NILE – ‘Vile Nilotic Rites’
Едва ли някой ще бъде шокиран от констатацията, че ‘Vile Nilotic Rites’ е плашещо подобен на ‘At the Gate of Sethu’, ‘Annihilation of the Wicked’… и всеки друг албум от ‘In Their Darkened Shrines’ (2002) насам. Вероятно КАРЛ САНДЕРС няма друг полезен ход – неговият “итифалически метъл” се котира твърде добре и феновете не биха толерирали сериозни промени.
От което не следва, че ‘Vile Nilotic Rites’ е слаб. Защото САНДЕРС знае как се прави екстремен метъл – понякога хиперскоростен, друг път мелодичен по онзи извратен MORBID ANGEL начин, а много често – епичен като саундтрак на холивудска продукция. Сякаш най-доброто в този албум идва в неговия край – ‘Where Is the Wrathful Sky’, ‘The Imperishable Stars Are Sickened’ и ‘We Are Cursed’ са отлични примери за качество и разнообразие.
BLOOD INCANTATION – ‘Hidden History of the Human Race’
Въпреки че появилият се преди 3 години ‘Starspawn’ предизвика някакво вълнение в ъндърграунд средите, никой не очакваше американците BLOOD INCANTATION да запишат толкова силно продължение.
Със своята космическа тежест и галактическа амбиция, ‘Hidden History of the Human Race’ е сред най-нестандартните дет албуми за последното десетилетие, както и едно от най-интересните екстремни издания на 2019. Съставен от едва 4 парчета (едното от които е над 18-минутно!), новият BLOOD INCANTATION успява да балансира между класически американски саунд (отчасти MORBID ANGEL, отчасти CANNIBAL CORPSE), много френетични сола и разляти сайкъделик моменти, на които адски добре приляга топлия аналогов звук.
Отличен (6)!
MAYHEM – ‘Daemon’
Вероятно най-силната черта на MAYHEM е тяхната непредвидимост. ‘Daemon’, например, има малко общо (и като запис, и като концепция) с предшестващите го ‘Esoteric Warfare’ и ‘Ordo ad Chao’, а звученето му бързо успя да изпокара блек метъл елитистите, които подхванаха вечния спор за това колко по-точно trve са норвежците. Дори само това показва, че целта е постигната – при MAYHEM дискусията и скандалите са добре дошли.
На музикално ниво обаче е дори по-интересно – ‘Daemon’ блести с доста естествен, дори леко олдскуул студиен звук, сравнително праволинейни структури на парчетата, в които чуваме рифове и злокобно ритуални вокали, които биха паснали добре дори на митичния ‘De Mysteriis Dom Sathanas’. Чуйте внимателно ‘Aeon Daemonium’, ‘Daemon Spawn’ или ‘Black Glass Communion’ за потвърждение.