OZZY OSBOURNE – ‘Ordinary Man’ (2020)

Повече от 15 години Ози Осбърн не е издавал парче, камо ли албум, който да си струва повече от 2-3 слушания. Всъщност, хубави парчета за последно имаше чак в ‘Down To Earth’, а той тази година става на 20. Когато стана ясно, че излиза нов албум на Ози, пръв от 10 години насам, почти пропуснах новината незаинтересовано. Особено когато разбрах, че албумът е написан и записан от продуцента и китарист Андрю Уат, работил с Джъстин Бийбър и Пост Малоун (откъдето и колаборацията между псевдорапъра и рок иконата). Някак не вярвах, че силно татуиран пръдльо, който продуцира модерни хит-еднодневки, може да направи нещо смислено за артист от ранга и с историята на Ози. Само че…

Само че започнаха да излизат парчета от албума и всяко от тях ми беше по-интересно и приятно от всичко, което Ози издаваше след ‘Down To Earth’. А когато албумът се появи, въпреки леко стерилното звучене на китарите, бързо се оказа, че искам да го слушам пак и пак. Парчетата носят онази специфична искра на рок хитове, които е лесно да се завъртят по радиото и да ти се набиват в главата по доста приятен начин. Има хубави рифове, хубави мелодии, хубави припеви. Има го онова, което прави един рок албум слушаем – песни. Явно Андрю Уат знае как да пише хитове и е написал готини хитачки за дядо Ози без никакъв проблем.

Дори самият Ози признава, че когато Уат му се е обадил да пробват някои идеи, изобщо не е предполагал, че записват албум. Парчетата са се развивали по време на репетициите. Репетиции с Андрю Уат на китарата, Чад Смит (Red Hot Chili Peppers) на барабани и Дъф Макейгън от Guns n’ Roses на баса. До такава степен са били спонтанни, че дори не им е минало през ума да се обадят на Зак Уайлд, който пак официално е в бенда на Ози. Но пък са успели да викнат Елтън Джон за два куплета в заглавната ‘Ordinary Man’ – хубава хард рок балада, образец за категорията. Отделно, че между Ози и Елтън Джон има дългогодишно приятелство.

Още отварящото ‘Straight To Hell’ с прямото си и елементарно звучене подсказа, че този албум ще се цели към директен подход и песни, които не блестят с ярко музициране, а с хитър аранжимент и праволинеен маниер. ‘All My Life’ спокойно можеше да бъде записана с по-лек звук и да влезе в албум на Пол Маккартни, но не е, и е в албума на Ози Осбърн. ‘Goodbye’ вкарва меко мрачна атмосфера, средно темпо, разпиляни китарни картини като фон и директно е щипнала онова “bye-bye” от третия куплет на ‘No More Tears’, което може и да е Easter egg, а може и да те подразни, ти избираш. Но парчето избухва в готин риф и дава доста мръсна газ след средата, за да се превърне в едно от най-хубавите в албума.

‘Ordinary Man’ е сред най-силните албуми на Ози Осбърн в последните 25 години. Може би и най-добрият му от ‘Ozzmosis’ насам. Което не означава, че е сред най-хубавите му изобщо, но успява по завиден начин да съчетае духа на 90-арските ‘No More Tears’ и ‘Ozzmosis’ със съвременно хеви рок звучене.

Помня един стар филм от края на 80-те и началото на 90-те, когато беше модерно (отново) да се правят филми за метъл и рок фенове, в който питаха една група какъв стил свири и те отговориха „хеви метъл рокенрол”. Мисля, че това е доста точно определение за ‘Ordinary Man’.