OZZY OSBOURNE – ‘Patient Number 9’

 

‘Patient Number 9’ идва само 2 години след ‘Ordinary Man’ – ОЗИ не е издавал с такава честота от 80-те. Но ако мислите, че в момента е в творчески възход, моля, помислете пак. Например за продуцента му АНДРЮ УОТ, който работи и върху предния му албум. 

 

АНДРЮ е млад (на 32), свирил е с няколко поп звезди (с Джъстин Бийбър му е първото професионално излизане на сцена), а после и със стари рок кучета (Глен Хюс, Роби Кригер), преди да започне да продуцира музика. Или, казано директно – да произвежда.

Така за 3 години АНДРЮ УОТ произведе над 30 песни за ОЗИ ОСБЪРН. АНДРЮ знае как се произвеждат хитове, знае и какво е рок (виж по-горе) и съответно парчетата в двата последни албума на ОЗИ звучат като добре продуцирани радио хитове.

 

В ‘Patient Number 9’ гостува китарният рок пантеон – като започнем от възвръщенеца ЗАК УАЙЛД (в 4 песни), през стария колега на ОЗИ от BLACK SABBATH, ТОНИ АЙОМИ, до живи легенди като ЕРИК КЛЕПТЪН и ДЖЕФ БЕК.

И… какво от това? С изключение на знаковия пилеж на ЗАК, китарите в останалите парчета спокойно можеше да бъдат изсвирени отново от продуцента УОТ. Песните са повърхностно-директни, с ясно изразени мелодии и вокалната линия на ОЗИ, чийто неповторим ма мизен тембър реално ги прави негови. Ако същите песни бяха записани с по-мек китарен тон или със семпли и ги бяха изпели Джъстин Бийбър или Дуа Липа, щяха да звучат като техни парчета.

‘Patient Number 9’ (а и ‘Ordinary Man’) е с печат „произведено на ишлеме„. Лошо ли е това обаче?

 

ОЗИ никога не се е славил като автор на творчество – нито в BLACK SABBATH, нито солово. Неговият талант е другаде – невероятната му харизма и хипнотично-вещерската бленда на гласа му, съчетани с поведение на лунатик, клоун и просто рокенрол откачалка. Така всеки албум в над 50-годишната му кариера блести и не би бил това, което е, ако ОЗИ го нямаше (ще си затворим очите и ушите за клетите ‘Scream’ и ‘Black Rain’).

Само че Андрю Уот не е нито Айоми, нито Гийзър Бътлър, нито Ранди Роудс, нито Боб Дейсли, нито Джейк И. Лий, нито Зак Уайлд…

Вижте например последния лайв от откриването на сезона за LA Rams. Ще забележите на китарата Васко, така де, Андрю Жабата – изключително неприятен мазен тип с отвратителна изрусена прическа и копринен анцуг, в който има толкова рокенрол, колкото и в Джъстин Бийбър. Неприятен е като инстантно кафе, след като изстине  каквато е и музиката, която пише – не вярвам хитовете му да се въртят често, след като изгубят актуалност.

Слушайки ‘Patient Number 9’ е съвсем ясно, че няма двама души, свирили в него, които да са били на едно и също място по едно и също време, докато е записван албума.

 

Въпреки това не пречи откакто излезе, да не мога да си изкарам от главата припева на заглавното парче и често да пускам албума, за да чуя как на 73 ОЗИ пее (макар и през ефекти) песни, които веднага влизат в съзнанието. Защото очевидно Андрю може да пише хитачки, които хората да слушат често.

А ‘Patient Number 9’ стана първият албум в цялата кариера на ОЗИ ОСБЪРН, който кацна на първо място в Billboard 200. Не е зле за дядо, прехвърлил 70-те и мазен богат келеш на 30, нали?