Те може и да са от Маями, Флорида, но, както подсказва музиката и заглавието на „Versions“ – петият албум на Poison the Well, в тях няма нищо слънчево или праволинейно.
Продали повече албуми от обикновена телевизионна поп звезда, сега Poison the Well са се прицелили в статута на музикална институция. Да, комбинацията от нерващина и музикална ловкост с наказващи метъл крошета е великолепен начин да впечатляваш, но когато ме атакуват непрекъснато със сбъркани крясъци и парчета китарна вакханалия, започвам да се замислям това музика ли е или просто разфокусирана енергия…
С други думи, „Versions“ е шантав. Сравнен с предишните албуми, той е експериментален, груб и труден за преглъщане. Освен това е и езотеричен, но по доста странен начин, който няма нищо общо със спокойствието. През 12-те откровено лунатични песни се случват милион и един неподредени шантавизми. Човек може да си каже, че тези пичове бъкат от идеи. Проблемът е, че се опитват да набутат възможно най-много от тях във възможно най-късия времеви отрязък. Някои го наричат математически кор, но „Versions“ е далеч от чистите дефиниции.
Няма значение дали обичаш тази група, дали я мразиш, дали не ти пука или никога не ти е попадал нейн запис – просто чуй това. Но се чувствай предупреден, защото много ще изпитат невъзможност да се справят, така че пробвай преди да купуваш.