панорамни пана… Имайте предвид, обаче, че Neurosis се справят една идея по-добре от останалите.